чл. 3 ЗУЕС

„Недопустимо или неправилно е решението, постановено при неправилна правна квалификация на иска, но с правилно разпределена доказателствена тежест за действителното правно основание на иска, въпреки което съдът се е произнесъл въз основа на фактическа обстановка, различна от указания предмет на доказване? И „Недопустимо или неправилно е решението, при което определеният от съда предмет на доказване с Определението по чл. 140 ГПК, е изменен с мотивите на крайния съдебен акт (решението)?“. Очевидната неправилност на обжалваното решение се обосновава с твърдения, че в него не е направена надлежна разлика между произнасяне по непредявен иск и по иск с неправилна правна квалификация, поради неправилно тълкуване на чл. 41 ЗС и вътрешно противоречие в мотивите. Счита също така, че има основание за допускане на обжалването по правните въпроси „Каква е правилната правна квалификация на иска за припадащата се част от разноските за обща част на сграда, попадаща в обхвата на изключението по чл. 3 ЗУЕС – по чл. 41 ЗС, по чл. 61, ал. 2 ЗЗД или по чл. 30, ал. 3 ЗС?“; „Безусловно ли е задължението на съсобственика да участва в разноските по извършени ремонтни дейности по общите части на съсобствена сграда, в това число и – без оглед на знание за причината, вида и обема на ремонтните дейности и тяхната цена, - без търсене на предварително съгласие на съсобственика, вкл. и – при предварителен отказ чрез възпрепятстване да се установят причините и необходимостта от ремонтните дейности; - независимо дали работата е предприета уместно, добре водена и в интерес на неучаствалия съсобственик (ответника)?“; „Относимо обстоятелство ли е предварителният отказ на съсобственика – възложител, чрез умишлено физическо възпрепятстване, да допусне другия съсобственик предварително (преди ремонта) да установи състоянието, причините и необходимостта от ремонтните дейности?“; „Следва ли и как да се преценява отношението на ответника към извършени от съсобственик строително-ремонтни дейности в обща част на имот, когато ищецът умишлено го е възпрепятствал да си състави такова преди извършването на ремонтните дейности?“; и „Как се преценява дали изпълнените СМР са били неотложни, необходими, полезни или безполезни за целия имот при доказано противопоставяне на ищеца да позволи установяването на съответната нужда или полза преди извършването на тези разходи?“. Жалбоподателят счита, че първите два от тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а за останалите - че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото