чл. 30 ал. 3 ЗС
Чл. 30. […] (3) Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Допустимо ли е съдът да приеме за установено осъществяването на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа единствено на косвени доказателства, включително и свидетелски показания, които не се основават на преки впечатления относно упражняването на фактическа власт върху имота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
чл. 10 ал. 1 ЗН, чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 18 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 4 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 30 ал. 3 ЗС, чл. 31 ал. 1 ЗС, чл. 63 ЗС, чл. 68 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 92 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При положение, че наемът в повече е получаван по силата на договори за наем, сключени от сегашните ищци, заедно и съвместно с ответника, в които ясно е указано, че последният има право да получи една четвърт от наема, съобразно правата му според постановлението за възлагане, т. е. ищците са били съгласни с това разпределение, а впоследствие със съдебно решение е установено, че действителният дял на ответника не е 1/4, а 1/6, то касае ли се до хипотезата на чл. 30, ал. 3 ЗС, или е налице тази по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД - връщане на нещо, получено на отпаднало основание?
При искова молба, насочена срещу двама ответници - съпрузи, впоследствие при смъртта на съпругата и заместването й по чл. 227 ГПК от правоприемниците, може ли да се приеме, че основанията, на които се претендира половината сума от единия съпруг, могат да се отнасят и да се приложат и за припадащата му се част като правоприемник на починалата си съпруга, за която е установено, че не е собственик в съпружеска имуществена общност нито на частта от имота, нито е получавала част от наема за тази част от имота, за която със сила на пресъдено нещо е прието, че изначало не е придобита и съответно не е съпружеска имуществена общност, или в този случай, искът е основателен само срещу първоначалния ответник (т. е. за половината от наемната цена, разпределена съобразно квотите на ищците), а останалата половина, насочена срещу първоначалната ответница, починалата съпруга, искът е неоснователен, което обхваща и частта, наследена от първоначалния ищец – съпруг, в качеството му на правоприемник по чл. 227 ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, а освен това да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и задължен ли е да изложи мотиви при преценката на всички доказателства като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора факти?
Може ли въззивният съд да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни и недоказани?
Има ли значение при определяне пасивната процесуалноправна и материалноправна легитимация на наследниците правната норма на чл. 60, ал. 1 ЗН в исково производство по предявен иск против наследниците, приели наследството?
Отговарят ли наследниците за задълженията на наследодателя съобразно своя дял от наследството?
Хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС, частен случай ли е на общата забрана на чл. 59 ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго?
При облагодетелстване на един съсобственик за сметка на друг съсобственик в недвижим имот при ползване на имота, каква следва да бъде правната квалификация на иска за дължимо обезщетение за процесен период от време - по чл. 30, ал. 3 ЗС или по чл. 31, ал. 2 ЗС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е въззивният съд да се произнася извън рамките на въведеното във въззивната жалба, с оглед нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК, която установява ограничение относно обхвата на дейността на въззивния съд? (По искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да изясни въпроса дали имотите, предмет на делбата, са поделяеми, преди да избере способа, по който да се извърши делбата, съответно допустимо ли е всички имоти, предмет на делбата, да бъдат изнесени на публична продан като неподеляеми, без да е изследван и изяснен въпросът относно тяхната поделяемост - на всеки един от тях по отделно; Има ли задължение въззивният съд служебно да назначи експертиза за поделяемостта на имота, при направен довод за приложимостта на способ за извършване на делбата, обусловен от поделяемостта на имота, когато този въпрос е останал неизяснен при разглеждането на делото от районния съд; Следва ли въззивният съд служебно да събере доказателства за поделяемостта на имотите, предмет на делбата; От какви правила следва да се ръководи съдът при избора на способ за извършване на делбата, когато броят на съделителите е равен или по-малък от броя на делбените имоти; Когато в една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, необходимо ли е за тяхното обособяване в самостоятелни дялове да бъде изготвен инвестиционен проект; Когато в една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, които могат да бъдат разпределени в самостоятелни дялове, длъжен ли е съдът служебно да назначи експертиза, която да установи възможното преустройство, с оглед обособяването им в самостоятелни обекти; Длъжен ли е делбеният съд служебно да изиска, или да укаже на страните да се снабдят със становище от главния архитект на съответната община по отношение на възможностите за поделяемост на жилищна сграда; Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото, да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти, с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил; доводите и възраженията на страните, с оглед изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдебният акт трябва да е мотивиран и обоснован; Основателна ли е претенцията за възлагане, предявена от съделител с качеството на наследник и отговарящ на всички законоустановени условия, ако останалите съделители не са наследници; Следва ли успешното провеждане и уважаването на възлагателната претенция в подобни случаи да бъде поставяна в зависимост от обстоятелства /сделки/, независещи от неговата воля и поведение; Допустимо ли е въззивният съд, определяйки правната квалификация на претенцията по сметки, да промени приетата от първоинстанционния съд такава, без да измени доклада по делото и без да предостави възможност на страните да вземат становище и да организират защитата си, а да стори това едва с решението си.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли да бъде освободена ищцата от заплащане на държавна такса и съдебни разноски поради влошено здравословно състояние, възраст, нисък размер на пенсията и липса на доходи от притежаваните в съсобственост недвижими имоти, които са предмет на съдебна делба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
В какви случаи е налице противоречие между две влезли в сила съдебни решения по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, когато са постановени между същите страни и за същия предмет?
Възможно ли е действия по управление на наследствени имоти, като отдаването им под аренда от част от наследниците, да обосноват придобиване по давност на идеални части, притежавани от други наследници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Задължен ли е въззивният съд, когато потвърждава първоинстанционното решение и не препраща към неговите мотиви, да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, във вр. с чл. 236, ал. 2 и чл. 273 ГПК?
Достатъчно ли е въззивният съд само да посочи правните си изводи относно всеки елемент по спорното право, като формално заяви, че е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства, без да изложи собствени мотиви по какъв начин стига до правните си изводи?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 108 ЗС, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 273 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 30 ал. 3 ЗС, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 61 ЗЗД, чл. 68 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 72 ЗС, чл. 74 ЗС, чл. 92 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При иск за отмяна на констативен нот. акт за собственост върху недвижим имот следва ли като страна по правният спор да бъде привлечено и лицето, в полза на което е издаден нот. акт? Недопустимо или неоснователно е съдебното решение по иск за отмяна на констативен нот. акт за собственост, при който лицето, в полза на което е издаден нот. акт не е привлечено като страна? Следва ли въззивния съд да извърши самостоятелна преценка относно легитимацията на страните в процеса? Следва ли съдът да приеме, че е налице съсобственост по наследство при положение, че владението върху имота е упражнявано еднолично от един наследник за дълъг период, включително чрез последващо прехвърляне чрез дарение? При предявен иск за делба на наследствен имот, който преди завеждане на иска е придобит изцяло от един от наследниците въз основа на издаден констативен нот. акт за собственост, а в последствие дарен на трето лице, допустимо ли е съдът първо да се произнесе по иска за дарение, а след това по иска по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издаденият констативен нот. акт? Фактът, че дадено физическо лице живее трайно /в продължение на 20 години/ изцвън територията на България и не полага грижи за притежаваните наследствени имоти, може ли да се възприеме като липса на интерес и респективно конкулдентно приемане на факта на владението от страна на друг наследник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, приложено към касационната жалба и приподписано от адвокат (подадено след проверка на редовността на касационната жалба и дадените от администриращия съд указания за отстраняване на допуснати нередовности), не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не е обосновано наличието на някоя от специалните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 108 ЗС, чл. 131 ГПК, чл. 229 ал. 2 ЗЗД, чл. 229 ал. 3 ЗЗД, чл. 236 ЗЗД, чл. 237 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ал. 4 предл. първо ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 30 ал. 3 ЗС, чл. 32 ал. 1 ЗС, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 80 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.