чл. 63 ал. 1 ЗС

Допустимо ли е да се приеме премахване на жилищна сграда, построена съгласно перфектно учредено право на строеж и реализирано в предвидения срок, без да е имало уточнение по плана към момента на построяването ѝ къде да бъде разположена в дворното място тази жилищна сграда/включително и на регулационната линия/? Допустимо ли е да се премахне жилищна сграда, чиято търпимост не е изследвана /дори да приемем, че строежа е незаконен/, сграда която е построена през 1060 – 1961 г., така както е визирано и потвърдено премахването ѝ като незаконен строеж в обжалваното решение? Законно ли е и следвало да бъде премахнат от общината жилищен строеж, без да се изследва дали е търпим строеж, дори да няма издаден /поискан за издаване документ за това/, защото същия документ се издава единствено от общината в изпълнение на публичните ѝ задължения, с което въззивният съд е следвало да се съобрази? При премахване в смисъл разрушаване на тази жилищна сграда, следва ли съдът да приеме в контекста на учредено право на строеж, без посочване в плана къде трябва в дворното място да бъде разположена и без изследване на търпимостта ѝ и всичко това във връзка с решението на ЕСПЧ /от 21.04.2016 г. по делото Иванова и Черкезов срещу Република България/, касаещо разрушаване на единствено жилище като крайна мярка? Допустимо и законосъобразно ли е съдът да установява ограничения в учреденото право на строеж с решение на ИК на Селски народен съвет и последващо сключен договор, включително и разположение на предвидената сграда? Разпоредбата на чл. 67 ЗС, която определя петгодишен срок, в който следва да се упражни правото на стоеж, приложима ли е при премахване на строежа и възстановяване(изграждане) на строеж съгласно параметрите на учреденото право на строеж? Следва ли гражданския съд да приеме изцяло мотивите на органа в процедура по чл. 223 и чл. 225а ЗУТ или следва самостоятелно да изследва статута на сградите? При възстановяване или изграждане на строеж в имот с учредено право на строеж има ли правно значение дали е било констатирано незаконно строителство, което да е премахнато и това пречка ли е за последващо упражняване на правото на строеж? Има ли законово основание съдът да отхвърли правата на лице с учредено право на строеж, след като до този момент всички институции са приемали, че правото е надлежно упражнено, което са отразили в официални документи? Допустимо ли е гражданският съд да се произнася по въпроси за допустимо разположение, законност и търпимост на строеж без това да е дадено становище на компетентния орган – Главен архитект на Общината?