чл. 37 ЗС

в противоречие с практиката на ВКС и ВС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулирани са следните въпроси: „Преминава ли от праводателя към приобретателя на идеална част от имот правото на изкупуване във връзка с извършена покупко-продажба на друга идеална част от имота към трето лице, без да е предложена първо на съсобственика-праводател и може ли да бъде упражнено от приобретателя, ако е сторено в преклузивния двумесечен срок от узнаването за продажбата към третото лице?“ или казано по друг начин: „Възниква ли за приобретателя на идеални части от недвижим имот правото на изкупуване, което е възникнало в патримониума на неговия праводател, по отношение на който е извършено нарушение във връзка с покупко-продажба на друга идеална част от имота към трето лице?“. Според касаторите произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката, обективирана в Тълкувателно решение №5/28.11.2012г. по тълк. д. №5/2012г. и Тълкувателно решение №50/01.06.1956г. Считат, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като поставените въпроси са важни за точното прилагане на закона, като са разрешени от въззивния съд в точно обратен на закона смисъл. Поддържат, че според разпоредбите на Закона за собствеността правото на изкупуване на идеална част възниква за съсобствениците към момента на продажбата, но същото преминава към приобретателя ако съсобственикът прехвърли дела си. Предвид което активно легитимиран да предяви настоящия иск е ищецът Д. Й., който в предвидения в закона двумесечен срок е упражнил правото по чл. 33, ал. 2 ЗС. Касаторите твърдят, че поставените въпроси са и от значение за развитието на правото с аргумент, че разпоредбата на чл. 33 ЗС е непълна и това дава основание за противоречива съдебна практика.