чл. 8 ЗОДОВ
Приложим закон
Чл. 8. (1) Обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1 може да се търси по този закон, а не по общия ред.
(2) Гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а” от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.
(3) Когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как следва да разгледа съдът иска за отговорността на държавата за вреди, произтичаща от дейност на МС по 2ро предл. /за стопанисването на държавното имущество/ в чл. 106в КРБ, претендирана, че причинява нарушаване/ увреда на права и свободи дадени с/ в правото на ЕС на нашия повереник? - чрез директната му приложимост /на правото на ЕС/ или чрез „посредничество“ на национално право и „забравяйки“, че се произнася и по порок за непроизнасяне по иск за нарушение на правото на ЕС от първоинстанционният съд?
При липсата на разпределяне съгласно т. 5, ал. 1 на чл. 146 ГПК на доказателствена тежест по смисъла на чл. 154 с. з. от първата инстанция, трябва ли да се отстрани този порок от въззива?
Кога съдебните инстанции приемат, че се увреждат и права респективно свободи, защитени от правото на Съюза за повереника при наличие на увредителни дейности срещу дружество /където той е акционер/? Само когато това дружество е прекратено /след ликвидация/ или във всеки един момент на акционерното/ дружественото му участие? Т. е. защитим ли е 1 акционер и в частта/ размерът /отговарящ на размерът на притежаваните му акции/ от това което трябва само за него да носи печалби, доходи и плодове /непълно изброени/, или тази му защита е възможна само след прекратяването на дружеството?
В хипотезите на неотстраняване на порока на произнасянето от страна на въззива /САС/ за липса на маркиране кои точно предпоставки са налице или не в-ка с чл. 239 ГПК съгл. чл. 238 с. з., недопустим ли е актът на въззивния съд непроизнесъл се по този сочен му порок? И как се приеме наличие или не на оИМ /и то след произнасянето по неприсъственото решение/ при условие, че има искане по чл. 100а ГПК към разглеждащият/приемащият съд? Респективно очевидно неправилен ли е този акт на въззивния съд - неотстранил тези пороци? и как трябва да се отстрани този порок при неспазване/погазване на институтът на неприсъственото решение и задължението за описание/ маркиране на предпоставките му, в акта, с който се постановява съществува или не то?
Какъв порок е липсата изобщо на произнасяне от САС по допускане или не /със съответните мотиви/ на нови доказателства по смисълът на ал. 2в чл. 266 ГПК, представени на въззива в първото СЗ, и преди приключването на съдебното му дирене? От гледна т. ч. в светлината дали въззивът е длъжен като съд да обсъди всички доводи на страните и доказателства по делото? Като при разглеждане на делото във въззивната инстанция, съдът в обратния смисъл направил ли е или НЕ свои фактически и правни изводи по съществото на спора, за да достига до свое собствено решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 135 ЗЗД, чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 238 ал. 1 ГПК, чл. 238 ГПК, чл. 239 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 266 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 4 пар. 3 ДЕС, чл. 49 ЗЗД, чл. 6 ГПК, чл. 7 КРБ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 8 ЗОДОВ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допуснато ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила след като въззивният съд потвърджава обжалваното пред него решение в обхват по-голям от този, в който се е произнесъл първоинстанционния съд и след като същевременно е обезсилил решението на окръжния съд?
Допустимо ли е въззивният съд служебно да обедини отделно предявени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл. 2б ЗОДОВ; длъжен ли е въззивният съд, освен да обезсили първоинстанционното решение по иска по чл. 2б ЗОДОВ и да върне делото на първоинстанционния съд?
Право на избор на ищеца ли е да прецени, дали на отделно основание да предяви иск по чл. 2б ЗОДОВ; при предявяване на иск на основание чл. 2б ЗОДОВ, следва ли да е доказано, че е изчерпана процедурата по чл. 8 ЗОДОВ и кой е окончателният акт, доказващ това обстоятелство; от значение ли е изчерпаната процедура по чл. 8 ЗОДОВ, за да се съобрази глобалното определено обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, когато е включено в решението на съда и обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ?
Следва ли въззивният съд при изразяване на решаващата си воля да я изложи в пълнота и без противоречия?
Длъжен ли е апелативният съд да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да изложи мотиви за причинно-следствената връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди; при липса на доказана причинно-следствена връзка изключва ли се отговорността на държавата?
Длъжен ли е съдът да вземе предвид при определяне на обезщетението за вреди икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели на доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането?
Длъжен ли е съдът, при определяне размера на обезщетение за имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение за защита) от водено наказателно производство, да изследва дали ищецът е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение и след като не я положил, остава ли в тежест на ищеца?
Длъжен ли е съдът при определяне размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция да се съобрази с решение по дело С-438/2022 на СЕС и да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа и дали делото представлява правна и фактическа сложност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Как се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост при предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ и каква е дължимата от съда преценка на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на чл. 52 ЗЗД.
Следва ли да се приеме, че не е налице положителната процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 2б ЗОДОВ, в случай, че пострадалият е подал заявление по реда на глава ІІІа, чл. 60а ЗСВ, но същото е оставено без разглеждане от административния орган поради пропускане на срока.
Задължително ли е участието на детето при предявен иск по чл. 69 СК.
Следва ли при преценката относно продължителността на производството във връзка с приложението на чл. 2б ЗОДОВ съдът да съобразява посочените в тази разпоредба и изведените от ЕСПЧ критерии.
Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решението да се посочат конкретно тези обстоятелства и какво е значението им за размера на неимуществените вреди.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Неустановяването на фактически състав за предявяване на иск по чл. 2 ЗОДОВ води ли до невъзможност за определяне на правната квалификация на предявения иск по чл. 2б ЗОДОВ, когато от фактическите твърденията в исковата молба може да се извърши преценка за нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок?
Прекратяването на наказателното производството поради изтичане на абсолютната погасителна давност по смисъла на чл. 81, ал. 3 Наказателния кодекс достатъчно основание ли е, за да се приеме наличие на противоправно поведение на прокурори, което да обосновава отговорността на ПРБ по чл. 49 ЗЗД?
Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви?
Налице ли е липса на въззивна дейност в постановеното въззивно решение?
При присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди, произтичащи от нарушено право за решаване на дело в разумен срок съдът следва ли да обсъди критериите за бавно правосъдие по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ дори искът да е заведен с правно основание чл. 49 ЗЗД?
Следва ли при присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на деликт да се вземе в предвид освен социално-икономическата обстановка в страната към момента на възникване на вредата и социално-икономическата обстановка към момента на присъждане, за да бъде спазен принципа за определяне обезщетението по справедливост или този довод би следвало да се възприеме от съда за обогатяване на ищецът?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 1 ЗОДОВ, чл. 12 ГПК, чл. 196 НПК, чл. 2 ЗОДОВ, чл. 234 НПК, чл. 235 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 2б ал. 2 ЗОДОВ, чл. 2б ЗОДОВ, чл. 49 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 8 ЗОДОВ
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Приложима ли е разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ в случаите, в които се касае за нарушен разумен срок в заповедното производство, а не по спорно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Велислав Павков
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
дали допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС по висящо производство е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета а ЗСВ и да няма постигнато споразумение. Силистренският окръжен съд е дал разрешение на този въпрос в противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в решение №153 от 13.06.2018 г. по гр. д. №4658/2017 г. на IV ГО, решение №210 от 15.06.2015 г. по гр. д. №3053/2014 г. на III ГО определение №2679/25.09.2023 г. по ч. гр. д. №3070/2023 г. на I ГО, определение №141 от 11.04.2022 г. по ч. гр. д. №1069/2022 г. на III ГО и др. Според тази практика искът за вреди по чл. 2б ЗОДОВ, предизвикани от забавено правосъдие по висящи дела, може да бъде предявен без да са налице предпоставките на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, които са предвидени само за вреди, причинени по приключени производства. Ето защо обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, трябва да бъде отменено заедно с потвърденото с него първоинстанционно прекратително определение и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за дължимата от съда тяхна съвкупна преценка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Джулиана Петкова
Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022
Обвързан ли е съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, от решението на министъра на правосъдието или оправомощено от него лице по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ, при преценката си относно определяне на размера на дължимото обезщетение и следва ли той да определи обезщетение в размер не по-нисък от предложения по реда на глава ІІІ „а“ от ЗСВ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
чл. 146 АПК, чл. 17 ал. 2 ГПК, чл. 17 ал. 2 изр. 2 ГПК, чл. 197 АПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, чл. 2б ЗОДОВ, чл. 6 пар. 1 КЗПЧОС, чл. 60а ЗСВ, чл. 8 ал. 2 ЗОДОВ, чл. 8 ЗОДОВ
Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020
Относно приложението на чл. 7 КРБ и чл. 49 ЗЗД, засягащи проблема за възможността да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи, когато тази отговорност не може да се реализира по ЗОДОВ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.