чл. 36 ЗАдв
Чл. 36. (1) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд.
(2) Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
(3) При липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет.
(4) Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
дължат ли се разноски по смисъла на чл. 36 Закона за адвокатурата във връзка с чл. 78, ал. 3 Гражданския процесуален кодекс за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Представлява ли размерът на средната /минималната/ работна заплата в Р. България критерий от значение за определяне на обезщетението за неимуществени веди, при предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с оглед характера (конкретно неимуществени вреди и териториалното покритие на полицата на територията на целия Европейски съюз), което изключва възможността обезщетението да може да се обвързва с минимална работна заплата в конкретна държава от ЕС, респ. в България?
В случай на необходимост за обвързване на обезщетението с размера на средната/М. не следва ли да е необходимо съдът да анализира икономическата реалност като цяло на територията на Европейския съюз, поради еднаквост на застрахователното покритие?
В тази връзка представлява ли размерът на средната /минималната/ работна заплата изобщо един от критериите, които следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението по претенция за компенсация на неимуществени вреди от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има действие и ако е така може ли да се отчита размер на „средна брутна работна заплата пред липсата на яснотa на този размер и факта, че такъв не е нормативно установен, не е определен, а определяем – критерий, който няма точни параметри може ли да бъде използван?
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, при условията на предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, кои са критериите които съдът следва да отчете за правилно приложение на принципа на справедливост и може ли размерът на обезщетение за морални вреди да се обоснове със съобразяване на размера на средната /минималната брутна работна заплата /датата на ПТП/2021 г.?
Прилагането на критерий - икономически условия в страната за конкретна година, без да се сочат характеристики и особености на тези условия и при пълно игнориране на лимита на отговорност на застрахователя за съответната година, който е установен като ориентир за тези условия, представлява ли критерий, от значение за правилно приложение на принципа на справедливост?
Критериите на чл. 52 и икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП - м. октомври 2021 г., обосновават ли намаляването на обезщетенията?
Ако два съдебни състава имат абсолютно различни критерии за справедливост, трябва ли второинстанционният съд да изложи мотиви кои факти и обстоятелства са обосновали значителното различие и предпоставят намаление на обезщетението и трябва ли тези факти да са от кръга на задължителните, за правилно определяне размера на обезщетението и да са отрицателни - доказващи предпоставки за определяне на по-ниско такова?
Процесуалноправният въпрос за дължимото от въззивната инстанция мотивиране и излагане на съображения при отхвърляне на иска за обезщетяване на неимуществените вреди в обжалвания - чл. 269, изр. 2 ГПК размер и за необходимост за преценка съответствието на решението на САС със задължителната за него практика по т. 1 на чл. 280 ГПК - т. 19 на тълкувателно решение №1/2001 г. на ВКС, ОСГК.
Възпроизвеждането на релевантните факти и обстоятелства и посочването на размера на обезщетението, дължимо от застрахователя или от другите субекти, дължащи плащане по КЗ, изчерпва ли задължението за излагане на мотиви или е необходимо да се обосноват и изложат и съображенията, формирали вътрешното убеждение за неоснователност на претенцията и за отхвърляне на иска за обезщетяването на неимуществените вреди, защото изводът за размера им е винаги резултат на конкретна преценка на специфични явления и различни данни във всеки отделен случай са релевантни за определянето му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 12 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 36 ЗАдв, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 380 КЗ, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 432 КЗ, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 80 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли съдът при определяне на възнаграждението на особения представител да не прилага Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, а вместо това да определи справедлив размер на възнаграждението според конкретните обстоятелства по делото?
Необходимо ли е съдът да съобрази пазара на труда на квалифицираните адвокати и фактическата и правна сложност на делото при определяне на възнаграждението на особения представител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Дължат ли се разноски на ответника при прекратяване на делото и в какъв размер? При намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, длъжен ли е съдът да се съобрази с фактическата и правна сложност на делото и следва ли при евентуално намаляване на възнаграждението поради прекомерност да се съобрази с минимално определения размер по чл. 36 ЗАдв и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения? За задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения, както и събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи? При положение, че производството не се е развило напълно, т. е. не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, за които е било заплатено възнаграждение за процесуално представителство, възнаграждението може ли да бъде намалено като прекомерно, ако още към момента на договарянето му е било несъответно на очакваната фактическа и правна сложност на делото? Следва ли съдът да извърши преценка на усилията на защитата при упражняване на процесуални права на страната, в случая изразяващи се в подаване на писмени отговори с идентично съдържание и неосъществяване на процесуална защита? В полза на процесуалния представител на страна може ли да се присъди адвокатско възнаграждение под посочения минимум с Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа, с оглед извършената работа и фактическата и правна сложност на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
– същите са свързани и се отнасят до задълженията на въззивната инстанция, по които се твърди, че е допуснато противоречие с практиката на ВКС. В подадения отговор са изложени аргументи за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и съображения за неоснователност на поддържаните основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Следователно касационното производство в частта му по първоначалните искове не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност и с оглед обема и съдържанието на положения от адвоката труд по представения отговор на касационната жалба, настоящият съдебен състав намира, че претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение се явяват прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъдат намалени до 3 321 лв., за което съобразява и нормата на чл. 9, ал. 3 Наредбата /в редакцията й към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие – изм. и доп., ДВ, бр. 88/2022 год./.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да се произнася само по въпроси, които са спорни между страните и които са въведени от страните като предмет на делото чрез съответните твърдения, възражения и доводи? Длъжен ли е въззивният съд, ако във въззивната жалба се съдържа доказателствено искане, основано на довод за допуснато процесуално нарушение на първоинстанционния съд във връзка с доклада на делото и дадените указания към страните по чл. 146, ал. 2 ГПК, да допусне исканото доказателство, или може да потвърди извода на първоинстанционния съд, направен при нарушение на диспозитивното начало и на чл. 146, ал. 2 ГПК, без да допуска събирането на поисканото от въззивника доказателство? Ако съдът е приел представено от насрещната страна ново писмено доказателство- в случая е представен през въззивния съд протокол от проведен въвод в имота, но длъжен ли е, ако насрещната страна не присъства в това заседание, да й даде възможност на основание чл. 8, ал. 3 ГПК, да изрази становище по това доказателство и да гради доводи въз основа на същото? Следва ли съдът да основе решението си на всички относими към предмета на спора доказателства и то след като обсъди доводите на страните? Следва ли мотивите да съдържат обосноваване на изводите на съда по спорните въпроси или е достатъчно съдът да изложи декларативно изводите си без да пояснява логиката на съждението си за достигане на този деклариран резултат на правосъдната си дейност? Длъжен ли е съдът да оповести, че при постановяване на решението ще се вземат предвид от него общоизвестни или служебно известни обстоятелства, за които няма доказателства по делото, или е свободен да запознае страните с този факт едва с решението си? Следва ли при претенция за нанесена вреда да се обсъди това, което ищецът твърди, че вредоносното действие е причинило пряко като факт, или е възможно без такава преценка да се правят изводи относно това дали вредата е нанесена вследствие на действието на ответника? Следва ли това произнасяне по частната жалба на насрещната страна да се мотивира, както и да се обсъдят доводите на доверителя ми, че такъв размер на хонорара противоречи на практиката на Съда на ЕС, съобразена при постановяван на първоинстанционното решение в тази част относно разноските?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 155 ГПК, чл. 21 ал. 2 ЗЗД, чл. 248 ГПК, чл. 266 ал. 2 ЗЗД, чл. 266 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 36 ЗАдв, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 694 ал. 2 т. 1 ТЗ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 8 ал. 3 ГПК, чл. 80 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какви са предпоставките, за да се приеме, че е доказано плащането на адвокатско възнаграждение в случаите, когато по делото е представено само платежно нареждане и не е представено извлечение от сметка, от което да се установи постъпването на сумата по банкова сметка на процесуалния представител на страната?
Относно критериите, по които следва да се определи размерът на присъденото като разноски адвокатско възнаграждение при направено своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Допустимо ли е съдът, при преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК, да намали договореното и доказано платено възнаграждение под установения в Наредба №1/2004 г. минимален размер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какъв е дължимият размер на адвокатското възнаграждение при представителство по чл. 38, ал. 2 ГПК, съобразявайки реално положения труд и конкретната сложност на делото?
Следва ли да се намали присъдената сума за адвокатско възнаграждение под минималния размер, предвиден в чл. 36 ЗАдв, при наличие на неусложнена фактическа и правна сложност на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Налице ли е процесуална възможност първоинстанционният съд да измени вече постановено определение по чл. 248 ГПК в частта за разноските? Дължи ли въззивният съд служебна проверка относно допустимостта на обжалвания акт, когато е сезиран с частна жалба срещу определение, постановено по чл. 248 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 125 ал. 3 ТЗ, чл. 129 ал. 3 ГПК, чл. 246 ГПК, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 248 ал. 2 ГПК, чл. 248 ал. 3 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 252 ГПК, чл. 253 ГПК, чл. 270 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, чл. 275 ал. 2 ГПК, чл. 278 ал. 4 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 36 ЗАдв, чл. 78 ал. 4 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 80 ГПК, чл. 81 ГПК, чл. 86 ЗЗД
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.