чл. 710 ТЗ

Налице ли са нови доказателства или новооткрити обстоятелства, които да обосновават отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК?
Може ли спирането на изпълнението чрез обезпечителна заповед, издадена след постановление за възлагане, да повлияе върху действието на самото постановление и изхода от спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №/..2025 по дело №/2024

При започнало осребряване на имуществото на длъжника и плащания към кредиторите на несъстоятелността, поради обвяване на длъжника в несъстоятелност, и констатирана от съда промяна на икономическото състояние на длъжника, следва ли да се изследват причините за това, при извършването на преценка за наличие на състояние за неплатежоспособност на длъжника?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Решение №/..2025 по дело №/2023

Налице ли е правен интерес от водене на установителен иск за установяване съществуването на ипотечното право, когато договорът за продажба чрез пряко договаряне, сключен по реда на чл. 718 ТЗ е нищожен, а купувачът по недействителната сделка самостоятелно е заличил ипотеката по реда на чл. 19, ал. 2 Правилника за вписванията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Граждански процес | Изпълнително производство | Несъстоятелност | Търговско право

съдия Иво Димитров

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Решение №/..2025 по дело №/2024

Дали удовлетворяването на кредитора чрез извършен от синдика превод на парична сума, получена от осребряване на имущество в производство по несъстоятелност, представлява доброволно плащане или има характер на плащане, осъществено в резултат на проведено принудително изпълнение по смисъла на т. 9 Тълкувателно решение №4/2013 г. по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Търговски сделки | Търговско право

съдия Бонка Йонкова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2025

Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност но силата на закона /чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества /АД/, чл. 93, т. 3 ТЗ за събирателните дружества /СД/, чл. 154, ал. 1, т. 4 ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност /ООД/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект? С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2/двама/, са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. в ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона? Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството-съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ex lege отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното? Към кой момент следва да се приеме за прекратен ex lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2/двама/, единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество? Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на Изпълнител консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата - съдружници в консорциума/гражданското дружество? Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения? Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет - неделимо задължение /в случая - възнаграждението по договора/, противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение? Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки? Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №/..2025 по дело №/2025

с дадената им от жалбоподателя формулировка не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 ТР №******г. на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Във връзка с изложените от жалбоподателя оплаквания за допуснато от съда по несъстоятелността съществено процесуално нарушение, въззивният съд е приел, че такова не е налице, споделяйки извода на първата инстанция, че нарочно конституиране на приобретателя на вземането на кредитора, поискал откриване на производството по несъстоятелност, не е необходимо, тъй като вземането е прието за удовлетворяване и извършената цесия следва да бъде съобразена от синдика при изготвяне на разпределението. Посочил е допълнително, че приобретателят е бил и редовно уведомен за заседанието на съда по несъстоятелността с оглед обявяването на датата му в търговския регистър. Към тези съображения на въззивния съд първите два въпроса нямат отношение. Значението на третия въпрос за конкретното производство се обосновава с твърдението, че въззивният съд не е разгледал оплакването на длъжника, че с оставянето без уважение на молбата на приобретателя за конституиране последният е бил лишен от едно от основните си права като кредитор, а именно упражняване на процесуални права по делото. Изложеното не отговаря на фактите по делото, доколкото по направеното оплакване въззивният съд се е произнесъл, излагайки посочените по-горе съображения.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Васил Христакиев

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Предстои добавяне

чл. 226 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 710 ТЗ

Определение №/..2025 по дело №/2025

Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона - чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества /АД/, чл. 93, т. 3 ТЗ за събирателните дружества /СД/, чл. 154, ал. 1, т. 4 ТЗ за дружествата с ограничена отговорност /ООД/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект?
С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2/двама/, са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. в ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?
Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството-съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ex lege отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?
Към кой момент следва да се приеме за прекратен ex lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2/двама/, единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?
Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата - съдружници в консорциума/гражданското дружество?
Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?
Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет - неделимо задължение /в случая - възнаграждението по договора/, противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?
Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки?
Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Зорница Хайдукова

Предстои добавяне

Определение №/..2025 по дело №/2024

Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона (чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества, чл. 93, т. 3 ТЗ за събирателните дружества, чл. 154, ал. 1, т. 4 ТЗ за дружествата с ограничена отговорност), без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект?
С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговското дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум (гражданско дружество), състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници – 2 (двама), са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. в ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на един от съдружниците консорциумът (гражданското дружество) се прекратява по силата на закона?
Допустимо ли е да се приеме, че от момента на прекратяването на дружеството – съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума (гражданско дружество) ex lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума (гражданско дружество), представляващи обща собственост на последното?
Към кой момент следва да се приеме за прекратен ex lege консорциум (гражданско дружество), състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници – 2 (двама), единия от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?
Следва ли да се приеме, че всяка уговорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител – консорциум (гражданско дружество) се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата съдружници в консорциума (гражданско дружество)?
Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум (гражданско дружество), дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума (гражданско дружество) или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?
Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет неделимо задължение (в случая – възнаграждението по договора), противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?
Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки?
Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Несъстоятелност | Търговски сделки | Търговско право

докладвано от съдия Росица Божилова

Решение №/..2025 по дело №/2024

Търговският закон въвежда ли забрана заварените производства по несъстоятелност, които преди влизане в сила на промените в чл. 632, ал. 1 ТЗ /ДВ, бр. 66/2023 г./ са спирани веднъж и възобновени, при наличие отново на условия за спиране - липса на средства, които да покрият разноските, и др., да бъдат прекратени, без да бъдат спирани втори път?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 607 ТЗ, чл. 629б ТЗ, чл. 630 ал. 1 ТЗ, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 632 ал. 2 ТЗ, чл. 632 ал. 4 ТЗ, чл. 632 ал. 5 ТЗ, чл. 632 ТЗ, чл. 710 ТЗ, чл. 735 ал. 2 ТЗ, чл. 735 ТЗ

съдия Зорница Хайдукова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2024

Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона /чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества /“АД”/, чл. 93, т. 3 ТЗ за събирателните дружества /“СД”/, чл. 154, ал. 1, т. 4 ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност /“ООД”/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект? С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. в ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ех lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона? Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ех lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/ гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното? Към кой момент следва да се приеме за прекратен ех lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество? Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител - консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата - съдружници в консорциума/гражданското дружество? Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/ дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения? Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет - неделимо задължение (в случая - възнаграждението по договора), противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение? Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки? Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева