чл. 56 ТЗ

от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от четирите правни въпроса, формулирани в изложението на ЕТ Н. Ил. Н. по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната му касационна жалба, няма естеството на такъв, който да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело. Напротив, първите два се отнасят до правилността на атакуваното въззивно определение, докато останалите два /с пор. №№3 и 4/ са с изцяло хипотетичен характер. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от частния касатор допълнителни предпоставки за това /в случая тези по т. 1, по т. 2, предл. второ-ро и по т. 3 на същия законов текст/.