чл. 476 ГПК

систематизирани така: (І.1) „Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на влязло в сила решение?”, (І.2) „Трябва ли при постановяване на съдебния акт съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните?”, (І.3) „В случай, че приеме, че някое възражение не е основателно, не следва ли съдът да го обсъди в мотивите си?”, (І.4) „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички доводи и възражения на страните, преценка на всички приети по делото доказателства – поотделно и в тяхната взаимна връзка, както и изрично ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията ми за неоснователни и защо игнорира някои доказателства по делото?”, (І.5) „Как следва да се установят вторичните белези на недвижимия имот – площ и кубатура, с цел определяне на данъчната му оценка?”, (І.6) „Ползва ли се със сила на пресъдено нещо влязло в сила недопустимо решение? Какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо при оставена в сила на част от прекратено като недопустимо производство по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ като второ заведено дело, но и поради липса на правен интерес?” , (І.7) „Може ли съдът да подменя съдържанието на нотариален акт без постановен съдебен акт за неговата отмяна?” , (І.8) „Може ли съдът да постанови Решение при незавършило производство по заведена преписка в прокуратурата по престъпни обстоятелства от общ характер, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор?” , (І.9) „Следва ли при нарушение изискванията на чл. 476 ГПК /отм./ респ. чл. 580 ГПК, нотариалното удостоверяване да се счита за нищожно в случаите, когато от съдържанието на н. а. е безспорно, че не е посочена цената на сделката, липсва предмет на спора поради неразделяне на жилищния имот на самостоятелни обекти и не са посочени престациите за продавача, както и допустимо ли е тези пропуски да се приемат за технически грешки, които могат да се отстранят по пътя на тълкуване на правните норми?” , (І.10) „Следва ли единствено съдът да преценява при факт от съществено значение за установяване на обективната истина по делото и във въззивната жалба дали установяването на този факт изисква специални знания, както и кои от поисканите от страната доказателства са съотносими и следва да бъдат допуснати?”. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и по материално-правни въпроси, поставени в първоначалното изложение към касационната жалба и Актуализирано изложение (приподписано от адвокат Е. Ф.), систематизирани така: (ІІ.1) „Може ли да доведе до придобивна давност владение върху реална част от сграда, която не е обособена като самостоятелен обект?”, (ІІ.2) „Съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чужда идеална част, трябва ли при спор за собственост да докаже, че е извършил действия, с които е демонстрирал пред останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си?”, (ІІ.3) „Допустимо ли е опровергаване знание на законова разпоредба, с която като задължителен реквизит за форма на нотариалния акт е въведен месецът на издаването му?”, (ІІ.4) „Следва ли съдът да прилага служебно сроковете по чл. 32, ал. 2 ЗЗД, след като в закона е указано, че същите са давностни, а не преклузивни?” и (ІІ.5) „Следва ли съдът да прилага служебно сроковете по чл. 32, ал. 2 ЗЗД, след като в закона е указано, че сроковете при заведена процедура за поставяне под запрещение текат от узнаването на порока на договора?”. Въпросите са поставени в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.