чл. 456 ал. 1 ГПК

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните?
Когато искането е предявено преди настъпване на обуславящия го фактически състав и същият се осъществи в хода на производството, длъжен ли е съдът да приложи чл. 235, ал. 3 ГПК и да приеме претенцията за доказана и основателна с крайния съдебен акт?
Длъжен ли е съдът, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, да вземе предвид изплащането на целия застрахован дълг, след настъпване на застрахователно събитие, ако изплащането е настъпило след завеждане на иска срещу застрахователя, но преди произнасянето на съда по редовността, допустимостта или основателността на този иск?
Легитимиран ли е застрахованият длъжник по банков кредит да иска заплащане към себе си на застрахователното обезщетение в размер на остатъка от кредита, неизплатен към завеждането на иска, когато периодично погасява задължението си по кредита в хода на производството по иска му срещу застрахователя, или във всички случаи е легитимиран само да иска заплащане от застрахователя към кредитора си /чл. 383 КЗ вр. чл. 134 ЗЗД/?
Въпрос на допустимост или на основателност е въпросът за активната легитимация на длъжника по банков кредит да иска плащане от застрахователя към себе си, когато заплаща в хода на производството по този му иск неизплатената част от дълга?
Може ли съдът да поставя на страната срокове за взимане на становище по-къси от определените в закона или задължителната съдебна практика?