чл. 439 ал. 2 ГПК

Дължи ли въззивният съд проверка на редовността на исковата молба и трябва ли да я остави без движение, когато се констатира противоречие между обстоятелствената част и петитума? Дължи ли въззивният съд постановяване на ясни, логични и непротиворечиви мотиви по съществени за предмета на спора въпроси при постановяване на своето решение? Допустимо ли е да се разгледа като допустим и да се уважи като основателен иск по чл. 439 ГПК срещу ответник, по отношение на който от страна на ищеца не са заявени твърдения за наличие на факти, които са довели до погасяване на задължението след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а са заявени единствено твърдения за неправилно конституиране на този ответник като взискател по изпълнението, който в резултат на това неправилно конституиране, евентуално би могъл да получи изпълнение без правно основание? Допустимо ли е да се разгледа като допустим и да се уважи като основателен иск по чл. 439 ГПК, при наличие на съществено противоречие между фактическите твърдения в исковата молба и петитума на иска? Допустимо ли е да се разгледа като допустим и да се уважи като основателен иск по чл. 439 ГПК срещу втори главен ответник, който е конституиран едва в първото съдебно заседание на първоинстанционния съд, наред с посочения в исковата молба първоначален ответник, без съгласие на страните? Дължи ли въззивният съд логично, обективно и непротиворечиво обсъждане на всички възражения и доводи на страните?