чл. 267 ал. 1 изр. 1 ГПК

Представлява ли съществено процесуално нарушение на въззивния съд допускането от същия съд на представени от въззивницата по нейни думи на нови писмени доказателства след подаване на жалбата срещу първоинстанционното решение и след постановен преди това от същия съд първоначален мотивиран отказ за допускането им с Определението му по чл. 267, ал. 1, изр. 1 ГПК, което определение не е отменено, като допускането им е станало без да са изтъкнати каквито и да са мотиви от съда, обосноваващи това, като наличие на грешка, пропуск или промяна в обстоятелствата, а от друга страна и без съда да е провел изследване и поискал доказване от страна на въззивницата на пречките и невъзможността и за представянето на същите доказателства в преклузивния срок по ГПК, т. е. без да са събрани доказателства за наличие на предпоставките за представянето на новите доказателства по реда на чл. 266, ал. 2, т. 1, респ. т. 2 ГПК? При приложение на чл. 266, ал. 1, т. 1 ГПК подлежат ли на доказване причините за несвоевременното представяне на новите доказателства? Владението, установено върху самостоятелен жилищен обект от сграда от момента на построяването й със знанието и без противопоставянето на собственика, представлява ли явно демонстриране на намерението на установилия го да придобие правото на собственост върху имота след изтичане на предвидения давностен срок за това? Представлява ли достатъчно основание за съда да приеме, че е налице владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС осъществяването на фактическа власт върху една вещ с намерението да се държи като собствена, изразяваща се не само в получаване на ключовете от строителя и в пряко ползване на вещта според нейното предназначение, но и в извършване на действия по опазване на вещта, по нейното поддържане в добро състояние, по извършване на поправки, а по отношение на недвижим имот и по извършване на довършителни и ремонтни работи и подобряване на същия, извършването на довършителни работи в същия, след получаването на ключовете за имота? За правилното разпределение прилагане от съда на правилото за носенето на тежестта за доказване по правилата на ГПК на установената в чл. 69 ЗС оборима презумпция, между ищец и ответник по ревандикационен иск, по който ответникът е установил фактическа власт с намерение да държи вещта като своя. За задълженията на съда да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване и да разгледа само доказателства, събрани по предвидения за това ред в ГПК и да посочи в решението си защо на едни доказателства дава кредит на доверие, а съответно защо изключва други доказателства, събрани от първа инстанция.