чл. 164 ал. 1 т. 3 предл. второ ГПК
Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: […]
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Има ли задължение въззивният съд да определи предмета на спора, като съобрази конкретните твърдения по въведените доводи и възражения от страните, и след като изясни обхвата на доказване, да анализира събраните доказателства? Законът допуска ли съдът да приеме за недоказани релевантни факти, по осъществяването на които страните не спорят? При забраната в чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК и въпреки че не са налице изключенията по чл. 164, ал. 2 и чл. 165 ГПК, допустими ли са свидетелски показания за установяване на договор на стойност, по-голяма от 5 000 лв.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
чл. 146 ГПК, чл. 147 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 165 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 200 ал. 2 ЗЗД, чл. 21 ал. 1 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 268 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ЗЗД, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 292 ал. 2 ЗЗД, чл. 298 ал. 4 ГПК, чл. 59 ЗЗД, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 6 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 86 ал. 1 изр. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
За определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и за необходимите мотиви, с които съдът е длъжен да го обоснове?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, както и всички доводи и възражения на страните, като направи собствени правни изводи и да изложи собствени мотиви?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустими ли са гласни доказателствени средства за доказване на смисъла на постигната между страните договореност, при наличието на частни удостоверителни документи за предаване на сумите на ответника?
Съставлява ли съдебното признание на неизгодни факти годно доказателство и длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на признанието с оглед всички обстоятелства по делото и да изложи конкретни мотиви защо основава или не правните си изводи на него?
Длъжен ли е въззивният съд да приложи последиците на недоказване съгласно общото правило за разпределение на доказателствената тежест, когато се претендират разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ с адвокат, който няма данни да е осъществил процесуално представителство по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да зачете формалната доказателствена сила на частен документ, когато не е било оспорено авторството му в хода на производството?
Основателно ли е искането за заплащане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, при положение, че процесуалното представителство в производството е осъществено от един упълномощен адвокат, а възнаграждението е заплатено на друг упълномощен адвокат, който не е осъществил нито едно процесуално действие по делото?
Ако страната е била представлявана от двама адвокати с различни възнаграждения, следва ли да се присъдят разноските за този процесуален представител, който е извършил основните действия по защитата на страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 164 ал. 2 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 240 ЗЗД, чл. 248 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 2 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Достатъчно ли е наличието на пълномощно, предприети процесуални действия от страна на адвоката въз основа на това пълномощно, писмени доказателства за извършено плащане на адвокатско възнаграждение, за да се приеме, че е налице договор за правна защита и съдействие по иск за съдебна делба, или е задължително и необходимо наличието на писмен договор за правна защита и съдействие?
Може ли да се приеме, че е налице пълно доказване на наличието на договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство пред съд по иск за делба?
При наличие на платежно нареждане и липса на оспорване от страна на ответника – адвокат за сключен договор за правна защита, още повече след като се е ползвал от дадено пълномощно, допустими ли са свидетелски показания относно уговорките между страните – дали платената сума е именно за представителство пред съд или за извънсъдебно споразумение?
При наличие на безспорно доказани по делото съществени отклонения от нормите на Закона за адвокатурата и Етичен кодекс на адвоката за защита интереса на клиента от страна на представлявалия го адвокат следва ли да се приеме, че е налице вина по смисъла на чл. 51 Закона за адвокатурата?
След като правото на доверителя не е защитено поради неполагане на дължимата от адвоката грижа, дължи ли последният обезщетение за претърпените от доверителя вреди?
Обстоятелството, че ищцата може по всяко време да образува нов иск за делба обосновава ли невиновност на адвоката и липса на възможност да бъде ангажирана отговорността му за вреди?
Задължително и необходимо ли е пълно бездействие на адвоката, за да бъде ангажирана отговорността му за вреди, или е достатъчно интересът на клиента да не е защитен по най-добрия начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали осчетоводената от ответника фактура, отразена в търговските му книги, по която последният е упражнил правото си на данъчен кредит по ЗДДС, доказва получаването и приемането от него на изпълнението на работата по договора? Дали при наличие на осчетоводена от ответника фактура за сума на договора над 5 000 лв., по която последният е упражнил правото си на данъчен кредит по ЗДДС, изпълнението на договора може да се оборва със свидетелски показания? Следва ли съдът да кредитира гласни доказателства на свидетел с евентуална заинтересованост или предубеденост съгласно чл. 172 ГПК при положение, че показанията му не са подкрепени с писмени доказателства, а приетите по делото писмени доказателства са в противния смисъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
чл. 145 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 164 ал. 2 ГПК, чл. 164 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 264 ЗЗД, чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 266 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 375 ал. 1 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Има ли задължение въззивният съд да определи предмета на спора, като съобрази конкретните твърдения по въведените доводи и възражения от страните, и след като изясни обхвата на доказване, да анализира събраните доказателства? Законът допуска ли съдът да приеме за недоказани релевантни факти, по осъществяването на които страните не спорят? При забраната в чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. второ ГПК и въпреки че не са налице изключенията по чл. 164, ал. 2 и чл. 165 ГПК, допустими ли са свидетелски показания за установяване на договор на стойност, по-голяма от 5 000 лв.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
С произнасянето на въззивния съд на правно основание, различно от приетото от първоинстанционния съд в неговото решение и при липса на въззивна жалба срещу това решение в такава насока, нарушава ли се косвено и принципа на диспозитивното начало в гражданския процес?
Допустимо ли е, при отхвърляне на главен иск по повод въззивна жалба от ответната по иска страна, и при наличие на предявен евентуален иск, съдът да уважи претенцията по евентуалния иск без да е налице искане в тази насока в хода на обжалването от страните по спора?
При условие, че парични средства, за които се твърди, че са били собствени на починало лице, са получени/преведени преди неговата смърт на друго лице на правно основание, представляват ли тези парични средства част от наследството на починалия и именно като такива наследниците му да могат да ги претендират или тези средства съставляват предмет на възникналото преди смъртта гражданско правоотношение, в което е участвал починалият, при което да могат да бъдат претендирани от наследниците му за връщане, но като встъпили в това правоотношение като страна, в качеството им на наследници на техния праводател?
При наличие в платежния документ на изрично заявено от наредителя на парични средства „основание за извършване на паричен превод, сочещо на договорно основание за този превод, допустимо ли е решаващият съд да обоснове изначална липса на правно основание единствено по пътя на тълкуването и тази му дейност не измества ли волята на страната, респективно да нарушава принципа на диспозитивното начало в гражданския процес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
чл. 164 ал. 1 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 271 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 81 ГПК
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Допустимо ли е със свидетелски показания да бъде установено сключването на договор за продажба на стойност над предвидената в чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1) при представяне на разписки, в които е посочена датата на процесния договор – 13.03.2017 г., следва ли да бъде отхвърлен искът, защото към тази дата заемодателят не е изпълнил задължението си да предаде цялата сума; да бъде уважен частично, съответно – до размера на сумата, която се твърди, че е предадена на датата на сключване, или да бъде уважен изцяло; 2) кои са задължителните реквизити на разписката, която удостоверява предаването на суми по заемния договор; 3) държането на оригинали на разписки от ищеца прави ли го заемодател по тях, когато в тях не е упоменат заемодател и не е посочено като основание договор, по който заемодател и заемател са постигнали и съгласие, както и липсват други характеристики на заемното правоотношение; 4) може ли въззивният съд да тълкува волята на страните разширително, в противоречие с наведените от тях твърдения; 5) когато по отношение на една претенция се сочат правоотношения от различни дати, следва ли съдът да приема, че същите касаят едно и също правоотношение, при липса на пълен идентитет между други съществени индивидуализиращи белези на договора; и 6) следва ли и/или допустимо ли е разписката за предаване на суми да препраща към датата на постигнатото съгласие между страните или към датата на евентуално пораждане на заемното правоотношение в бъдеще време. Във връзка с първия въпрос касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че при решаване на делото въззивният съд се произнесъл в противоречие с решение №244/21.01.2020 г. по гр. д. №983/2019 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение №128/18.10.2017 г. по гр. д. №5372/2016 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение №291/17.12.2018 г. по гр. д. №2176/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. По отношение на останалите пет въпроса жалбоподателят поддържа, че отговорът им бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, но без да излага съображения за наличието на тази допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Във връзка с оплакванията за процесуална недопустимост на въззивното решение касаторът сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК, като поддържа, че въззивният съд обсъдил доводи, посредством разширително тълкуване волята на страните, без такива да били наведени от въззивника-ищец в хода на първоинстанционното производство и във въззивната жалба, както и че въззивният съд се произнесъл по неотправена претенция по договор от 15.03.2017 г., респ. – по непредявен иск, доколкото в исковата молба, в хода на първоинстанционното производство и във въззивната жалба ищецът не сочел идентичност с договора от 13.03.2017 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 240 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 81 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: TP №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение №253/17.10.2014 г. по гр. д. №2902/2014 г. на III г. о. ; решение №163/14.06.2013 г. по гр. д. №1456/2012 г. на III г. о.; решение №173/06.11.2020 г. по гр. д. №4404/2019г. на III г. о.; решение №244/21.01.2020 г. по гр. д. №983/2019г. на III г. о.; решение №12/31.01.2019 г. по гр. д. №2000/2018 г. на IV г. о.; решение №224/22.12.2016 г. по гр. д. №2169/2016г. на III г. о.; решение №283/01.11.2016 г. по гр. №2117/2016 г. на IV г. о. и решение №190/23.01.2014 г. по т. д. №483/2012г. на I т. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Евгений Стайков
чл. 164 ал. 1 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 258 ЗЗД, чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.