чл. 126 ал. 1 ГПК

от процесуално естество, разрешени според частния касатор от състава на въззивния съд: 1. „Какви са предпоставките на отвод за висящ съдебен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК като абсолютна процесуална пречка пред упражняване на правото на иск?“; 2. „Кога е налице субективен и обективен идентитет между делата?“; 3. „Следва ли въззивният съд в частното производство да се произнесе по възражение на частния жалбоподател за наличието на процесуална пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК?“; 4. „Длъжен ли е въззивният съд в частното производство да извърши проверка по висящността на образувани дела като отрицателна процесуална предпоставка по чл. 126, ал. 1 ГПК при оспорване от страна на частния жалбоподател?“; 5. „Въпросът за правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка е относим към допустимостта на предявения иск или към неговата основателност?“; 6. „Абсолютна процесуална предпоставка ли е правният интерес за упражняване правото на иск и липсата му обуславя ли недопустимост на иска?“; 7. „Следва ли правният интерес да съществува през цялото разглеждане на спора?“; 8. „Длъжен ли е въззивният съд в частното производство да следи за съществуването на правото на иск?“; 9. „Наличието на обективирано и неоттеглено от наследниците на съдружник писмено изявление по чл. 97, ал. 1 ТЗ абсолютна пречка ли е пред завеждане на исковете по чл. 97, ал. 2 ТЗ?“.