Съсобственост
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Съсобственост” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Има ли нещо /факт, обстоятелство/, което може да се приеме като дребна техническа грешка вписана в нотариалните производства и по-конкретно вписана в издаден нотариален акт, което да не бъде обвързващо за съда, страните по нотариалното производството и изобщо за обществото?
Номерацията, посочена в нотариалния акт относно издаването му и вписването му, обвързващи ли са за страните по него, за съда и за всички членове на обществото в правовата ни държава?
Може ли съдът да приема наличие на дребна техническа грешка в нотариалното производство и по-конкретно в нотариалния акт и да не зачете приетото като грешка, ако не е изрично сезиран с такова искане, т. е. по собствена инициатива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какви са задълженията на въззивния съд при разглеждане и решаване на съдебния спор?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да определи правилната правна квалификация на спора, след като вземе предвид изложените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства?
Какво е правното основание, на което носителят на ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот може да претендира обезщетение от собственика на имота, че е лишен от ползването?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност, както и възраженията и доводите на страните?
Обусловено ли е възникването на право за носителя на ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот да получи обезщетение за ползването, от което е лишен, от изпращането на изрична писмена покана за плащане на такова обезщетение?
Необходимо ли е носителят на правото на ползване върху имота, който е лишен от възможността да упражнява своето право, да поиска лично да ползва общата вещ, за да възникне правото да получи обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС?
Фактът, че носителят на ограниченото вещно право на ползване не е допускан до съответния недвижим имот, следва ли да бъде доказан от ищеца в хода на съдебното производство, правната квалификация по което е определена от съда с позоваване на чл. 31, ал. 2 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Има ли преюдициално значение за спора предявеният иск по чл. 79 ЗС пред предявения иск за делба по гр. д. №6592/2017 г. на СРС, 144 с-в?
Могат ли съдебните решения, постановени по гр. д. №6592/2017 г. на СРС, 144-ти състав и в. гр. д. №8442/2020 г. на СГС, издадени по отношение на несъществуващ субект, да породят правни последици за страните по отношение на предявения иск за собственост, основан на чл. 79 ЗС, по гр. д. №46/2023 г. на РС-Лом?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как следва да се разпределят съдебните разноски в делбено производство при възникване на спорни въпроси, разглеждани в по-горни инстанции?
При наличие на общ интерес между страните и особености на случая, приложимо ли е правилото на чл. 355 ГПК за разноските, така че те да останат за страните, както са направени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Към 1958 г. възможно ли е разпореждане с правото на собственост върху дворно място от страна на държавата при действието и по реда на НПЖДЖФПНС (1957 г., отм.);
При възникване на етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата следва ли дворното място да се счита за обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, ако правата на отделните собственици върху мястото не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС (погрешно посочен, видно от доводите в жалбата, като чл. 40 ГПК);
За да се установи статутът на дворното място като обща част към възникнала етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата и мястото, следва ли да се докаже, че правата на отделните собственици върху мястото съответстват на правилото на чл. 40 ЗС;
По какъв начин се изразява волята на едноличния собственик на сградата и мястото относно правния статус на поземления имот след разпореждане с отделен обект от сградата - необходимо ли е изрично да е волеизявено, че дворното място остава в режим на обикновена съсобственост, или е достатъчно прехвърлените от собственика права върху мястото да не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС, за да се приеме, че поземленият имот е изведен от кръга на общите части;
При възникване на етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата следва ли дворното място да се счита за принадлежност към тези обекти макар и то да не е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС;
Дворното място - поземлен имот или урегулиран поземлен имот (парцел), принадлежност към построената в него сграда ли е, т. е. явява ли се сградата главна вещ, респ. дворното място принадлежност към нея и приложимо ли е правилото на чл. 98 ЗС в този случай;
Ако при разпореждане с отделен обект от сграда едноличният собственик на сградата и мястото прехвърли на приобретателя еднакви права от общите части на сградата и от дворното място, следва ли да се приеме, че дворното място също е придобило статут на обща част, макар и прехвърлените права да не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС;
И обратното - ако при разпореждане с отделен обект от сграда едноличният собственик на сградата и мястото прехвърли на приобретателя различни права от общите части на сградата и от дворното място (1) или воля за прехвърляне на общи части изобщо не е изявена, а се прехвърлят само идеални части от мястото - както е в настоящия случай (2), следва ли да се приеме, че дворното място е изключено от общите части.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 1 ЗС, чл. 38 ЗС, чл. 40 ГПК, чл. 40 ЗС, чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 7 ЗВСОНИ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 98 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За действието на декларацията за избор на режим на разделност от съпрузи по заварен брак?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
В чие правомощие е да отмени констативния акт за премахване на постройка от 6 кв. м., която е част от т. нар. гараж - на административния орган или на административния съд? допустимо ли е в КККР на [населено място] да се нанася обект, който е незаконен и няма издадено удостоверение за търпимост? може ли да се извършват сделки от нотариус при наличие на незаконен строеж и липса на удостоверение за търпимост; нищожни ли са извършените такива сделки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустим ли е установителен иск по чл. 124 ГПК при наличието на висящо делбено производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали при така приетите за установени факти от въззивния съд, изводите му за наличие/липса на основание за допускане делба на делбеното имущество и за притежаваните от ищцата права в него, не са очевидно неправилни?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви са тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност в рамките на наведените в жалбата доводи? (По установителен иск за собственост)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.