30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 145 ал. 1 ЗЗП

Чл. 145. (1) Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът да събере доказателства относно трудовия статус на застрахованото лице към датата на настъпване на застрахователния риск, когато това е от значение за преценката дали са изпълнени условията на застрахователния договор за пълна загуба на работоспособност?
Може ли да се тълкуват разширително клаузи от ОУ по застрахователен договор, като се добавят допълнителни елементи към фактическия състав на предвидения изключен риск?
Длъжен ли е съдът да се съобрази с доброволния характер на уговорките в договора, когато те не противоречат на закона?
Може ли съдът да изключи елемент от фактическия състав на предвидения застрахователен риск, с мотива, че клаузата от договора в тази част е нищожна, без да има изрично произнасяне по нейната недействителност?
Противоречи ли на закона изискването за нужда от чужда помощ, като част от определението за „пълна загуба на работоспособност“ като част от фактическия състав на застрахователния риск и представлява ли обективен критерий, който конкретизира обхвата на застрахователното покритие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При преценката дали физически лица са сключили договор за кредит в качеството си на потребители длъжен ли е съдът да вземе предвид всички обстоятелства по делото и да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, като ги отнесе към въведените в производството допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните? Достатъчно ли е, че страната е сключила договора за кредит като ФЛ, за да се приеме за доказано спорното по делото обстоятелство, че страната е икономически по-слабата в правоотношението и договорът е потребителски? По спор относно неравноправни клаузи в договор, при положение, че ответникът-търговец своевременно е оспорил качеството „потребител“ на ищцовата страна и като се има предвид, че първата инстанция нито в доклада по делото, нито впоследствие е дала указания за представяне на доказателства във връзка с твърдяното от ищците потребителско качество, а впоследствие е приела това обстоятелство за доказано, следва ли тогава въззивният съд да поправи пропуска на първата инстанция, като включи оспореното обстоятелство в спорния по делото предмет и даде пропуснатите от първата инстанция указания във връзка с приложението на чл. 1, във вр. пар. 13, т. 1 ДР ЗЗП? При оспорване на качеството „потребител“ при сключване на договор за кредит чия е доказателствената тежест за установяване на това спорно обстоятелство - на ФЛ, които твърдят, че са потребители, или на търговеца? При своевременно релевирано оспорване на липса на потребителско качество при сключване на договор за кредит, както и при липса на доказателства, оборващи сключването на договора във връзка с професионалната дейност на кредитополучателите, допустимо ли е, без да се проведе доказване, съдът в решението да приеме, че кредитополучателите са потребители? При постановяване на въззивното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка от страните, длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи конкретни съображения защо кредитира едни, а други приема за недостоверни? Длъжен ли е съдът при постановяване на въззивното решение да обсъди приетата по делото експертиза, наред с всички доказателства по делото, и да изложи мотиви защо възприема, респ. - не възприема екпертното заключение? Към кой момент следва да се преценява дали дадена договорна клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и задълженията, произтичащи от договор за ипотечен банков кредит, сключен в чуждестранна валута/ швейцарски франк/, към която еврото/левът няма фиксиран курс? При тази преценка следва ли съдът да вземе предвид неизгодността на кредита, която не е съществувала при сключване на договора за кредит, а се е проявила в хода на неговото изпълнение? При преценката на неравноправния характер на клауза от договор за ипотечен банков кредит, сключен с потребител и във валута, към която еврото/левът няма фиксиран курс, допустимо ли е съдът да възложи на търговеца неблагоприятните последици от сключването на такъв договор, включително последици, които към датата на сключване на договора търговецът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и върху които търговецът не може да влияе? При договор за ипотечен банков кредит в чуждестранна валута за сметка на коя страна е валутният риск при понижаване на курса на чуждестранната валута спрямо лева/евро, ако в договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят-потребител поема целия валутен риск при повишаване на курса на чуждестранната валута, но не е изрично записано, че кредитополучателят-банка поема курса при понижаване на курса на швейцарския хранк? Означава ли това, че целият валутен риск/както при повишаване, така и при понижаване на швейцарския франк спрямо евро/лева се поема от кредитополучателя? Съобразно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд длъжен ли е да разгледа всички доводи на страните, като отговори защо приема, респективно защо не приема конкретни защитни доводи? Нищожни ли са клаузи от договор за банков кредит, ако задължението на кредитополучателя, уговорени с тях, са определени въз основа на неразноправни клаузи на предходен договор между кредитополучателя и банката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

При постановяване на въззивното решение длъжен ли е съдът при обсъждането на всички доказателства относими към конкретните факти по конкретното дело и доводите на страните в тази връзка конкретно, ясно и точно да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не; В тази връзка може ли съдът да направи изводите си. като препрати към изводи на други съдебни състави по други дела? Следва ли преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение? Изключва ли се отговорността на продавача или доставчика от настъпването на събития след сключването на договора за кредит в чужда валута, които не зависят от волята на страните? Предполага ли изискването договорна клауза да е изразена на ясен и разбираем език при договорите за кредит банката да предоставя на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие? При преценка за спазването на изискването за добросъвестност на банката изисква ли се банката да представи на ищеца информация какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс? Към кой момент следва да се преценява дали дадена договорна клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договор за ипотечен банков кредит, сключен в чуждестранна валута? При наличието на какви доказателства за това, че банката е имала експертна компетентност и познания да предвиди глобалната финансова криза, може да се приеме, че клаузата за валутния риск в договор в чуждестранна валута може да доведе до значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните? Как следва да бъде разяснен от кредитодателя валутният риск от сключване на договор в чуждестранна валута? Предполага ли изискването договорна клауза да е изразена на ясен и разбираем език при договорите за кредит банката да предоставя на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие? При преценка за спазването на изискването за добросъвестност на банката изисква ли се банката да представи информация какви са очакваните прогнози относно промяната на чуждата валута на кредита спрямо курса на националната валута? При установяване на нищожност на клаузите за валутния риск и промяната на лихвата по договор за кредит в чужда валута как се изчислява остатъчният дълг по кредита към датата на сключването на договор в националната валута за рефинансиране на остатъчния дълг по първия кредит? При установяване на нищожност на клаузите за валутния риск и промяната на лихвата по договор за кредит в чужда валута как се прилага петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД за вземанията, произтичащи от нищожните клаузи, като се има предвид и сключването на договор за рефинансиране на кредита в националната валута? След като предоставянето на банков кредит е финансова услуга, а уговорената възнаградителна лихва по кредита е цената на услугата, и след като съгласно договора за кредит е уговорено, че лихвата може да се променя през срока на договора, а изменението на лихвата по кредита е свързано с изменения на индекс или лихвен процент на финансовия пазар, които са извън контрола на банката, следва ли в такъв случай съдът да приложи изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 143, т. 12 ЗЗП? Противоречи ли на практиката на СЕС присъждането на разноски по компенсация във връзка с отхвърлен иск за нищожност на клаузи от потребителския договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Допустимо ли е прогласяване нищожност на процесните договорни клаузи, които са декларативни по своята правна същност? Какви са начина, критериите и метода, съгласно които съдът установява наличието на двете кумулативно дадени предпоставки на чл. 146, ал. 2 ЗЗП във връзка с индивидуално договаряне на процесните клаузи от договора за кредит? Кои са начинът, методологията и критериите за определяне на „значителност“ на твърдяно неравновесие по смисъла на чл. 143 ЗЗП?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Нормите на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК представляват ли законов регламент с пряко значение за преценката на съда, в кои случаи и в каква степен договорени възнаградителни вземания за лихви при кратно надвишаване на определения от МС процент на законна лихва, противоречат на добрите нрави и изключват ли тази преценка за случаи, при които оскъпяването е под посочения праг на годишния процент на разходите. 2. Противоречи ли на добрите нрави уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. 3. Кои конкретни критерии и обстоятелства следва да се вземат предвид при преценката на съда дали клауза за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. 4. Противоречи ли на добрите нрави възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния, съответно четирикратния размер на законната лихва, когато кредитополучател е икономически по-слаба страна – потребител. По отношение на първи и втори въпроси се поддържа, че е налице селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по отношение на останалите въпроси – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, както и че няма характеристиката на въпрос от значение точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Евгений Стайков

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от №2 до №6 допълнителният селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. второ ГПК се обосновава с противоречие на произнасянето на въззивния съд с решението на Съда на Европейкия съюз по дело С-186/2016 и определението на Съда на Европейкия съюз по дело С-119/17.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

твърди противоречие с определение №50094/15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. №3123/2022 г., IV г. о., ГК). За да обоснове допускането на въззивното решение до касационно обжалване по допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (правният отговор да е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото), касаторът твърди, че формираната до приемането на чл. 19, ал. 4 ЗПК (ДВ, бр. 35/2014 г.) практика на ВКС, съгласно която максималният размер на възнаградителната лихва при необезпечени кредити не следва да надвишава трикратния размер на законната мораторна лихва, следва да бъде актуализирана с оглед на новата правна уредба, предоставяща правна възможност да бъде уговарян годишен процент на разходите до петкратния размер на законната мораторна лихва.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

1235 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела