30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 83 ЗЗД

Чл. 83. (1) Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.
(2) Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?
Може ли съдът да обоснове своето решение само на фактите, настъпили след предявяването на иска, без да ги анализира съвкупно с останалите установени по делото факти?
Как се извършва оценката на свидетелските показания и следва ли същата да бъде направена спрямо целия доказателствен материал, събран по делото?
Съдът длъжен ли е да изложи съображения във връзка с кредитирането на показанията му при потенциална заинтересованост на свидетеля съгласно изискванията на чл. 172 ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?
Може ли съдът по иск за обезщетение за вреди с правно основание чл. 82 ЗЗД да освободи длъжника от отговорност на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД, без да съобрази причините и степента, в която всяка от страните е попречила на изпълнението и без да обсъди тежестта на вината на всяка от страните?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд да се произнесе по възраженията за нередовност на исковата молба и обезсили решението на първата инстанция, ако констатира, че е разгледана неуточнена искова претенция, или следва да процедира по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК като предостави на ищеца възможност да поправи нередовностите на исковата молба? Какво трябва да бъде съдържанието на мотивите към въззивното решение? В него трябва ли да бъдат обсъдени всички защитни възражения по претендираните материални права, направени от ответника своевременно в отговора на исковата молба? Кога възниква задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на своето решение доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, които са от значение за изхода на спора? Съдът има ли процесуалното задължение да преценява направеното от страна или от неин представител извънсъдебно или съдебно признание на факт с оглед на всички обстоятелства по делото? Съдът има ли задължението при спор да тълкува сключения между страните договор, като търси действителната обща воля на страните? Отделните уговорки в договора трябва ли да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността? Освобождава ли се длъжникът от отговорност за неустойка, при наличие на предпоставките по чл. 83 ЗЗД, респективно на чл. 95 ЗЗД? Всяка забава на възложителя ли води до освобождаване на отговорност на изпълнителя или само ако бъде установено при пълно и главно доказване, че конкретно действие или бездействие е повлияло на изпълнението по определен начин? Изпълнителят положил ли е дължимата грижа, ако не е предупредил своевременно възложителя, че проектът или материалът страдат от недостатъци или поръчаното няма да служи за целите за които е поръчано в пълен обем? Длъжен ли е възложителят да приеме изработеното, ако изпълнителят го е уведомил, че то няма да служи на целите му в края на срока за изпълнение? Как се определя обичайният срок за проверка и приемане на работата - по силата на заложеното в плана за изпълнение от Техническото предложение за конкретния договор или по принцип от предположенията на вещите лица? Какви са критериите изработеният софтуерен продукт да отговаря на установените с договора изисквания и налице ли са основания за начисляване на договорна неустойка, при посочени от страната условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Носи ли вносителят на биологична продукция отговорност за наличието на пестициди в продукцията, след като разполага с официален сертификат за биологичен произход и за липса на пестицид от сертифициращ орган?
Следва ли причинените от деликт пропуснати ползи да бъдат доказани по същия начин, както пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе в рамките на правопораждащите фактически обстоятелства, заявени от ищеца?
Задължен ли е съдът да разгледа всички възражения и доводи, представени от страните?
Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства за наличие на пестициди с оглед отменена химическа експертиза?
Следва ли да се доказва умисъл в действията на търговец, който притежава неоспорен и доказан биосертификат, за обезщетение на търговец на биологична продукция?
Следва ли Регламент (ЕС) 2018/848 да бъде разглеждан като специална норма по отношение на чл. 81 ЗЗД? Обвързан ли е съдът с правната квалификация на спора, посочена в исковата молба, а именно чл. 79 ЗЗД, и следва ли да изследва възраженията на ответника, че делото следва да се разглежда по нормите на биологичното законодателство, тъй като претендираните вреди произтичат именно от биологичен продукт?
Следвало ли е въззивният съд да формулира и събере доказателства, когато има пропуски в изясняването на правния спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Може ли разменена по електронен път /мейл/ кореспонденция да удостовери валидно сключено облигационно правоотношение /договор/ в случай, че по делото не е било установено при условията на пълно и главно доказване авторството на разменената кореспонденция /т. е. на съответните изявления/? Може ли документ, който няма белезите на електронно изявление и не е подписан саморъчно от лицето, което се сочи за негов автор, а чрез дигитално изготвено факсимилие и е приложен към неподписано чрез КЕП електронно изявление /мейл/, да бъде източник на валидно облигационно правоотношение, респективно да обуслови по аргумент от чл. 293, ал. 4 ТЗ спазване на установената от страните писмена форма? Приложима ли е презумпцията по чл. 301 ТЗ, когато не е ясно от кого изхождат действията /волеизявленията/, извършени без представителна власт предмет на потвърждаване по този ред, и за които съдът е приел, че са източник на облигационната връзка между страните по договор №09092022/09.09.2022 г.? Може ли презумпцията по реда на чл. 301 ТЗ да се приложи по отношение на действия или волеизявления, които изхождат от самия законен представител на търговеца? Прилагането на презумпцията по чл. 301 ТЗ изисква ли да бъде предшествано от установяване по делото по безспорен начин на конкретния момент, в който търговецът /респективно неговият законен представител/ е узнал за извършените от негово име действия без представителна власт? Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи конкретни мотиви за тях и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност в рамките на наведените в жалбата доводи? Следва ли съдът да изпълни процесуалното си задължение по чл. 155 ГПК и да съобщи на страните в доклада си по чл. 146, т. 3 и т. 4 ГПК или в нарочно определение ноторно известен факт, на който обоснова част от крайните си изводи? Възможно ли е съдът да постанови решение, което е в противоречие с уговорките на страните в сключения между тях договор, който съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има сила на закон за тях и следва ли да тълкува действителната им воля реда на чл. 20 ЗЗД, когато уговорките са неясни, непълни или неточни? Може ли преценката за съответствие на спорната неустойка по реда на чл. 8.2 от договор за продажба на нерафинирано слънчогледово олио №09092022 да съставлява действителна клауза за неустойка при положение, че съдът не е формирал мотиви относно размера на вредите /предполагаеми или действителни/ на ищеца и без да е обосновал санкционния характер на спорната неустойка? Следва ли да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл. 8.2 от процесния договор в случай, че кредиторът е бил в забава, не е провел пълно и главно доказване във връзка с разпределената му с доклада тежест, че е доставил уговореното количество съгласно уговорения срок на уговореното място?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При иск по чл. 59 ЗЗД кога и кой е началният момент за липса или наличие на обедняване и обогатяване - чрез поведение с обещание или чрез поведение с действие? От посоченото основание в банковия превод може ли да се направи достатъчно годен извод за наличие на обедняване на страната, наредила превода, и обогатяване на страната, получила превода?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бисера Максимова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните?
Длъжен ли е, ако ги намери за неоснователни, за обоснове защо ги отхвърля?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност?
В случай, че не го стори, решението ще бъде ли при процесуални нарушения в противоречие с постоянната практика на ВКС?
Ако счете, че доказателствената тежест е неправилно разпределена, длъжен ли е въззивният съд да уведоми страните за това и да им даде възможност да изразят своите становища по въпроса с оглед защитата, която осъществяват?
Длъжен ли е съдът да извърши новите действия по разпределяне на доказателствената тежест в о. с. з. или може да го направи в постановеното от него решение, без да уведомява страните за намеренията си?
Длъжен ли е съдът във въззивен процес след предходен въззивен процес, при който производството по делото е прекратено, да разпредели доказателствената тежест относно установяването на всички твърдени от страните положителни факти?
Писмен официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, каквото е цитираното писмо от главния секретар на АОП, притежава ли материална доказателствена сила да обвърже съда да приеме, че съдържащите се в него факти са осъществени?
Длъжен ли е съдът да изследва какъв е обемът и естеството на задълженията, поети с облигационен договор от страна на изпълнителя и да проведе тълкуване на неговите клаузи, когато те не са ясни и конкретни?
Кои правни субекти са адресати на регулацията, съдържаща се в Регламент 2958/95 и Регламент 1083/2006 г., относно нарушения на общностното или националното право; дали това са икономическите оператори и стопанските субекти, или отделни физически лица, на които е възложено изпълнението на някои ръководни и контролни функции по конкретни проекти, осъществявани от стопанските субекти и икономически оператори и които са финансирани със средства от ЕС?
Какъв е характерът на финансовата корекция при финансиране, получено чрез нередност и представлява ли то обезщетение за вреди по смисъла на чл. 82 ЗЗД или е задължение за връщане на недължимо получена облага?
Налице ли е виновно неизпълнение на изпълнителя по облигационен договор, относно което възложителят е изразил становище, че представлява техническа грешка?
Може ли длъжникът да бъде освободен от отговорност при бездействие на кредитора и в зависимост на степента на вината на всяка една от страните в облигационното отношение. Дължи ли той предприемането на действия, за да избегне вредите с грижата на добър стопанин?
Съществува ли пряка и непосредствена причинна връзка между наложената финансова корекция по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и поведението на касаторката, представляващо неизпълнение по друг договор?
Представлява ли неизпълнението на касаторката единствена причина за предизвикване на вредата за ищеца; ако то не беше осъществено щеше ли да възникне вреда в резултат на неизпълнението от страна на други лица и на самия кредитор и тяхното неизпълнение прекъсва ли причинната връзка между вредата и неизпълнението на касаторката?
Какви обстоятелства трябва да са били известни на касаторката, за да може да предвиди налагане на финансова корекция на ищеца в резултат на нейното неизпълнение по сключен между страните договор?
Окончателното решаване на въпроса за родовата подсъдност на спора създава ли сила на пресъдено нещо относно характера на договора в зависимост, от който се определя процесуалният ред за разглеждането на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е включен в неговия предмет, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение. По негативен път в същия тълкувателен акт дефинитивно са очертани границите на споменатата обща предпоставка, като от нейния предметен обхват изрично са изключени въпросите, които са от значение за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на инстанционен контрол във фазата на произнасяне по съществото на касационната жалба. Преценката на съда във фазата на селекцията на касационната жалба, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, е ограничена в рамките на формулираните от касатора въпроси, които съдът може само уточни и конкретизира, но не и да допусне касация по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, посочен от касатора, нито сам да формулира такъв въпрос въз основа на инвокираните в касационната жалба оплаквания.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ивайло Младенов

12310 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела