чл. 31 ал. 1 ЗЗД

1) Относно задължението на въззивния съд да изложи свои собствени мотиви към съдебния акт, да направи самостоятелен анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да обоснове на кои от събраните доказателства основава решението си?
2) Относно критериите, при които съдът изгражда преценката си по основанието в чл. 31 ЗЗД, доколкото въззивният съд е обсъдил като относими единствено заключенията по съдебно-медицинските експертизи?
3) Относно неизпълнение на задължението на въззивния съд за разпределяне на доказателствената тежест за ищеца и ответника по насрещния иск по чл. 34, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за връщане на платената от купувача на продавача по унищожената сделка продажна цена в общ размер на 18 000 лв. и за оборване на изявленията на продавача от нотариалните актове, че е получил продажната цена?
4) Опровергаващият съдържанието на нотариалния акт в частта, в която е отразено плащане на цената, ли трябва да докаже пълно и главно, че признатото от него обстоятелство за получаване на цената е вярно?
5) Представлява ли изявлението, материализирано в нотариалния акт, че цената по сделката е получена, разписка за извършено плащане?
6) Изявление от дееспособен продавач по унищожения на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД договор за продажба, че е получил продажната цена, обективирано в унищожения договор, поражда ли правни последици по смисъла на чл. 34 ЗЗД и подлежи ли на самостоятелна преценка от съда относно юридическия критерий за преценка дали лицето разбира свойството и значението на действието, което извършва, и трябва ли да формира съдът отделни мотиви по този въпрос?