чл. 40 ал. 1 ЗС

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.
Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1./. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
Първият въпрос е формулиран според твърденията на касаторката и не кореспондира на данните по делото. Действително, в соченото от касаторката решение №124/20.10.2014 г. по гр. д. 2054/2014 г. на ВКС, II г. о., е прието, че дворното място не представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, когато в него съществува и сграда в режим на индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател е етажен собственик или не, но настоящият случай не е такъв, доколкото по делото такъв факт не е приет за установен. Ето защо този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.
Не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд и по следващите два поставени въпроса, тъй като същите са неотносими към настоящото дело. Така формулирани, същите предпоставят, че до съда е отправено искане по чл. 341, ал. 2 ГПК за включване в делбата на други имоти, освен посочения в исковата молба първи етаж на западната половина от къщата близнак, заедно с 1/4 ид. част от общите части на цялата къща близнак, както и 1/4 ид. част от поземления имот, в който е изградена сградата, било то в отговора на исковата молба или в нарочна молба, представена в първото проведено по делото съдебно заседание. По настоящото дело обаче такова искане не е направено от касаторката нито в отговора на исковата молба, нито в последваща молба, представена до приключване на първото по делото съдебно заседание.
Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касаторката.