чл. 76 ЗН
Чл. 76. Актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Има ли правен интерес собственик на идеални части от недвижим имот да оспорва правото на собственост на съсобственик върху идеални части от недвижимия имот, когато правата им не се застъпват?
Задължен ли е съдът да установи действителните собственици на делбения имот и техните квоти от съсобствеността (сочено противоречие с приетото в решение №147/07.01.2020 г. по гр. д. №1234/2019 г. на ВКС, ІІ г. о., решение №17/29.01.2020 г. по гр. д. №1748/2019 г. на ВКС, І г. о., решение №104/26.11.2020 г. по гр. д. №4871/2019 г. на ВКС, ІІ г. о.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 21 СК, чл. 212 ЗЗД, чл. 22 ал. 1 СК, чл. 26 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. пето ЗЗД, чл. 28 СК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 341 ал. 2 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 5 ЗН, чл. 76 ЗН, чл. 9 ЗН
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Задължен ли е съдът по съществото на спора да даде на страните по делото конкретни, ясни и точни указания в доклада си по чл. 146 ГПК относно кръга на спорните факти и обстоятелства по делото, кои конкретно факти и обстоятелства подлежат на доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тях? Задължен ли е съдът по съществото на спора в доклада си по чл. 146 ГПК да укаже на страните конкретно за кои факти и обстоятелства, подлежащи на доказване в процеса, сочат или не сочат доказателства, съобразно нормата на чл. 146, ал. 2 ГПК? Допустимо ли е представянето и приемането от съда на писмено доказателство след преклузивния срок по чл. 147, вр. чл. 144, вр. чл. 143, вр. чл. 127, ал. 2 ГПК? Определя ли се основателността на иска за делба на недвижим имот от наличието на съсобственост и следва ли тази съсобственост да е налице при предявяване на иска за делба? Следва ли съделителят, претендиращ правен интерес, да участва в делбата, да оспори изрично разпоредителните сделки, извършени от други съсобственици преди предявяване на иска за делба? Намира ли приложение разпоредбата на чл. 76 ЗН, ако възражението на неразпоредилия се с дела си сънаследник не касае всички извършени разпореждания от другия сънаследник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Налице ли е правен интерес за искане за обявяване на относителна недействителност по чл. 76 ЗН в производство извън делба, когато са прехвърлени само част от имуществените права от наследствения имот?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При иск за отмяна на констативен нот. акт за собственост върху недвижим имот следва ли като страна по правният спор да бъде привлечено и лицето, в полза на което е издаден нот. акт? Недопустимо или неоснователно е съдебното решение по иск за отмяна на констативен нот. акт за собственост, при който лицето, в полза на което е издаден нот. акт не е привлечено като страна? Следва ли въззивния съд да извърши самостоятелна преценка относно легитимацията на страните в процеса? Следва ли съдът да приеме, че е налице съсобственост по наследство при положение, че владението върху имота е упражнявано еднолично от един наследник за дълъг период, включително чрез последващо прехвърляне чрез дарение? При предявен иск за делба на наследствен имот, който преди завеждане на иска е придобит изцяло от един от наследниците въз основа на издаден констативен нот. акт за собственост, а в последствие дарен на трето лице, допустимо ли е съдът първо да се произнесе по иска за дарение, а след това по иска по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издаденият констативен нот. акт? Фактът, че дадено физическо лице живее трайно /в продължение на 20 години/ изцвън територията на България и не полага грижи за притежаваните наследствени имоти, може ли да се възприеме като липса на интерес и респективно конкулдентно приемане на факта на владението от страна на друг наследник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Може ли трето лице да се позовава на недействителност на договор, сключен от представител без изрично пълномощие да договаря сам със себе си или във вреда на представлявания (чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 40 ЗЗД)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Снежанка Николова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустим ли е отрицателен установителен иск на лице за права в собствеността на имот, надхвърлящи неговите идеални части?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
С какви действия сънаследникът следва да демонстрира намерението си да завладее цялата вещ като своя и да отблъсне съвладението на другия сънаследник?
Под каква форма следва да се прояви промяната на намерението за своене?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елизабет Петрова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
От кой момент нататък започва да тече предвидената от закона погасителна давност относно иск за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради непредаване на вещта, предмет на сделката?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да посочи изрично въз основа на кои от тях приема за установен един или друг факт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Има ли интерес за наследника на общи сънаследствени имоти, по време на дело за делба, да бъде установено несъществуването на развода от първия брак на неговия чичо с цел да бъде унищожен втория брак, така че А) първата съпруга на чичото да бъде включена в делбата и в удостоверението за наследници като наследник, Б) втората съпруга да бъде изключена от делбата поради двубрачие, В) наследникът на общите имоти и племенник да поиска обявяване на относителна недействителност на завещанието, с което чичото е завещал целия общ имот, включително дяловете на ищеца в полза на втората съпруга - като се имат предвид: а) чл. 47, ал. 3 СК, според който иск за унищожаване на брак могат да предявят само съпрузите и прокурора; б) чл. 76 ЗН, който сочи, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата; в) Тълкувателно решение 1/2004 на BKC, което сочи, че чл. 76 ЗН е в полза на сънаследника, който желае в делбата да участват само сънаследниците и че актът на разпореждане на сънаследник с наследствена вещ е относително недействителен” и г) решение на Съда на Европейския съюз, според което исковете за унищожаване на брак, предявени от трето лице след смъртта на единия от съпрузите, попадат в обхвата на Регламент 2201/2003?
Има ли интерес за наследник на общи сънаследствени имоти, по време на дело за делба, да бъде установено несъществуването на развода от първия брак на неговия чичо с цел да бъде унищожен втория брак, така че наследникът и племенник да наследи своя чичо, ако бъде установено, че първата съпруга и децата на чичото са починали, или че чичото няма деца (както твърди втората съпруга), или че тези деца (родени в К.) не са записани в българския национален регистър на населението, като се има предвид, че до сега тези деца отсъстват в Национална база данни - НБД и Министерството на външните работи отказва да ги запише в НБД и да изпълни чл. 71 Закона за гражданската регистрация?
Може ли въззивният съд да обосновава липсата на правен интерес с постановление за отказ да се образува досъдебно производство и проверка, според която канадски съд в [населено място] е прекратил брака между чичото и неговата първа съпруга през 2011, като се има предвид, че канадският съд е прекратил този брак за К., но не и за България и че канадският съд няма правото и юрисдикцията да се произнася за територията на България относно развод? (чл. 7 КМЧП сочи, че брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин; чл. 117 КМЧП сочи, че решенията на чуждестранните съдилища се признават и изпълнението им се допуска, когато чуждестранният съд е компетентен според българското право; в НБД е допусната грешка и е записано, че И. А. е разведен още през 2008 г., без никакви доказателства за развод, няма нито съдебно решение, нито дори дата на развода)?
Кой съд е международно компетентен да се произнесе относно развод, ако един от съпрузите е български гражданин и живее в България, а другият е канадски гражданин?
Може ли иск по чл. 76 ЗН да се предяви за завет и за завещание, при които последиците настъпват след смъртта на завещателя, тоест дали ищецът може да обоснове правния си интерес чрез възможността за предявяване на конститутивен иск/възражение по чл. 76 ЗН в делбеното дело, ако в първата фаза, между две поредни заседания, ответникът, негов чичо е завещал целия делбен имот в полза на жена, за която е бил оженен след няколко дни и след още няколко дни е починал?
Може ли само посочването от ищеца, че починалият му чичо е оставил низходящи (наследници от първа степен), и поисканото от ищеца тяхно включване в делбата да се приема от въззивния съд като доказателство за тяхното съществуване и обосноваване на липса на правен интерес, като се има предвид, че те не са записани нито в Национална база данни, нито в удостоверението за наследници?
Може ли наследствената квота на ищеца да зависи от това кои и колко са наследниците на чичо му - ако първата съпруга и децата на чичото са починали, или ако има документи, преведени в смисъл, че чичото няма деца (предоставени от втората съпруга)?
Как племенникът може да наследи своя чичо - включително ако първата съпруга на чичото е починала и децата на чичото (родени в К.) отсъстват в Националния регистър и няма никакви годни доказателства за тяхното съществуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.