30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 137 ал. 3 ТЗ

Компетентност на общото събрание
Чл. 137. […] (3) Решенията по ал. 1, т. 1, 2 и 9 се вземат с мнозинство повече от три четвърти от капитала, а решенията по т. 4 – с единодушие от всички съдружници, като в дружествения договор може да се предвиди по-голямо мнозинство. Изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. Останалите решения се вземат с мнозинство повече от 1/2 от капитала, доколкото не е предвидено друго в дружествения договор.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При съвместно управление, осъществявано от двама управители и съдружници в ООД, допустимо ли е свикването на ОСС за освобождаване на единия от тях като управител и за търсене на имуществената му отговорност с покана, подписана само от другия?
В случай, че не е допустимо - необходимо ли е спазването на предвидения в чл. 138, ал. 2 ТЗ ред за свикване?
Прилагат ли се по аналогия чл. 137, ал. 3 изр. 2 ТЗ и чл. 229, т. 1 и т. 2 ТЗ при гласуване на решения на ОСС за освобождаване на съдружник от длъжността му като управител и за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу него?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли съдът, след като констатира съществено противоречие на решение на ОС на ООД с императивна правна норма, в случая с нормата на чл. 137, ал. 2 ТЗ, да приеме, че исковата претенция с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 139, ал. 1 ТЗ се явява основателна и следва да бъде уважена и да постанови решение в този смисъл? Нарушаването на нормите за кворум при вземане на решения от ОС на ООД достатъчно ли е само по себе си за отмяна на решението, взето при нарушение на тези норми?
Може ли да се приеме при вземане на решение от ОС на ООД за продажба на недвижими имоти, че с посочване само на идентификатора и площта на недвижимите имоти е изпълнено законовото изискване на чл. 123 ТЗ съдружникът да бъде информиран за дружествените работи? Следва ли при вземане на решение от ОС за продажба на недвижими имоти и то особено когато се касае за всички недвижими имоти, собственост на ООД, материалите за общото събрание да съдържат икономически и финансов анализ защо се налага извършването на тези продажби? Следва ли да се приеме, че липсата на такъв анализ нарушава правото на съдружника да бъде информиран и на базата на тази информация да прецени за какво решение да гласува?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

“Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правнорелевантни факти по делото?”
“Допустим ли е иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител, ако по предходна точка на дневния ред е прието решение за изключване на управителя като съдружник?”
“Какви са правомощията на съда при обжалване на отказ по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ в хипотезата на липса на указания от длъжностното лице по регистрацията?”

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли съдът да обсъди приетите по делото доказателства за всяко едно от посочените действия/бездействия на съдружника по отделно и в тяхната съвкупност? Следва ли съдът да обясни логиката на своите изводи / в случая защо не приема дадено твърдение за доказано/, така че да е проследимо съответствието на вътрешното му убеждение с логическите, опитните и научните правила? Следва ли съдът да изгради вътрешното си убеждение не само върху преките доказателства за поведение във вреда на дружествените интереси, но и върху косвените данни за настъпването на вредоносен резултат за дружеството? Следва ли съдът да съобрази не само прякото материално отражение на поведението на съдружника върху дружествената дейност, но и косвеното, перспективно отражение на поведението му върху тази дейност, включително репутационните щети върху нея, както и евентуалното нарушаване на връзките на снабдяване и пласмент на стоки? Следва ли в производството по чл. 74 ТЗ съдът да съобрази ноторните факти относно тенденциите на изменение на дружествената дейност, като например ГФО, които са обявени в публичния ТРРЮЛНЦ? Представлява ли злоупотреба с право изключването на съдружник с 50% дял от капитала в ООД от другия съдружник с дял от 50% от капитала в ООД? Приложим ли е институтът на чл. 126 ТЗ в ООД с двама съдружници, с дялове 50% всеки? Доколко ликвидацията на търговско дружество е адекватна форма на защита на интересите на самото дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Налице ли е нищожно и липсващото (невзето) решение, което обаче е отразено в протокола на ОС и вписано в Търговския регистър. Налице ли е общото събрание на което е провеждано гласуване по предварително обявения дневен ред, било ли е взето решение и по кои въпроси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„1. При предявен по реда на чл. 74 ТЗ иск, когато като основание за отмяна на решението се сочат допуснати процедурни нарушения при свикването и/или провеждането на общото събрание, следва ли ответното дружество да докаже законосъобразното свикване и/или провеждане на заседанието на общото събрание? 2. Изрично ли е по смисъла на чл. 137, ал. 6 ТЗ пълномощно за участие и гласуване на заседание на общото събрание на съдружниците, ако в същото не е предвиден начинът, по който пълномощникът следва да упражни правото на глас на своя упълномощител?; 3. Следва ли при тълкуването на дружествения договор съдът да изхожда от изявената от страните воля и длъжен ли е да установи действителното и съдържание, като прилага установените в чл. 20 ЗЗД критерии?; 4. Следва ли въззивният съд да следи за неправилно или непълно разпределение на доказателствената тежест и при необходимост да повтори опороченото действие на първоинстанционния съд?; 5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?; 6. Разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като обсъди събраните доказателства, доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?“ Твърди, че формулираните въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава: по въпроса по т. 1 - на решение №104/03.10.2011 г. по т. д. №876/2010 г., I т. о., решение №107/13.10.2010г. по т. д. №1123/2009г., I т. о., решение №26/02.04.2009 г. по т. д. №533/2008 г., II т. о., решение №812/05.01.2007 г. по т. д. №434/2006 г., I т. о.; по въпроса по т. 2 – на решение №60006/19.07.2021 г. по т. д. №2561/2019 г., I т. о; по въпроса по т. 3 - на решение №170/15.10.2013 г. по т. д. №595/2012 г., II т. о., решение №16/28.02.2013 г. по т. д. №218/2012 г., II т. о., решение №28/01.03.2017 г. по гр. д. №60094/2016 г., IV г. о., решение №60033/03.06.2021 г. по т. д. №614/2020 г., I т. о.; по въпроса по т. 4 – на решение №151/11.06.2012 г. по гр. д. №1055/2011 г., III г. о.; по въпроса по т. 5 – на решение №75/20.06.2016 г. по т. д. №1608/2015 г., II т. о., решение №77/17.03.2015 г. по гр. д. №2040/2014 г., IV г. о. и по въпроса по т. 6 - на решение №157/08.11.2011 г. по т. д. №823/2010 г., II т. о., решение №324/22.04.2010г. по гр. д. №1413/2009 г., IV г. о. и решение №237/24.06.2010 г. по гр. д. №826/2009 г., IV г. о. Касаторът поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

се твърди противоречие с решение №50/21.07.2017 г. по гр. д. №4880/2014 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №38/19.05.2017 г. по гр. д. №3438/2016 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение №95/28.08.2019 г. по гр. д. №3543/2018 г., III г. о.); 4. „Явява ли се нищожно /невзето/ решение на Общо събрание на съдружниците на ООД, при което данни за факта на провеждане на ОС /време, място, обстоятелства по вземане на решенията/ се съдържат единствено в документ, обективиращ едностранни волеизявления на единия съдружник?“; 5. „Явяват ли се нищожни като излизащо извън пределите на компетентност на общото събрание решения с дневен ред за изключване на съдружник, при което волеобразуващият орган се формира единствено от капитала на изключвания съдружник?“ (по тези материалноправни въпроса се твърди противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в тълкувателните разяснения по т. 1 ТР №1/06.12.2002 г. на ВКС по т. д. №1/2002 на ОСГК на ВКС) и 6. „Допустимо ли е при ОС на съдружниците на ООД с дневен ред относно изключване на съдружник изключваният съдружник единствено със своя дял от капитала да отмени обсъждането и гласуването на дневния ред, да потвърди действията си, които са станали повод за иницииране на процедура по изключването му и да отмени ОС за изключването му?“ (твърди се, че правният отговор на този материалноправен въпрос ще способства както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за точното прилагане на закона и за развитието на правото - разглеждането на поставения правен въпрос ще допринесе за развитието на правото, тъй като в случая се касае за непълна, неясна правна уредба, както и за да се създаде съдебна практика по прилагането на тази правна уредба. 2/ „Размерът на дружествените дялове на отделните съдружници подлежи ли на вписване като обстоятелство в ТРРЮЛНЦ и има ли това вписване конститутивно действие?“ Поддържа се, че вписването в Търговския регистър на договорите за прехвърляне на дружествени дялове има конститутивно действие и без то да се осъществи, договорите не могат да породят правните си последици. В този смисъл счита за неправител изводът в обжалваното решение, че размерът на дяловете не е между обстоятелствата, които подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, както и че процесиите договори за прехвърляне на дружествени дялове са породили правното си действие и са довели до промяна на собствеността на дружествените дялове, от там и до промяна на кворума на Общото събрание на дружеството, взело процесиите решения. Счита, че в този смисъл е определението по т. д.№707/2011г. на 2, т. о. на ВКС. Същевременно се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно, че размерът на дяловете не е между обстоятелствата, които подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ и че договорите за прехвърляне на дружествени дялове между съдружниците са породили правното си действие. Подържа се, че разглеждането на поставения въпрос ще допринесе за развитието на правото, тъй като в случая се касае за непълна, неясна правна уредба, както и за да се създаде съдебна практика по прилагането на тази правна уредба. Писмен отговор от ищеца Р. Б. не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: За да потвърди първоинстанционния акт за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 74 ТЗ - за отмяна на приетите на 16.06.2022г. от ОСС на „Търговия-К“ООД решения, въззивната инстанция е счела за основателни въведените с исковата молба твърдения, че на проведеното гласуване за изключване на Р. Б. като съдружник, е нарушена разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ТЗ - изключеният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството; че е приспаднат дял на ищеца, който той не притежава и по този начин е променен и изискуемия от закона кворум. Ищецът е поддържал, че прехвърлянето на дружествени дялове между съдружници има незабавно действие, независимо от невписването на промяната и следва да бъзе отчетено; че извършеното гласуване, без да е взета предвид тази промяна е порочно и приетото решение подлежи на отмяна. От фактическа страна въззивната инстанция е приела, че на процесното общо събрание са присъствали представители на 2 407 от общо 3 200 дяла от капитала на дружеството (75.21% от капитала). За изключването на съдружника Б. са отразени 2 350 гласа. Видно от протокола, от общия брой на дяловете/гласовете са приспаднати тези, които общото събрание е счело, че са притежание на Б. - 749 дяла/гласа. Общото събрание е счело, че резултатът от гласуването - „за изключване 2 350 гласа формира необходимото мнозинство по чл. 137, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 ТЗ от ¾ (при минимум необходими 1 839 гласа). Въззивната инстанция е обсъдила фактите, че с нотариално заверени договори на 10.09.2021г. ищецът е прехвърлил 740 от притежаваните 749 дяла от капитала на съдружника Г. Т.; на 11.02.2022г. е закупил 8 дяла от съдружника Ф. А.; на 02.03.2022г. е прехвърлил 16 дяла на съдружника Г. Т., в резултат на което, към датата на процесното общо събрание, на което е гласувано изключването му като съдружник, той е притежавал един дружествен дял, съответно Г. Т. след извършените придобивания на дялове е станал притежател на общо 760 дяла, а съдружникът А. се е разпоредил с всичките си дялове. При проведеното гласуване съдружникът Г. Т. е посочен като притежател на 4 дяла, като в протокола не е отразен начинът, по който той е упражнил вота си. Споделен е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на довода на ответника, че дяловете на Р. Б. са били запорирани, тъй като видно от партидата на дружеството в Търговския регистър, запор на дяловете на Р. Б. е бил наложен на 14.04.2022 г., т. е. след като дяловете са били прехвърлени на Г. И. Т.. От правна страна съставът на апелативния съд е мотивирал, че съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ТЗ, прехвърлянето на дружествени дялове между съдружници се извършва свободно, а видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 119 ТЗ вр. с чл. 115 ТЗ, размерът на дяловете не е между обстоятелствата, които подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството. Изложеното е обосновало извода, че посочените разпореждания с дружествения дял на ищеца са породили действие още при сключване на договорите. За ирелевантно е прието непредставянето на декларации по чл. 129, ал. 2 ТЗ по съображения, че с оглед граматическото тълкуване на чл. 129, ал. 1 ТЗ, такива са необходими при прехвърляне на дялове на трети лица, а не между съдружници. При тези правни изводи съставът на въззивната инстанция е обосновал, че на процесното общо събрание при вземане на решение за изключване на ищеца като съдружник, мнозинството е следвало да се определи на база капитала на дружеството - 32 000 лв. (3 200 дяла от по 10 лв.), намален с единия дял от 10 лв. на изключвания съдружник, т. е. на база капитал от 31 990 лв.; че за валидно решение за изключване на съдружника са необходими гласовете на 3/4 от капитала или 23 992, 50 лв, а видно от протокола „за изключването са гласували съдружници притежаващи 23 500 лв. от капитала, т. е. решението не е взето с нужното мнозинство и е незаконосъобразно. Прието е, че последващите две решения са свързани с преразпределение на освободените с оглед изключването на ищеца дялове и промените на дружествения договор и подлежат на отмяна с оглед незаконосъобразност на самото изключване. Втори самостоятелен аргумент за незаконосъобразност, обуславяща отмяна на атакуваните решения, апелативният съд е основал на отсъствие на редовното уведомяване на един от съдружниците за насроченото общо събрание - на Д. И. Т., поканата на когото за процесното общо събрание е била връчена на пълномощник, чиито пълномощия са били оттеглени преди това.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

„1. Редовно ли е уведомяването на съдружник за свикване на общото събрание на дружество с ограничена отговорност и връчване на покана по чл. 139 ТЗ чрез работодател или негов служител, натоварен да извърши връчването?; 2. Следва ли уведомяването на съдружник в дружество с ограничена отговорност за провеждане на предстоящо общо събрание на съдружниците на същото да се счита за редовно единствено и само при лично връчване на покана или при определени обстоятелства е допустимо и приложението на фикцията за получаване в хипотезата на отказ на адресата/съдружника/ да получи същата?“. Сочи, че формулираните въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на постановени по реда на чл. 290 ГПК решение №85 от 12.07.2019 г. по т. д. №1966/2018 г., II т. о., решение №104 от 10.03.2011 г. по т. д. №876/2010 г., I т. о., решение №196 от 17.12.2009 г. по т. д. №208/2009 г., II т. о., решение №74 от 14.07.2011 г. по т. д. №633/2010 г., I т. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

1234 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела