чл. 26 НПК

Спазени ли са изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд, в случай, че е постановен съдебен акт от състав, който е трябвало да се отведе като предубеден по спора, но не го е сторил? Съобразил ли се е въззивният съд със сочените в исковата молба и уточняващите молби обстоятелства, с които ищцата обосновава правния си интерес и допустимостта на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК? Въззивният съд прави ли преценка за допустимостта на иска един път по наведеното от ищеца гражданско правоотношение и втори път като пренебрегва твърдението, че наказателното преследване не може да бъде възбудено, за което е изложил правни аргументи за проверка по ЗСВ, а не със средствата на наказателния процес по НПК? Следва ли срещу ответника „Български спортен тотализатор“ да са наведени твърдения за извършено от негови служители престъпление или този ответник следва да се конституира във връзка с конкретното гражданско правоотношение, в което ищцата и БСТ са участници, поради което с оглед естеството на спорното правоотношение и по разпореждане на закона решението по делото трябва да е еднакво спрямо лицата в гражданското правоотношение? Следва ли в мотивите на съдебното решение да се съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви, защо съдът счита едни доводи и възражения за неоснователни? Къде най-ясно са правно регламентирани действията на държавни органи, които по същество са упражняване на процесуални права или изпълнение на процесуални задължения, изрично установени със закон, като юридическият характер на тези действия предпоставя ли осъществяването им в установени от закона форми, тоест по установения в НПК ред? Реализацията на наказателната отговорност свързва ли се с действията на съответните държавни органи, на които са възложени функциите по разкриване на престъпленията или действията на държавните органи, които са били извършени в т. нар. Предварителна проверка-чл. 145, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗСВ, не са такива, които имат процесуален характер? Предварителната проверка по чл. 145, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗСВ регламентирана ли е извън НПК? Действията на държаните органи по Предварителната проверка по чл. 145, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗСВ, имат ли процесуален характер по НПК за възбуждане на наказателно преследване или тяхното предназначение е да се съберат данни, които да подкрепят или оборят съмненията за евентуално извършено престъпление, за да може на тази основа да се премине към установените в НПК процедури за търсене на наказателна отговорност? Изразът „Не може да бъде възбудено наказателно преследване, употребен в чл. 124, ал. 5, предл. първо ГПК ограничава ли се до действия от процесуален характер, извършени по НПК или установяването на факта на извършено престъпление се ограничава до действия по чл. 145, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗСВ, които нямат процесуален характер? Налице ли са процесуални нарушения, когато въззивният съд не се е произнесъл по всички въпроси в частната жалба и това процедиране на въззивния съд оказало ли е влияние при преценката за допустимостта на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК?