чл. 587 ал. 1 ГПК

При проверка на правилността на първоинстанционното решение може ли въззивният съд да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване?
Може ли въззивният съд, без да е сезиран с такова оплакване, служебно да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства?
Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма?
Как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете високата евентуалната заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК?
Как следва съдът да извърши преценка на събраните по делото доказателства и по-специално свидетелските показания, при наличието на противоречие, както между показанията на различните групи свидетели, така и между тези показания и данните за правно релевантни факти, съдържащи се в други доказателства?
Задължен ли е съдът да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка?
Какви са предпоставките за придобиване право на собственост върху недвижим имот по силата на придобивна давност?
Как следва да се прилага установената в чл. 69 ЗС оборима презумпция и доказателствената тежест по оборването и длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните за възможността да предприемат процесуални действия по посочване на доказателства с оглед разпределяне на доказателствената тежест в хипотезата на изготвен доклад от първоинстанционния съд, в който липсват указания до страните, че е налице оборима презумпция по чл. 69 ЗС, разместваща доказателствената тежест?
Спазен ли е принципът на доказателствената тежест - чл. 154 ГПК, с приетите от съда доказателства?
Правилен ли е начинът, по който съдът е процедирал при формиране на вътрешното си убеждение, в съответствие с чл. 121, ал. 2 Конституцията на РБ, която постановява, че в производството по делото трябва да се установи истината?
Може ли съдът да обоснове решението си без да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се?
Може ли въззивният съд в мотивите на постановеното решение да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти?
Може ли въззивният съд да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства?
Следва ли съдът да даде указания по приложението на установената в чл. 69 ЗС оборима презумпция и доказателствената тежест по оборването й, т. е. по приложението на установената в чл. 69 ЗС оборима презумпция и доказателствената тежест по оборването й в хипотеза, при която възражението за придобивна давност се противопоставя на притежавалото към момента на изтичане на давността лице?
По правомощията на въззивния съд при неточно изготвен доклад от първоинстанционния съд, в който липсват указания за страните, че е налице оборима презумция по чл. 69 ЗС, разместваща доказателствената тежест и задължението на въззивния съд да даде указания на страните за възможността да предприемат процесуални действия по посочване на доказателства с оглед разпределяне на доказателствената тежест в тази хипотеза?
Необходимо ли е да се извършва пълно и главно доказване на факт, който е неизгоден, че се е осъществил?
Спазен ли е принципът на доказателствената тежест - чл. 154 ГПК, с приетите от съда доказателства?
Начинът, по който съдът е процедирал при формиране на вътрешното си убеждение, в съответствие ли е с разпоредбата на чл. 121, ал. 2 Конституцията на РБ, която разпоредба постановява, че производството по делото следва да осигури установяване на истината?
Възможно ли е да бъде придобито право на собственост върху недвижим имот на основание чл. 79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен спор за собственост?