чл. 48 ал. 2 ГПК

макар въззивният съд да е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, абсолютно необосновано и в противоречие с всякаква логика, е приел, че упражняваното владение не било явно и не било установено да е противопоставено на останалите съсобственици чрез манифестиране пред тях недвусмислено на намерението за своене на вещта?
След като е издирила останалите съсобственици и е заявила претенциите си за собственост по отношение на целия имот, те не са възразили, напротив - заявили са изрично, че нямат никакви претенции, но с оглед пребиваването им в други градове, отношенията са останали неуредени от формална гледна точка. Независимо от това, от този момент нататък е упражнявала владение добросъвестно, с намерение за своене на идеалните части на ответниците, с тяхното знание и изричното им съгласие. Нито един от ответниците в продължение на 20 години не бил извършил каквото и да било действие, с което по някакъв начин да демонстрира несъгласие с упражняваното от жалбоподателката владение. От тях не било проведено и никакво насрещно доказване по наведените от тях възражения във връзка с прентендираните от жалбоподателката и установени в хода на делото факти и обстоятелства?