30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 14 ГПК

Подведомственост на гражданските дела
Чл. 14. (1) На съдилищата са подведомствени всички граждански дела.
(2) Съдът сам решава дали заведеното дело подлежи на разглеждане от него.
(3) Никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът, при предявен иск по чл. 200, ал. 1 КТ, да се произнесе по наведено в отговора на исковата молба и в хода на съдебното дирене възражение от ответника но чл. 201, ал. 1 за умишлено причиняване на увреждането /самонараняване на пръстите на лявата ръка на ищеца/? В този случаи работодателят носи ли отговорност за обезвреда на основание чл. 200, ал. 1 КТ, респективно длъжен ли е съдът да изследва наличието и степента на допринасяне от страна на пострадалия на увреждането?
Създадената пречка за разкриването на това обстоятелство и факт от страна на ищеца следва ли да се третира санкционно съобразно правилото на нормата на чл. 161 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Достатъчно ли е за доказването на доход, представени по делото няколко кумулативно дадени обстоятелства - индиции /косвени доказателства/, като например: извлечения от лични архивно водени данни; данъчно известие за корекция за кантонални и общински данъци, отбелязващо единствено известие към ответниците; споразумение за продукт във връзка с Рамкови договори, без да бъде предоставени последните и т. н.? Установяването на доход в производството по реда на ЗОНПИ следва да бъде при пълно доказване /което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство, необходимо при главното и обратното доказване/ или при насрещно доказване /което създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства? При разглеждане на иск, предявен по реда на ЗОНПИ, подлежи ли на изследване истинността на представени частни документи, върху които няма положен подпис на автора им, а в същите е отразено единствено писмен и цифров текст? Тези документи имат ли обвързваща за съда формална доказателствена сила? Как и посредством какви обстоятелства, водими от събраните доказателства, се удостоверява, че в действителност представените документи от ответниците са породили твърдяните действия? Определената от законодателя цел в чл. 2, т. 3 вр. с чл. 5, ал. 1 ЗОНПИ в противоречие ли е с норми в Европейската конвенция за правата на човека? Определената от законодателя цел в чл. 2, т. 3 вр. с чл. 5, ал. 1 ЗОНПИ в противоречие ли е с реш.№.13/13.10.12 по к. д.№.6/2012 на КС? Съществува ли идентитет между ЗОПДИППД/отм./ и ЗОНПИ по отношение на вложената цел в отменителния закон – ограничаване и предотвратяване придобиването на имущество в резултат на извършена престъпна дейност, и сега действащия – предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждане с него? Допустимо ли е приравняване и съпоставяне между постановено решение на ЕСПЧ по водени дела по реда на ЗОПДИППД /отм./ с тези, образувани и водени по реда на ЗОНПИ? Допустимо ли е прилагането и позоваването на решенията по делата „Т. и други срещу България /жалба 50705/11/“ и делата „Й. и други срещу България /жалби 265/2016 и 26473/18/“ на ЕСПЧ, в които волята на ЕСПЧ е обвързана с приложението на ЗОПДИППД /отм./ при водените дела по реда на ЗОНПИ, развиващи с независимо от изхода на наказателното производство? „Гражданската конфискация“, приложима по смисъла на ЗОНПИ, в противоречие ли е с реш. от 19.03.20, постановено по дело №. С-234/2018 на СЕС, и решение от 28.10.21 по дело №. С-319/2019 СЕС? Посочените решения определят ли задължението на КОНПИ за доказване на връзка – пряка или косвена, между незаконно придобитото имущество и престъпната дейност и/или незаконосъобразно действие/бездействие на проверяваното лице? Съставлява ли процесуална пречка за основателността на предявен иск за отнемане на незаконно придобитото имущество липсата на връзка – пряка или косвена, между незаконно придобитото имущество и престъпната дейност и/или незаконосъобразно действие/бездействие на проверяваното лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Майя Русева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Кога е възникнало правото на моята доверителка да инициира съдебно производство по реда на чл. 130, ал. 3 СК за допускане на разрешение за теглене на суми от сметките в кредитни учреждения?
Следва ли съдът да обоснове липсата на втората предпоставка на чл. 139 СК за възникване правото на издръжка единствено с формалния критерий, че в кредитните учреждения правоимащото лице има авоари – както е настъпил в настоящи казус, без да разкрие/вземе предвид обективната невъзможност да бъдат трансформирани тези авоари, за да си осигури издръжка, поради душевното заболяване и висящността на съдебния процес за поставяне под запрещение?
За задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Майя Русева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Без да формулира въпрос, касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всичките му доводи и относимите към тях доказателства. Отново без да формулира въпрос, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил, че съдебният състав е следвало да се отведе от разглеждане на делото на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Драгомир Драгнев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и цялост?
Нормата на чл. 42, ал. 2 ЗАПСП, даваща правомощие на собственика на реализирано архитектурно произведение да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която е било поръчано, изключва ли правото на носителя на авторското право върху това произведение да получи възнаграждение (обезщетение) съгласно чл. 19 ЗАПСП?
Трябва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, независимо че първоинстанционният е направил това, или само да препрати към мотивите на първоинстанционното решение?
Следва ли въззивният съд при неправилна квалификация в доклада по чл. 146 ГПК да проведе подготвително заседание и да даде указания в открито съдебно заседание към страните относно разпределяне на доказателствената тежест и за възможностите им да предприемат процесуалните действия, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради неточност на доклада и дадените със същия указания?
Докъде се разпростира правото на поръчващия да използва произведението за целите, за които е поръчано по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗАПСП?
Разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗАПСП разрешава ли всяко трето лице, което не е страна по договора за изготвяне на архитектурен проект, който е обект на авторското право, да го ползва без съгласието на автора му и още повече въпреки неговото изрично несъгласие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

За задължението на въззивния съд да даде свое собствено разрешение по предмета на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите към решението си.
Ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително (в случая – Прокуратурата на РБ), как следва да процедира въззивната инстанция?
Как следва да се третира нарушение, касаещо производството по връчване на книжа на лицата по чл. 50, ал. 5 ГПК съобразно критериите по чл. 2а, ал. 2 ЗОДОВ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бисера Максимова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Кога е налице промяна в обстоятелствата, която да налага изменение в режима на лични отношения на детето с родителя, на когото не са възложени за упражняване родителските права /като в случая, на основание чл. 51, ал. 4 СК се предостави упражняването на родителските права спрямо детето М. М. Д. на бащата-М. Р. Д./?
Кои са критериите, които съдът е длъжен да съблюдава, при определяне упражняването на родителските права спрямо малолетни деца?
Приравнява ли се на изслушване на родителите по чл. 59 СК обясненията на страните /в случая майката/ и становище на страната, дадено по съществото на делото, и може ли от него да се изведат съображенията на родителя за възможно най-правилната защита на интересите на децата, с оглед съгласуване на техния личен интерес с интересите на семейството и обществото?
Приложимо ли е на чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 вр. с чл. 59, ал. 4 СК, а именно-относно преценката на изменението на обстоятелствата като основание за промяна на мерките по упражняването на родителските права, и конкретно - на поведението на родителите и на останалите установени по делото причини, довели до категоричното нежелание у детето да живее с родителя, на когото е било предоставено упражняването на родителските права с предходното съдебно решение?
Очевидно неправилни ли са изводите на ВТОС, че „промените във фактите и обстоятелствата, при които е разрешен първоначално спорът кой да упражнява родителските права спрямо детето, са налице, но те не обосновават промяна в упражняването. Не се наблюдава промяна по критериите на ППВС 1/12.11.74, никой от родителите не е загубил или увеличил своя родителски капацитет“?
Очевидно неправилни ли са изводите, че всички систематизирани във въззивната жалба промени също не обосновават промяна в упражняването на родителските права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Майя Русева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

За задължението на въззивния съд да даде свое собствено разрешение по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите към решението си?
Какво се явява нарушението по Конвенцията, ако въззивната, респ. касационната инстанция не е констатирала наличието на данни за отвод на първоинстанционния съд, когато разпределеният по делото докладчик не се е отстранил?
В този случай - налице ли е хипотезата на „скрита безпристрастност”, съгл. стандартите заложени в практиката на ЕСПЧ при констатиране в производството по обезвреда за закъсняла справедливост при изчисляване на „разумния срок” на разглеждане на делото, вкл. и при първоначална порочност при формиране на съдебния състав?
Как следва да се кредитира в мотивите при определяне на размера на присъденото обезщетение тази изначална порочност, която не е отстранена по реда на инстанционен контрол по главното производство“, като източник на дирената обезвреда за нарушаване на „разумния срок“ за разглеждане на делото и най-вече касателно за имуществените вреди?
Същата тази изначална „скрита безпристрастност“ явява ли се съществено нарушение по Конвенцията, което да е директно основание за сезиране на ЕСПЧ?
Същото може ли да се третира на плоскостта на отказ от правосъдие, вкл. по чл. 6, пар. 1 Конвенцията или попада в предметния обхват на иска по чл. 2в ЗОДОВ, касаещ съществено нарушение на Общностното право на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Златина Рубиева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли въззивната инстанция да се произнесе по всички основания, псочени във въззивната жалба?
Следва ли въззивната инстанция да посочи защо приема или не приема за доказани определени факти по делото, т. е. да мотивира своето решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

12313 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела