чл. 171 ал. 1 ДОПК

Може ли съдът да приеме, че е налице умисъл за увреда на кредитора (в случая на държавата в лицето на НАП, съответно ощетяване на фиска) в хипотезата на висящо изпълнително производство при липса на изпълнителен титул, покана за доброволно плащане и/или друг изричен акт на публичен съдебен изпълнител и при положение на липса на изрично установени публични задължения с ревизионен акт, акт за установяване на публични задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК или друг властнически акт? Липсата на изрично възражение на длъжника за настъпила погасителна давност на публични задължения, направено пред него в производството по принудително изпълнение и/или пред взискателя, може ли да се цени като умисъл за увреда на кредитора при последваща разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на длъжника, спрямо който не са предприети обезпечителни и/или изпълнителни действия в производството по принудително изпълнение? Допустимо ли е в производство за прогласяване на относителна недействителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, съдът при преценката си по съществото на иска да разглежда и изследва всички финансови и счетоводни операции на първия ответник, извън процесната сделка, като ги изследва съвкупно с нея и да основава на тях своето решение, доколкото други сделки на разпореждане и/или управление не са предмет на иска? Допустимо ли е и съставлява ли процесуално нарушение изследването на финансови и счетоводни операции, сделки на управление и/или разпореждане на приобретателя на недвижимия имот – втори ответник, предмет на атакуваната сделка и може ли съдът да ги взема предвид и да ги обсъжда наред с останалите доказателства по делото при формиране на вътрешното си убеждение за наличие/липса на умисъл за увреждане на кредитора у договарящите страни? Допустимо ли е въззивният съд да счете за недоказани факти и обстоятелства по делото, за които са представени писмени доказателства, които не са оспорени от насрещната страна в първа и втора инстанция? Съставлява ли елемент от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК намерението за увреждане и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена без протекло производство по ревизия, а публични задължения са установени на база подадени от първия ответник справки – декларации по реда на чл. 105 ДОПК и презюмира ли се това намерение или подлежи на доказване?