чл. 62 ЗЗД

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото? Длъжен ли е съдът да се произнесе по иска като съобрази изложените факти и твърдения, на които ищецът основава своето право и заявеното в петитума искане за защита? Относно задължението на съда, когато правнорелевантните факти се установяват със свидетелски показания да вземе предвид евентуалната заинтересованост на свидетеля/свидетелите, върху чиито показания се основава решаващата воля на съда и да изложи в мотивите на решението как заинтересоваността би могла да се отрази на начина, по който свидетелят възприема и пресъздава фактите и да мотивира преценката си защо кредитира показанията на заинтересовани свидетели в контекста на всички събрани по делото доказателства? Разпростира ли се силата на пресъдено нещо върху правопораждащите факти при отхвърлянето на иск предявен на договорно основание с влязло в сила решение в случай, че в последствие иск, черпещ основание на същите правопораждащи факти бъде предявен на извъндоговорно основание? Отхвърлянето с влязло в сила решение на иск черпещ основание от твърдени договорни отношения, представлява ли основание достатъчно да обоснове интерес на ищеца да заведе иск на извъндоговорно основание, включително и на основание чл. 59 ЗЗД, въпреки съвпадението на правопораждащите факти, формиращи основанието на спорното право? Относно приложението на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и в частност - правото на ищеца на обезщетение за забава върху главницата, началния момент на това право и фактът на изпращане на покана за заплащане на обезщетение за забава от ищеца до ответника? Основателен ли е искът с пр. основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава, ако отправената покана за плащане на претендираното чрез депозиране на искова молба е на едно основание, а в последствие претенцията е реализирана на друго основание?