30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 264 ал. 3 ЗЗД

Чл. 264. […] (3) Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Дали възраженията за неизпълнение на „скритите работи“ се обхващат от преклузиите по чл. 264, ал. 3 ЗЗД и дали тези възражения могат да бъдат противопоставени на ищеца по иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД?
Дали фактическото държане от възложителя на изработеното е достатъчно да се възприеме като приемане на извършената работа от изпълнителя, когато се касае за „скрити работи“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли съдът служебно да допусне съдебна експертиза при наличието на спорен и релевантен факт за предмета на делото? Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото? Допустимо ли е със свидетелски показания да се установяват изменения на писмени съглашения? Има ли некачествено изпълнение, когато извършените СМР не съответстват на строителните правила и норми? Следва ли изпълнителят на СМР да се увери, че предоставените му проекти са одобрени, когато действа с грижата на добрия търговец?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да се произнесе по спорния предмет по делото, след като приложи самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и поотделно и да разгледа в мотивите на решението си всички доводи и възражения на страните във въззивната жалба?
Може ли въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд ако първоинстанционният съд не е обсъдил всички възражения на страните и всички доказателства по делото?
Задължен ли е въззивният съд в мотивите на съдебното си решение да мотивира защо приема или не приема заключението на вещото лице, както и да изложи собствени съображения, обосноваващи преценката му относно годността на заключението?
Прилага ли се чл. 297 ГПК за мотивите на съдебното решение?
Следва ли съдът да мотивира защо при наличие на две противоречащи си становища от държавни органи кредитира само едното от тях?
Налице ли е порок във въззивното решение, когато съдът е направил своите констатации и е кредитирал доказателства по делото въз основа на заключение на вещо лице, в което заключение вещото лице е посочило, че въпросът не е от неговата компетентност?
Допустимо ли е отделно възлагане на работи, за които се твърди, че са непредвидени, по договор за инженеринг, като се вземе предвид характера на договора и обстоятелството, че в предмета на договора е включен етап на предпроектни проучвания?
Попадат ли в обхвата на пар. 2, т. 27 ДР ЗОП допълнителни СМР дейности, когато е сключен договор за инженеринг и при сключването му не са предвидени конкретни СМР дейности?
Нищожен ли е анекс, сключен в противоречие с чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗОП и пар. 2, т. 27 ДР ЗОП?
Възниква ли активна солидарност между участниците в гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД и сл., отнасящи се до правото на възнаграждение по сключен между гражданското дружество и трети лица договор, когато тя не е изрично уговорена в договора и може ли единият от съдружниците да претендира целия размер на вземането?
Разполага ли със самостоятелна процесуална легитимация единият от съдружниците в гражданско дружество по см. на чл. 357 ЗЗД и сл. да претендира целия размер на вземане на гражданското дружество към трето лице, когато в договора с третото лице не е изрично уговорена активна солидарност на съдружниците?
Поемането на задължение от възложител за плащане към гражданско дружество – изпълнител по договор следва ли да се тълкува като уговорена активна солидарност между кредитори?
Нищожно ли е на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, поради противоречие с императивна разпоредба на чл. 361, ал. 2 ЗЗД, споразумение, с което участниците в гражданско дружество са уговорили, че вземанията на същото към определен кредитор ще се получат само от един от участниците, ако това дружество е създадено единствено с цел да участва в обществена поръчка, по която възложител е същият този кредитор, следователно то не е титуляр на други вземания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

cа решени в противоречие с практиката на ВКС, тъй като съдът е: 1/ Тълкувал само отделни уговорки на договора, на не във връзка една с друга; 2/ Неправилно е приел, че началният момент на погасителната давност за предявяване на иска е издаването на акт обр.15 на дата 18.04.2017 г., а не разрешението за въвеждане в експлоатация с акт 16 на дата 28.04.2017 г.; 3/ Съдът се е позовал на необоримата законова презумпция на чл. 264, ал. 3 ЗЗД като е приел, че след като за възложителя е въведено законово задължение, а не право да прегледа престирания му от изпълнителя резултат, и е отказал да подпише акт обр. 15, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, независимо от изричното му възражение в друг писмен документ, че не приема извършеното; 4/ Съдът неправилно е приел, че е спазена процедурата по чл. 170, ал. 2 ЗУТ, макар че по делото не е представено пълномощно рег. №9839/23.12.2016 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли въззивният съд да подложи на преценка правото на възложителя да развали договора съгласно чл. 265, ал. 2 ЗЗД от гледна точка на това колко съществени са констатираните недостатъци, в това число дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно? Следва ли обстоятелството на ползването по предназначение на изработеното да се отчита при извършване от страна на въззивния съд на преценка дали за възложителя е възникнало потестативното право да развали договора на основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД? Следва ли въззивният съд да събере доказателства за видовете недостатъци на изработеното, дали са от съществено естество, т. е. дали възпрепятстват ползването по предназначение, както и относно възможността да бъдат отстранени, при изтъкната от въззивника необоснованост на решението в тази част, респективно при необходимост от приложението на императивна материалноправна норма и релевирано искане за повторна СТЕ? Задължен ли е съдът да постанови решението си с оглед извършена съвкупна преценка на целия събран по делото доказателствен материал и съобразно действителното правно положение, което се установява от доказателствата? Следвало ли е въззивният съд да събере служебно доказателства за икономическата целесъобразност на отстраняването на недостатъците на изработеното при необходимост от приложението на императивна материалноправна норма и липса на събрани доказателства по този въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Какви са правните последици от реализираното право на приспадане на данъчен кредит и осчетоводяването на фактурите от страна на ответника, както и разглеждано в кумулация с ползването на данъчен кредит по тях, представлява ли това осчетоводяване признание за дължимостта на сумите по тези фактури? Съответно, осчетоводяването на задълженията на длъжника и ползването на данъчен кредит по фактурите, конкретизиращи задължението, макар и работата по договора да не е приета лично от управителя на дружеството, води ли до извод за приложимостта на разпоредбата на чл. 301 ТЗ?
Какви са предпоставките за приложение на законовата презумпция, предвидена в разпоредбата на чл. 301 ТЗ, както и прилага ли се същата по отношение на действия по приемането на извършена работа по договор за изработка (строителни и монтажни работи) от страна на възложителя?
Какво е доказателственото значение на двустранно подписания протокол образец 19, установяващ извършването на възложени с договор за изработка строително-монтажни работи, както и съставлява ли на практика такъв двустранно подписан акт приемо-предавателен протокол за реално и конкретно извършени работи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Съдът следва ли да обсъди показанията на всички свидетели и да изложи съображения защо кредитира показанията на някои свидетели, а на други – не?
Длъжен ли е съдът да прецени свидетелските показания в съвкупност с писмените доказателства и всички факти по делото?
Длъжен ли е съдът при преценка на свидетелските показания да вземе предвид служебната свързаност или зависимост на свидетел с някоя от страните?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните и следва ли да направи правните си изводи въз основа на съвкупна преценка на всички доказателства по делото?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка?
Относно началния момент на срока на погасителната давност по договор за изработка?
Следва ли съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор като отчете и обстоятелствата и действията на страните, съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройните забележки?
Как съдът следва да тълкува разпоредби от договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на договора между страните / не е завършен подвъпросът/ и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменян чрез тълкуване?
Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
Считат ли се извършените по договор за изработка СМР за одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт обр.15, въпреки че същият не е подписан от възложителя и въпреки че не е извършено реално предаване на извършените СМР от изпълнителя на възложителя, възложителят не е установил фактическа власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя?
Следва ли да се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише Акт обр. 15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД?
При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл. 169-170 ЗУТ или е приложимо общото правило на чл. 264 ЗЗД?
Подписването на акт обр.15 от главния архитект вместо от възложителя може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно въз основа на което И. Г. има право да получава нотариални покани?
Има ли право главният архитект да подпише акт обр.15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта?
За задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и на закона.
Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна, неизпълнението от съда на задължението му да назначи експертиза и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това?
За доказателствената стойност на акт обр.15 като частен свидетелстващ документ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

От кой момент започва да тече давността по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за поръчващия и за изпълнителя на поръчката? Приемането на обособени части от изработеното и използването му по предназначение за известен период от време, представлява ли конклудентно действие по приемането на поръчаното? При констатиране на недостатъци на изработеното от кой момент възниква правото на поръчващия по чл. 265, ал. 3 ЗЗД и в кой момент се погасява това негово право? Акта на сключен устен договор без конкретни количествено-стойностни сметки и качествени показатели как се приема за изпълнен или неизпълнен от страните, при възникналия спор в конкретния случай? Извършените последващи периодични плащания след приемане на част от изпълнената поръчка, приемат ли се за действия по приемане на изработено до момента и ако „да“ – за кои конкретни мебели, обзавеждани, облицовки и така нататък се отнасят? Кога се погасява правото на поръчващия да развали устен договор за изработка? Кога се счита за прието изработеното и до кога поръчващия има право на възражения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички относими към предмета на спора доказателства, вкл. приети заключения на съдебни експерти, като посочи обосновано кои правнорелевантни факти приема за установени, както и да даде отговор на всички относими доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 236, ал. 1 ГПК?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

12317 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела