чл. 80 ЗЗ
Чл. 80. Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
За начина, по който съдът следва да извърши преценка дали увреденият е допринесъл за настъпването на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в хипотеза, при която се поддържа, че с определени свои действия претендиращото обезщетение лице е могло да ограничи размера на вредите и следва ли при това да се съобразява само установено в нормативен акт задължение или преценката може да се основава и на изисквания за полагане на дължима грижа.
Съобразил ли се е въззивният съд с указанията, съдържащи се в т. 2 на ППВС №4/1968 г., при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди в конкретния случай?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли при постановяване на решението си въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им, и доказателствата, на които те се позовават, в подкрепа на защитната си позиция, които имат значение за решението по делото и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора?
Допустимо ли е произнасяне по непредявен иск? Защо съдът се е произнесъл със свръхпетитум?
Защо съдът, при условие че вещите лица са възприели пълната липса и отсъствие на каквато и да било пряка връзка между предоперативната обстановка, оперативната интервенция и следоперативната обстановка с появилия се и явно съществуващ преди операцията медицински проблем на ищцата, е възприел, че е налице деликтна отговорност на ответниците?
Следва ли съдът да обоснове изводите си за причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и противоправното поведение на дееца въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин и в частност – следва ли при вреда, настъпила при и по повод оказана здравна помощ от лекар/медицинско заведение да се посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Неосигуряването на необходимия обем от диагностични изследвания и лечение, съгласно изискванията на медицинския стандарт или клиничната пътека или на правилата за добра медицинска практика или на Заповед на министъра на здравеопазването от януари 2016 г. относно алгоритъм от изследвания при суспекция за аортна дисекация, представлява ли противоправно поведение на лекаря като предпоставка за отговорността по чл. 49 ЗЗД за вреди от извършен деликт при липса на дадено предварително информирано писмено съгласие от пациента съгласно Закона за здравето за извършваната медицинска операция, попадаща по стандарта в голяма хирургия?
Подправени подписи под документи за информирано предварително писмено съгласие на пациента съгласно Закона за здравето, представени по делото от лечебното заведение като ответник, съставляват ли нарушение на правилата за добра медицинска практика и основание ли са за преминаване тежестта за доказване на липсата на лекарска грешка в тежест на лечебното заведение и/или само по себе си в тази хипотеза на нарушение правата на пациента презумира ли се извършването на деликт при последвалото лечение от това лечебно заведение, при положение че след същото оперативно лечение е направена и реоперация?
Неосигуряването на необходимия обем от диагностични изследвания и лечение съгласно изискванията на медицинския стандарт или клиничната пътека или на приета по делото заповед на министъра на здравеопазването относно алгоритъм от изследвания при суспекция за аортна дисекация, представлява ли противоправно поведение на лекаря като предпоставка за отговорността по чл. 49 ЗЗД за вреди от извършен деликт, при липса на предварително писмено съгласие от пациента или при подправени документи за дадено съгласие, неизхождащи от пациента?
Признанието на лекаря, извършил операцията, при разпита му в съдебно заседание, че с наличните инструменти не е успял да проведе успешно започнатата манипулация и са се появили „някои усложнения“, затова се е наложило да приложи друг вид манипулация въпреки липса на дадено писмено информирано съгласие за тази манипулация съгласно Закона за здравето при пациент в съзнание, представлява ли предпоставка за отговорността по чл. 49 ЗЗД за вреди от извършен деликт от работодателя при задължение на работодателя-лечебно заведение да има съответния набор инструменти за изпълнение на клиничната пътека по норматив?
При прието за установено по делото и приета съдебно-почеркова експертиза за преправяне подписите на пациента за информирано съгласие за предприетото лечение представлява ли предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД за вреди от деликт относно причинени болки и страдания, в т. ч. негативни емоции от това, че е осъществено нежелано от пациента лечение на риск на лечебното заведение, от което същият претърпява болки и страдания, в т. ч. емоционални?
Следва ли да се преценява принципът „причинените неудобства от извършената медицинска интервенция (вреди от лечението) се компенсират с постигнатия лечебен резултат (ползи от лечението)“, при липса на предварително информирано писмено съгласие от пациента?
Ако отговорът на предходния въпрос е по-скоро положителен, че ползите от лечението могат да компенсират вредите, то при прилагане на този принцип от съда следва ли да се остойности съгласно чл. 52 ЗЗД каква част от вредите от лечението подлежат на обезвреда, или да се намалят по аргумент и аналогия с чл. 51, ал. 2 ЗЗД и ТР №1/2021 г. на ВКС, или да се компенсират вредите и ползите до размера на по-малкото между вредите и ползите съгласно чл. 104 ЗЗД?
Следва ли тежестта на доказване на лекарската грешка, в т. ч. спазване на медицинския стандарт, норматива за приложимата клинична пътека и другите нормативи за добра медицинска практика, да е в тежест на ищеца при доказано и прието по делото със съдебно-почеркова експертиза, че подписите под документите и декларациите за информирано съгласие, предоставени от лечебното заведение, за провеждане на медицинските процедури не са изпълнени от пациента, или напротив- тежестта да е за ответника, или по аргумент на чл. 161 ГПК предвид създадени пречки за събиране на допуснати от съда доказателства и представяне на неверни документи от ответника, съдът следва да приеме за доказани фактите за провеждане на нежелано лечение и при неспазване на съответните нормативи?
Липсата на съгласие от пациент в съзнание част ли е от спазване нормативите за добра лекарска практика предвид използване на документи от ответника по делото с друг подпис, наподобяващ този на ищеца, доказано от приета почеркова експертиза, както и ако е недобра лекарска практика, представлява ли това основание за ангажиране отговорността по чл. 49 ЗЗД на лечебното заведение от непозволено увреждане само по себе си предвид факта, че от всяка една оперативна намеса се търпят в различна степен болки и страдания, а никой не може да бъде подлаган според Конституцията на принудително лечение?
Необходимо доказателство при дела за деликт от лекарска грешка ли е разпит на свидетеля лекар- оператор при направена реоперация впоследствие на същия пациент в друго лечебно заведение, като този свидетел е поискан за оборване на оспорена единична съдебномедицинска експертиза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Теодора Гроздева
чл. 104 ЗЗД, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 161 ГПК, чл. 201 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ГПК, чл. 80 ЗЗ, чл. 81 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да обсъди всички обективно съществуващи обстоятелства за конкретния случай, в т. ч. пълния обем на претърпените физически и морални болки и страдания, продължителността на възстановителния процес, както и прогнозите за пълното физическо и емоционално възстановяване на пострадалия?
Кой е моментът, спрямо който се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди?
Какви са критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди и как се прилага разпоредбата на чл. 52 ЗЗД в случаите на вреди, изразяващи се в тотална загуба на цялата репродуктивна система на жената – матка, маточни тръби и аднекси (яйчници)?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правно релевантен факт по делото при положение, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция?
Допуснато ли е процесуално нарушение от страна на съда, ако възприеме безкритично медицинско заключение, в което не се съдържа категоричен извод за действителната причина за настъпилото увреждане, а вещото лице е възприело определени факти за вероятни, поради липса на безспорни доказателства за тяхното настъпване?
Следва ли съдът да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на дееца въз основа на факти, доказани по безсъмнен начин и в частност – следва ли при вреда, настъпила при и по повод оказана здравна помощ от медицинско заведение, да се посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики и неположена дължима грижа?
Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства във взаимната им връзка, експертните заключения във връзка с останалите доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът в спора за медицински деликт да основе изводите си за липса или наличие на противоправно медицинско поведение след анализ на законовия стандарт, регламентиращ изискванията за дължимата в конкретния случай медицинска грижа?
В случаите на деликт при изпълнение на медицинска дейност допустимо ли е съдът да игнорира разпоредбите на приложимия медицински стандарт за конкретната дейност, осъществена от лекаря в лечебното заведение при преценката за липса или наличие на неправомерно поведение?
Задължение на съда ли е да детайлизира правната уредба регламентираща изискванията за дължимата в конкретния случай медицинска грижа, в частност да установи кой е приложимия медицински стандарт?
Длъжен ли е съдът в спора за медицински деликт да постанови решението си след анализ и оценка на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност; да обсъди всички доводи и възражения на страните; да обсъди и прецени заключението на вещите лица в съвкупност с всички събрани доказателства, а не изолирано; да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване; да прецени всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира някой от тези факти за установени, а други за неосъществили се, като основе изводите си за липса или наличие на противоправно медицинско поведение съобразно законовите стандарти и изисквания за дължимата в конкретния случай медицинска грижа?
При отсъствие на специални медицински знания у съда, когато са налице данни във въззивната жалба относно правилността и яснотата на вече приети по делото експертни заключения, длъжен ли е въззивният съд по свой почин (служебно) да назначи нова съдебно-медицинска експертиза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли съдът да обоснове изводите си за причинна връзка между настъпила вреда и противоправно поведение на дееца въз основа на факти, доказани по несъмнен начин, и в частност следва ли при вреда, настъпила при или по повод оказана здравна помощ от медицинско заведение, да се посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики? Нужно ли е в исковата молба ищецът да наведе конкретни твърдения относно нарушението на утвърдените медицински стандарти и правила на добрите медицински практики? Длъжен ли е съдът при уважаване на иска да посочи и обоснове наличието на причинно-следствена връзка между вредоносния резултат и конкретното нарушение на медицинските стандарти и добрата медицинска практика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 80 ЗЗ, чл. 81 ал. 2 т. 1 ЗЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Има ли задължение съдът да обсъди в съвкупност всички относими и допустими доказателства по делото, доводи и възражения на страните?
При наличие на противоречие между заключенията на вещи лица по отношение на едни и същи въпроси, как следва съдът да цени същите?
Следва ли съдът да вземе предвид и да обсъди не само писмените заключения на вещите лица, а и отговорите на въпросите на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание?
Въззивният съд като втора първа инстанция следва ли да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и да направи свои правни изводи по съществото на спора, които са резултат от решаваща, а не контролна дейност?
Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи в мотивите си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?
Може ли гражданският съд да формира изводи въз основа на доказателства и данни, налични в друго, наказателно, производство, което не е приключило с влязъл в сила окончателен съдебен акт?
Следва ли при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът да обсъди всички конкретно съществуващи факти и обстоятелства?
Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, обществено-икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 11 ГПК, чл. 12 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 80 ЗЗ, чл. 81 ал. 2 т. 1 ЗЗ
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Неприлагането на допълнителен диагностичен лабораторно-инструментален пакет изследвания: ТТ/тропонинов тест/ за инфаркт и ДЕ ДИМЕР /ЗА БТЕ/ белодробна тромбоемболия на спешен пациент, приет с код червено А1 и с налични рискови фактори за развитие на остър коронарен синдром, съобразно възможностите и наличната апаратура на екипа от спешна помощ, съгласно изискванията на медицинския стандарт и утвърдените диагностично-терапевтични алгоритми, представлява ли противоправно поведение на лекаря като предпоставка за отговорността по чл. 49 ЗЗД за вреди от извършен деликт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
допуснати ли са били по време на лечението на сина на ищеца в ответната болница неадекванти мерки и пропуски от страна на лекарите, въззивният съд е посочил, че няма изрична легална дефиниция на понятието „лекарска грешка, като медицинската дейност е регулирана професионална дейност, която съгласно Закона за здравето /чл. 81, ал. 2/ се гради на основни принципи като своевременност, достатъчност и качество. Нормативно е заложено да се осъществява /чл. 79 - чл. 80 ЗЗ/ чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, а качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, приети по реда на чл. 6, ал. 1 Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика на осн. чл. 5, т. 4 ЗСОЛЛДМ. Позовал се е на цитирана практика на ВКС, според която отговорността на лекаря е свързана с принципа на адекватните очаквания специалистът да предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти, добрите практики и съблюдава всички прокламирани в нормативните актове права на пациента, а добрата медицинска практика изисква всеки пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да се съобразяват и съблюдават всички гарантирани му права, и всяко несъвместимо с добрата медицинска практика професионално поведение /действие или бездействие/ деянието /действие или бездействие/ ще е основание да се реализира отговорността за лекарска /медицинска/ грешка и съответно ще има за последица ангажиране гаранционната отговорност на възложителя.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност и налице ли е лекарска грешка, какви обстоятелства следва да установи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
чл. 12 ГПК, чл. 146 ал. 3 ГПК, чл. 147 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 51 ал. 1 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 80 ЗЗ
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.