чл. 200 ЗУТ

Длъжен ли е въззивният съд да следи за редовността на исковата молба и какви са правомощията на въззивната инстанция при констатиране на нередовност. В конкретния случай относно: несъответствие между основание и петитум относно обема на претендираните права на собственост; конституиране по делото на задължителни другари - съсобственици в имота, и индивидуализиране на процесния имот?
При установителен иск за собственост, съединен с иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен само от един от съсобствениците на придадена по регулационен план към съседен УПИ част от поземлен имот, допустимо ли е при уважаване на иска този съсобственик/ищец да бъде признат за изключителен/единствен собственик на претендираната с исковата молба площ от имота?
След като обяви решението по делото, допустимо ли е районният съд сам или по указание на въззивния съд да го измени, и чия е инициативата за поправка на допуснатите в решението очевидни фактически грешки?
Представлява ли очевидна фактическа грешка постановеният диспозитив, който не е съобразен с естеството на предявеният иск (в конкретния случай с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР), и допустимо ли е неговото прецизиране и поправяне по указания на въззивната инстанция?
При предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР какви са критериите, по които се установяват границите на поземлените имоти в кадастралната карта, когато те са урегулирани. Следва ли при направено възражение, че не е изяснен регулационният статут на процесния имот, съдът да назначи съдебно-техническа експертиза за изясняване на това обстоятелство?
Счита ли се, че регулацията е приложена, когато при действието на ЗУТ е извършена промяна в предназначението на УПИ, към който е придадена част от съседен имот, съставен е акт за частна общинска собственост за този УПИ, издадени са строителни разрешения, извършено е строителство в имота и при одобряване на кадастралната карта имотните граници на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] съвпадат с регулационните линии по действащия дворищнорегулационен план на [населено място] от 1987 г.?
Задължен ли е съдът да обсъди всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, и да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка - в конкретния случай относно осъществявано от ответника добросъвестно владение (по договор за покупка на ПИ), извършеното законно застрояване на стопанска постройка въз основа на ОПС и приложението на чл. 43 ЗКИР?
Налице ли е „приложен план“ за УПИ *-други дейности, в кв. 63 по ПУП от 1987 г. на [населено място], собственост на ответника по делото, съгласно разясненията, дадени с ТР №3/15.07.1993 г. по гр. д. №2/1993 г. на ОСГК на ВКС?