30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 646 ТЗ

Недействителност на действия и сделки
Чл. 646. (1) Нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред:
1. изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;
3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.
(2) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1 – 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:
1. изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;
2. учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок;
3. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок.
(3) Ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по ал. 2, т. 1 и 2 е две години, а срокът по ал. 2, т. 3 – една година.
(4) Знанието по ал. 3 се предполага, когато:
1. длъжникът и кредиторът са свързани лица, или
2. кредиторът е знаел или е бил в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост.
(5) Алинея 2, т. 1 и 3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато:
1. е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение, или
2. след извършване на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.
(6) Алинея 2, т. 2 не се прилага, когато залогът или ипотеката са учредени:
1. преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника;
2. да заместват друго вещно обезпечение, което не може да бъде обявено за недействително според правилата на този раздел;
3. за обезпечаване на кредит, предоставен за придобиване на предмета на залога или ипотеката.
(7) Недействителността по ал. 2 не засяга правата, които добросъвестни трети лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял.
(8) Предходните алинеи не се прилагат в случаи на изпълнение от длъжника на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следи ли служебно въззивният съд за допустимост и валидност на първоинстанционното решение и за пасивната процесуално-правна легитимация на ответника като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковата претенция и може ли той да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване?
Ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва ли да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар?
Следи ли въззивният съд служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото?
Прилагат ли се в производството по несъстоятелност разпоредбите на чл. 452 - 453 ГПК за уреждане правата на трети лица спрямо правото на собственост върху имот, включен в масата по несъстоятелност, при предявен конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД?
Кредитор, чието вземане е прието и включено в списъка с приети вземания от страна на синдика, има ли качеството на трето добросъвестно лице, в случай, че получи недвижим имот включен в масата на производството по несъстоятелност срещу прихващане на свое вземане?
Притежава ли качеството на трето добросъвестно лице кредитор, чието вземане е прието и включено в списъка с приети вземания от синдика?
Действително ли е придобиването на имот от един от кредиторите на несъстоятелността, с прието и включено вземане в списъка с приети вземания, чрез възлагане при реализирана публична продан срещу прихващане, въз основа на учредена договорна ипотека след датата на постановяване на общата възбрана и запор върху имота в производството по несъстоятелност с оглед разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Какви са предпоставките за допустимост на производството по чл. 135 ЗЗД в хипотезата на поредица от сделки и при отчитане на спецификата на предявените в случая искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 649, ал. 2 вр. чл. 108 ЗС, свързани с производството по несъстоятелност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

се твърди противоречие с решение №98/28.01.2020 г. по т. д. №2897/2018 г. на ВКС, І т. о.; решение №22/24.02.2015 г. по гр. д. №4581/2014 г. на ВКС; решение №382/21.01.2016 г. по гр. д. №2056/2015 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №74/13.07.2016 г. по т. д. №3786/2014 г. на ВКС, І т. о.; решение №97/02.05.2019 г. по гр. д. №3457/2018 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №151/30.07.2019 г. по гр. д. №3044/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение №113/17.10.2019 г. по т. д. №2820/2017 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение №217/09.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №761/2010 г., IV г. о.; решение №298/28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №3972/2008 г., IV г. о., решение №235/01.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №1194/2012 г., IV г. о.); 2. „Допустимо ли е при проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд като инстанция по съществото на спора да основе решението си на довод, който не е повдиган от никоя от страните нито в първоинстанционното производство, нито с въззивната жалба и отговора на същата, а е въведен в процеса от самия въззивен съд?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение №717/05.11.2009 г. по гр. д. №2589/2008 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; решение №98/21.03.2011 г. по гр. д. №952/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; решение №503/05.01.2012 г. по гр. д. №77/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; решение №42/12.02.2013 г. по гр. д. №701/2012 г. на ВКС, ГК, I г. о.; решение №156/10.06.2013 г. по гр. д. №1497/2013 г. на ВКС, ГК, I г. о.; решение №83/03.11.2017 г. по гр. д. №2383/2016 г. на ВКС, ГК, II г. о.; решение №97/11.06.2019 г. по гр. д. №2967/2018 г. на ВКС, ГК, I г. о.; решение №97/15.09.2020 г. по гр. д. №2479/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; решение №185/21.10.2020 г. по гр. д. №4494/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение №60104/23.12.2021 г. по гр. д. №1214/2021 г. на ВКС, ГК, I г. о.) и 3. „Грубото нарушение от синдика на задължението му за полагане на грижата на добрия търговец при продажба чрез пряко договаряне може ли да съставлява нарушение на реда в производството по смисъла на чл. 646, ал. 1 ТЗ?“ (касаторът счита, че отговорът на този материалноправен въпрос ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Дали всички синдици са носители на еднакви правомощия, респективно дали временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, има правомощията по чл. 658 ТЗ, включително да предявява посочените в хипотезата на чл. 649, ал. 1 ТЗ искове в това му качество?
Правомощията на временния синдик, назначен като обезпечителна мярка, ограничени ли са само до правата, предоставени му по чл. 635, ал. 1 ТЗ и привременните мерки по чл. 629а ТЗ, смятат ли се отменени с постановяване на решение по молбата с правно основание чл. 625 ТЗ?
Има ли право временният синдик да представлява несъстоятелното дружество занапред, в случай че с решението по чл. 630 ТЗ съдът не е продължил действието на наложените с определението по чл. 629а ТЗ обезпечителни мерки?
Може ли да се приеме, че всички синдици в производството, включително, са носители на еднакви правомощия по отношение на предявяване на посочените в хипотезата на чл. 649 ТЗ искове и изключение ли е временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, и ако да – до кой момент от производството същият не може да предявява искове по чл. 649 ТЗ? Може ли в този случай порокът на иска като недопустим поради преждевременното му предявяване от временния синдик да се счете за преодолян в хода на производството по него, ако в хода на производството по него бъде открито производство по несъстоятелност с решение по чл. 710 ТЗ?
Допустим ли е искът по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, ако с него се оспорва само привилегия по вземане на кредитор, който към датата на подаване на иска не е бил включен в списъка на кредиторите с приети вземания?
Допустими ли са искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, с които се оспорва единствено привилегия на вземане на кредитор, относима към разпределяне на осребреното имущество, заведен преди решението на съда, с което се постановява обявяване на длъжника в несъстоятелност и започване осребряване на масата на несъстоятелността?
Допустимо ли е съдът служебно и по свой почин да продължи производството по иск с правно основание чл. 649 ТЗ, образувано от временния синдик, ако постоянният синдик на дружеството длъжник в несъстоятелност не поддържа иска, заведен от временния синдик преди откриване на производството по несъстоятелност?
Легитимиран ли е временният синдик, назначен по реда на чл. 629а ТЗ като обезпечителна мярка, да предявява искове по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ за попълване на масата на несъстоятелността?
Може ли да се счете, че всички синдици в производството, включително и такова, инициирано по молба на кредитор по чл. 625 ТЗ, са носители на еднакви правомощия по отношение на предявяване на посочените в хипотезата на чл. 649 ТЗ искове и изключение ли е временният синдик, назначен като обезпечителна мярка, и ако да – до кой момент от производството?
Допустим ли е заведен от временен синдик иск по чл. 646 ТЗ преди решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност, включително и с оглед систематичното място на глава 41, раздел I „Попълване на масата на несъстоятелността ТЗ и целта на исковете по чл. 646 ТЗ?
Допустимо ли е решението на съда по иск по чл. 646 ТЗ, постановено по иск, който е предсрочно предявен преди откриване на производството по несъстоятелност, но в хода на производството по иска е открито производство по несъстоятелност и счита ли се тази за хипотеза, в която съдът следва да вземе предвид новонастъпилото обстоятелство – откриване на производство по несъстоятелност, или недопустимостта на иска е изначална и не би могла да бъде санирана отпосле с настъпил юридически факт на открито отпосле производство по несъстоятелност?
Допустим ли е искът по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ, заведен от временния синдик, ако вземането на кредитора, чиято привилегия на вземането се оспорва с иска, към датата на подаване на иска не е включено в списъците на кредиторите с приети вземания?
Допустимо ли е съдът служебно и по свой почин да продължи производството по иск с правно основание чл. 649 ТЗ, образувано от временния синдик, ако постоянният синдик на дружеството длъжник в несъстоятелност не поддържа иска, заведен от временния синдик преди откриване на производството по несъстоятелност?
Допустимо ли е съдът служебно и по свой почин да продължи производството по иск с правно основание чл. 649 ТЗ, образувано от временния синдик, ако постоянният синдик на дружеството длъжник в несъстоятелност не поддържа иска, заведен от временния синдик преди откриване на производството по несъстоятелност, ако в същия съд производството по такъв иск по чл. 649 ТЗ на кредитор срещу длъжник е спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на спора по същия иск, заведен от синдика? Следва ли съдът, разглеждащ иск на синдик, който не поддържа същия, да прекрати производството и да се приложат правилата на чл. 649, ал. 1 ТЗ и сл., като се даде възможност кредитора да заведе иска по чл. 646 ТЗ при неподдържане на такъв, подаден от синдик?
Подлежат ли на прекратяване исковете по чл. 646, чл. 647 ТЗ и чл. 135 ЗЗД във връзка с чл. 649 ТЗ, предявени от временен синдик при неподдържането им от назначен по-късно постоянен синдик?
Откога тече едногодишният срок за предявяване на искове по чл. 646, ал. 2 във връзка с чл. 649 ТЗ от синдика за вземания на кредитора, които не са включени в списъците на кредиторите с приети вземания към датата на откриване на производството по несъстоятелност, но вземанията са включени отпосле в списъците на кредиторите с приети вземания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

е обуловил изхода на делото и отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче соченото от него допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са изложени твърдения за неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която да се нуждае от промяна, нито са посочени настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, както и не е обоснована непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на съдебна практика. Следва да се посочи още, че относимите правни норми – чл. 649, ал. 5 и чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ и чл. 109 ГПК, не са непълни, неясни или противоречиви и по прилагането им е установена съдебна практика, според която предвидените в Глава четиридесет и първа, Раздел I на ТЗ искове за попълване на масата на несъстоятелността са специални и заедно с обусловените от тях искове са местно и родово подсъдни на съда по несъстоятелността съгласно чл. 649, ал. 5 и чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ, а всички останали искове, насочени към попълване на масата, са общи и тяхната подсъдност се определя по общите правила на Глава дванадесета на ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

12318 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела