чл. 221 т. 4 ТЗ

от компетентността на Общото събрание в едноличното АД се решават от едноличния собственик на капитала – в случая Държавата, представлявана от упражняващия правата й в дружеството - Министерство на земеделието, храните и горите. Съгласно приетото в ТР №1/ 06.12.2002 г. по тълк. дело №1/2002 г., решения на Общото събрание, взети в противоречие с императивни разпоредби на закона и устава, са незаконосъобразни и отменяеми, но не нищожни. Наведените от ищцата доводи за пороци на решението на едноличния собственик на капитала са доводи за материална незаконосъобразност, а не за нищожност, каквато, със същото ТР, е приета в хипотези на невзето решение или взето в разрив с компетентността на ОС или други органи на дружеството, както и в изрично посочени от закона хипотези / чл. 75, ал. 2 вр. с ал. 1, чл. 197, ал. 3, предл. второ и чл. 216 ТЗ /. Съдът е изложил съображения, че мандатното правоотношение на ищцата с „Напоителни системи„ ЕАД възниква по силата на решението на едноличния собственик на капитала - Държавата, чрез упражняващия правата му орган, а не от сключения договор за управление, съответно съществува до оттеглянето му с решението на същия. Вписването в ТР се осъществява въз основа на актовете на едноличния собственик на капитала, а не въз основа на договора за управление или на акта за неговото прекратяване – последното е последица от оттеглянето на мандата. Поради това, съществуването на договор за управление е ирелевантно по отношение качеството й на изпълнителен член на СД, а оттам – и за регистърното производство по нейното заличаване по партидата на дружеството в ТР. Съдът се е позовал на съдебна практика / решение по т. д.№46/2012 г. на ІІ т. о. ВКС /, според която овластяването на член на орган на ТД може да бъде оттеглено от едноличния собственик на капитала по всяко време, без да е поставено в зависимост от предварителни условия, вкл. виновно неизпълнение на вменени на същия задължения или нарушаване на забрани. Предвид специалната разпоредба на чл. 24, ал. 1 ЗПП, обективната липса на обстоятелства, удовлетворяващи предвидените в разпоредбата основания за предсрочно прекратяване на мандатното правоотношение, биха обусловили интерес единствено от осъдителен иск за обезщетяване на претърпени вреди и пропуснати ползи от неоснователното прекратяване, без да се засяга валидността на решението на принципала за оттегляне на овластяването. Недопустимо е искането за отмяна решенията на принципала, тъй като по същество се цели последица на конститутивен иск, с правно основание чл. 74 ТЗ, какъвто не е предвиден по отношение решенията на едноличния собственик на капитала, а конститутивните искове са numerus clausus. Изводът за липса на правен интерес от исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ се основава на същите съображения – конкретно атакуваните вписвания са с декларативно действие и съобразно чл. 231, т. 4 ТЗ са от значение за противопоставимост на правните им последици на трети, спрямо дружеството и съдружниците му, респ. акционерите, лица.