чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ

Длъжен ли е въззивникът да направи още с въззивната жалба доказателствени искания досежно факти, приети за доказани в първоинстанционното решение, и налице ли е процесуална преклузия по чл. 263, ал. 1 ГПК по отношение на доказателствените искания, направени с отговора на въззивната жалба, ако същите се отнасят до въведените от насрещната страна твърдения за неправилност на решението на първоинстанционния съд, но не и до възприетото от съда при постановяване на обжалваното решение?
Длъжен ли е въззивният съд, ако приеме, че не е доказано възражението на ответника относно причините за настъпили впоследствие усложнения на получени травми, да изследва наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и получените усложнения и чия е доказателствената тежест за установяване на тази причинно-следствена връзка?
Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на застрахователно обезщетение и кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост, и трябва ли да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при причинени телесни увреди в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?
Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер на обезщетение в нарушение на задължителното ППВС № 4/1968г.?
Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968г., и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?
Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката?
Следва ли да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя на риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като критерий наред с всички останали за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД?
Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установени към датата на застрахователното събитие, които отразяват промените в икономическите условия и специфичното им проявление за всяко дело?
Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело предпоставя ли нарушение на принципа на справедливостта?
Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968г.?
Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?