чл. 485 ГПК

1) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото, включително доводите, развити във въззивната жалба, както и всички релевантни факти и доказателства по делото; 2) има ли право въззивният съд да извращава и подменя факти и доказателства по делото и да основе решението си върху подобно извращаване/подмяна, а не върху действителните факти и доказателства по делото; 3) длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички приети по делото експертизи в случаите, в които правилното решаване на делото зависи от тези експертизи; 4) при наличието на приети по делото противоречиви експертизи (включително на особено мнение към тройната експертиза), длъжен ли е въззивният съд да обсъди всяка една от тези противоречиви експертизи и да изложи конкретни и обосновани мотиви защо кредитира някоя от тези експертизи и защо отказва да кредитира друга; 5) към кой момент длъжникът по изпълнителното дело следва да бъде уведомен за изготвената по изпълнителното дело оценка, при действието на новата редакция на чл. 485 ГПК – преди определянето на началната цена и насрочването и обявяването на публичната продан при тази начална цена или след посочения момент; 6) запознаването от длъжника с изпълнителното дело юридически равнозначно ли е на релевантно узнаване на всички документи от кориците на изпълнителното дело и в частност – на факта, че по делото е изготвена оценка на продаваемия недвижим имот; 7) извънпроцесуалното знание на длъжника по изпълнителното дело за изготвена по делото пазарна оценка (добито чрез извършена от длъжника справка по изпълнителното дело) може ли да замести изискваното от чл. 485, ал. 2 ГПК надлежно съобщаване на тази оценка от съдебния изпълнител; 8) носи ли съдебният изпълнител отговорност за вреди от продажба на имот на длъжника по цена под пазарната, ако надлежно е разгласил публичната продан по правилата на ГПК, но преди това разгласяване е нарушил задължението си по чл. 485, ал. 2 ГПК и не е уведомил длъжника за изготвената оценка; 9) само нарушаването на изискванията за надлежно разгласяване на публичната продан по правилата на чл. 487 ГПК ли може да породи основание за ангажиране на деликтната отговорност на съдебния изпълнител или той може да носи такава отговорност и когато е нарушил други свои задължения и това нарушение стои в причинна връзка с причинените на страните по изпълнителното дело вреди; и 10) надлежното разгласяване на публичната продан достатъчна гаранция ли е и достатъчно основание ли е да се приеме, че постигнатата на публичната продан цена отговаря на пазарната, особено в хипотезата, в която съдебният изпълнител е нарушил чл. 485, ал. 2 ГПК и не е уведомил длъжника за изготвената по изпълнителното дело оценка. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че по тези въпроси въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а именно: по първите два въпроса – в противоречие с решение №247/06.01.2020 г. по гр. дело №540/2018 г. на IV-то гр. отд., решение №192/29.01.2018 г. по търг. дело №44/2017 г. на I-во търг. отд., решение №194/18.06.2013 г. по гр. дело №1100/2012 г. на IV-то гр. отд. и решение №88/03.06.2021 г. по гр. дело №2747/2020 г. на III-то гр. отд.; по третия и четвъртия въпрос – в противоречие с решение №224/07.01.2019 г. по гр. дело №612/2018 г. на III-то гр. отд. и решение №248/16.11.2015 г. по гр. дело №1271/2015 г. на III-то гр. отд.; по петия, шестия и седмия въпрос – в противоречие с решение №111/11.05.2022 г. по гр. дело №1010/2022 г. на IV-то гр. отд. и решение №95/02.03.2022 г. по гр. дело №2410/2021 г. на III-то гр. отд.; и по последните три въпроса – в противоречие с решение №132/23.07.2020 г. по гр. дело №3781/2019 г. на IV-то гр. отд. и решение №43/28.05.2019 г. по гр. дело №2474/2018 г. на IV-то гр. отд. По отношение на шестия, седмия и осмия въпрос жалбоподателят, при условията на евентуалност, навежда и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като излага и съображения, тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.