чл. 411 ал. 2 ГПК

Липсата на индивидуализация на иска, съгласно чл. 9, пар. 3, б. б Директива 2012/27/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на Директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на Директиви 2004/8/ЕО е 2006/32/ЕО, с оглед длъжника да знае за какво е претенцията на взискателя, основание ли е за нищожност или недопустимост на издадената заповед по чл. 410 ГПК?
В какъв съдебен акт заповедният съд обективира, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2 ГПК и че са налице предпоставките по чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, ал. 1 ГПК, за да се издаде заповед по чл. 410 ГПК?
Как се формира вътрешното убеждение на състава, като не се издава съдебен акт – определение, от което да е видно, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 3 ГПК?
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК приравнено на ценна книга ли е, поради което съдебния състав да я разглежда само от външна странна, като не изследва произхода на дълга?
Как заповедният съд ще провери договора между доставчик и потребител за неравноправни клаузи, след като той не е приложен по делото?
Заповедното производство допуска или изключва недопустимостта на заповедта за изпълнение, като официален документ с невярно съдържание с оглед чл. 311 и чл. 314 НК?
Несъответствието на основание и размер в т. 12 от заявлението и заповедта за изпълнение води ли до нищожност на самата заповед или до нейната недопустимост?
Когато е предявено чуждо вземане на ФДР за дялово разпределение, по което задължено лице е „Топлофикация-София“ ЕАД по аргумент от чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, предявеното чуждо вземане прави ли заповедта нищожна, като официален документ с невярно съдържание или заповедта е недопустима изцяло или само в тази част?
В случай, че заповедта за изпълнение е недопустима изцяло или в тази й част, кога се преклудира възражението за недопустимост: с отговора на получаната заповед; с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК; в първото по делото заседание след изслушване на съдебно-техническата експертиза или с първото действие след научаване за предявеното чуждо вземане?
До какво води неизпълнението на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК в хипотезата, когато взискателят не е посочил юридическите факти, правопораждащи договорното отношение с длъжника?
Кои са критериите /примерно изброени, изчерпателно е невъзможно/, които отличават съдебното решение от политическото?
Постановеното политическо решение от съдебен състав нищожно ли е?
Какъв е съдебния акт /определение/, постановен в нарушение на собственото си тълкувателно дело?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Недействителност | Нищожност | Облигационно право

Определение №/..2025 по дело №/2024

Липсата на индивидуализация на иска съгласно чл. 9, пар.3, б. б Директива 2012/27/ЕС, с оглед длъжника да знае за какво е претенцията на взискателя, основание за нищожност или е или за недопустимост на издадената заповед по чл. 410 ГПК?
В какъв акт заповедният съд обективира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 2 ГПК и са налице предпоставките по чл. 127, ал. 1 и ал. 3 ГПК, за да се издаде заповед по чл. 410 ГПК? Как се формира вътрешното убеждение на съда след като не издава определение? Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК приравнено ли е на ценна книга, след като съдът го разглежда само от външна страна без да изследва произхода на дълга? и Как заповедният съд ще провери договора между доставчик и потребител за неравноправна клауза, след като той не е представен?
Длъжен ли е заявителят в подаденото заявление да посочи юридическия факт, от който е възникнало облигационното отношение с длъжника и да приложи писмен документ, доказващ твърдението му? Как се формира надлежно волеизявление след като заявителят не е посочил юридическия факт на облигационното отношение и не е приложил писмен документ, доказващ твърдението му?
Допуска ли директива с императивен характер /Директива 2011/83/ЕС/ в периода на задължителното й транспониране, национален законодателен орган /в случая НС/ да създаде законово конструкция като тази в чл. 153, ал. 1, вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, която е в противоречие с чл. 6 и чл. 7 Директивата?
Допустимо ли е доставчик на универсална услуга, едностранно да определя цената й в горната граница, определена КЕВР като регулатор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Илияна Папазова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 270 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 411 ал. 2 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2023

Съответно ли е на разпоредбите на правото на ЕС, уреденото в чл. 410 и следващите от ГПК заповедно производство, което позволява националния съд да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по заявление, в което заявителят не е представил доказателства за активната си процесуална легитимация и за основателността на претенцията си; не е представил доказателства за процесуалната представителна власт на своя изпълнителен директор и правото на представлява дружеството пред съда и да упълномощава юрисконсулти, които да водят съдебно производство от името на дружеството-заявител, а юрисконсултът на заявителя, който е изготвил и подписал заявлението не е представил доказателства за трудовото правоотношение със заявителя на длъжност „юрисконсулт“, за юридическа правоспособност и право да заема такава длъжност?
Съответно ли е на разпоредбите на правото на ЕС в заповедното производство по ГПК националния съд да не извършва служебна проверка на редовността на заявлението и да не установява видимо пороци, като тези описани в предходния въпрос?
Съответна ли е на правото на ЕС практиката на националния съд в заповедното производство по ГПК, когато съдът уважава искането от заявлението да не издава отделен писмен акт-разпореждане, в което да изложи надлежни мотиви по фактологията и правото, в които да обсъди редовността на заявлението и искането, и неговата основателност?
Съответно ли е на правото на ЕС поставянето на длъжника в заповедното производство в невъзможност да разбере мотивите на съда защо приема за редовно заявлението и представените с него доказателства чрез неиздаването на мотивирано писмено разпореждане и това представлява ли процедура „по трудна и затрудняваща прилагането на правото на ЕС, принципите за информираност и за равнопоставеност на длъжника, поради невъзможност за обжалване-посочени в Регламент 805/2004/ЕО и СЕ, както и нарушава ли се принципа на ефективност-трудно и практически невъзможно прилагането на правото на ЕС от чл. 417 ГПК?
Съответства ли е на правото на ЕС практиката на националния съд в заповедното производство по ГПК, когато съдът уважава искането от заявлението да не издава отделен писмен акт-разпореждане, с обяснението, че в такива случаи текстът на това неиздадено разпореждане се „инкорпорирал“ в издадената заповед за изпълнение, като се има предвид, че след като съдът не е издал валидно разпореждане за длъжника по делото е преградена възможността да упражни правата си да обжалва същото?
Съответства ли на правото на ЕС и конкретно на правото на потребителите да получават информация и да правят информирани и осъзнати разходи на личните си парични средства практиката на „Топлофикация София“ ЕАД [населено място] да не издава и връчва съобщения за дължимите се за всеки месец суми за топлоенергия разбити по съответните им пера съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 НТ?
Нарушени ли са правата на потребителите с горепосочената практика, принуждаваща ги да бъдат неоснователно обект на съдебни и изпълнителни дела, които биха избегнати, ако получават надлежна и актуална информация за задълженията си, както и да контролират бъдещите си разходи съобразно финансовите си възможности с цел неизпадане в неплатежоспособност, недаване на повод за образуване срещу тях на съдебни и изпълнителни дела и упражняване върху тях на мерки за принудително събиране на дължимите се суми?
Ако на потребителите се дължи даване на актуална периодична информация за разходите за разходваната от тях топлоенергия и за дължимите се от тях суми, то отговаря ли на изискванията на правото на ЕС, тази информация да се дава ангро“ за дадения месец като главниците на четирите отделни видове потребима и дължима топлоенергия се дават сумарно след като те са отделни съгласно чл. 26, ал. 2 НТ?
Съответна ли е на правото на ЕС установената от българските съдилища масова практика, след подаване на възражение от длъжника по издадената срещу него заповед за изпълнение, новообразуваното дело по установителен иск на заявителя да не се разпределя на случайно избран съдия от всички съдии в отделението, чрез използване на специализиран софтуер, а новото дело да се разпределя „ръчно“, на същия съдебен състав, който вече е издал заповедта за изпълнение в предходното заповедно производство, като по този начин двете поредни отделни съдебни дела се решават от един и същи състав/съдия, а също така изборът да се извършва не между всички съдии в отделението, а между предварително формирани състави, някои от които да се изключват от избора по неясни причини и без доказателства за твърдените причини за изключването от направения избор?
Съответна ри е на правото на ЕС разпоредбата на националното законодателство-чл. 153 ЗЕ, съгласно която клиентите в сграда-етажна собственост, нямат право да прекратяват подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, при което собственикът, който не използва топлоенергия няма право да демонтира радиаторите си, а е длъжен да ги държи?
Съответна ли е на правото на ЕС разпоредбата на пар. 2 ПЗР Наредба №16-334 от 06.04.2007 година на Министъра на икономиката и енергетиката?
Съответна ли е на правното на ЕС разпоредбата на чл. 70, ал. 6 Наредба №16-334 от 06.04.2007 година на Министъра на икономиката и енергетиката, съгласно която рекламации за отчет на показанията на уредите и разпределението на енергията за предходен период се разглеждат ако са подадени в тридесетдневен срок след получаване на изравнителната сметка от потребителите?
При наличието на данни за нарушение на правото на ЕС и решенията на СЕС длъжен ли е националния съд да ги констатира служебно дори и да не са били посочени изрично във възражението срещу издадената заповед за изпълнение, съответно в отговора на исковата молба и да се произнесе служебно по тяхната опороченост, както и да разпореди с диспозитива на акта си последиците от констатираните пороци и конкретно неконстатирането от страна на съда на обстоятелството, че от текста на заявлението и/или от представените му със заявлението писмени доказателства е явно наличието на договори с разпоредби заобикалящи закона и/или пряко противоречащи на императивни законови разпоредби на националното право, както и на правото на ЕС, и на задължителните решения на СЕС, служебно да постанови отказ от издаване на исканата заповед?
Допустимо ли е по правото на ЕС, юридическо лице, извършващо социално значима и поставена под лицензионен режим дейност по производство и доставка на топлоенергия за битови потребители да съвместява дейността по производство, пренос, доставка, отчитане и остойностяване на доставената топлинна енергия или следва за всяка една от тези дейности да притежава отделен лиценз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Димитър Димитров

Определение №/..2024 по дело №/2024

кога едно съдебно решение е нищожно, е налице формирана практика на ВКС, чрез постановени по реда на чл. 290 ГПК решения (напр. решение №668 от 15.11.2010 г. по гр. д. №1790/2009 г. на I г. о., решение №73 от 18.05.2015г. по гр. д. №5113/2014 г. III г. о.). Според даденото разрешение в тях съдебното решение е нищожно когато е постановено от незаконен състав на съда; когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда; когато не е изразено в писмена форма или е неподписано; когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост и не може да бъде изведена чрез тълкуване; решението предписва страните да изпълнят невъзможна престация от обективна гледна точка или дискриминационно поведение на ответника. Инстанцията по същество е намерила, че процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 28.01.2014 г. е валиден съдебен акт. Развити са съображения, че не е налице нито една от посочените по - горе хипотези на нищожност, а именно: заповедта е издадена в писмена форма, подписана е, постановена е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда и волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе волята на съда и тя е напълно разбираема. Отречено е нормативното задължение на заповедния съд да постанови първо разпореждане за издаване на оспорената заповед за изпълнение, а едва след това да пристъпи към издаването й като не е споделена и тезата на ищцата, че е недопустимо това разпореждане да бъде инкорпорирано в самата заповед. Изложени са доводи, че районният съд разглежда заявлението за издаване на заповед за изпълнение в разпоредително заседание и издава заповедта, а само когато отхвърля заявлението се произнася с разпореждане, което на общо основание - чл. 121, ал. 4 КРБ - следва да бъде мотивирано. И в двата случая се касае за произнасяне по същество на заявлението, като в единия случай съдът отхвърля искането (било изцяло или частично) на заявителя за издаване на заповед за изпълнение като се произнася с разпореждане, а в другия уважава искането, в който случай правораздавателната воля на съда се обективира в самата заповед за изпълнение, която именно представлява правораздавателният акт, в който се съдържа произнасянето на съда по същество на заявлението. Аргументирано е виждане, че заповедта за изпълнение, независимо от характера й на правораздавателен акт по смисъла на чл. 121, ал. 4 КРБ не се мотивира по същество, тъй като нейното съдържание е уредено изчерпателно в разпоредбата на чл. 412 ГПК, чийто текст не предвижда излагането на мотиви, като заповедта се издава в образеца, установен съгласно Наредба №6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство (понастоящем отменена, но действала към датата на издаване на процесната заповед за изпълнение). Според решаващия състав особеното в случая се състои в различното наименование на актовете, с които съдът се произнася по същество на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в зависимост от това дали заявлението се уважава или се отхвърля, и тяхното задължително съдържание. Прието е, че когато е необходимо издаването на разпореждане като самостоятелен съдебен акт, това е изрично посочено в закона. В останалите случаи, при уважаване на подаденото заявление, проверката на заповедния съд от проведеното разпоредително заседание се обективира в самата заповед за изпълнение. Затова, последната като издадена по правилата на процесуалния закон, не се явява нищожен съдебен акт. Обсъдени са и останалите доводи на ищцата за претендираната нищожност - че процесната заповед за изпълнение на парично задължение противоречи на закона и добрите нрави и е изтъкнато, че те нямат за последица нищожност на съдебния акт, а могат да обуславят единствено неправилност, който порок може да се релевира по пътя на инстанционния контрол и не може да е предмет на настоящия спор.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №/..2024 по дело №/2023

посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира следното:

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Димитър Димитров

Определение №/..2024 по дело №/2023

се релевират допълнителните селективни критерии за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, чрез позоваване на съответно цитирани съдебни актове на ВКС и СЕС, в противоречие с разрешенията по които се твърди, че се е произнесъл въззивният съд, както и се поддържа, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Петя Хорозова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2023

1) „липсата на индивидуализация на иска съгласно чл. 9, пар. 3, б б Д 2012/27/ЕС с оглед длъжника да знае за какво е претенцията на взискателя, основание за нищожност или недопустимост е на издадената заповед по чл. 410 ГПК“; 2) в какъв съдебен акт заповедният съд обективира, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2 ГПК и са налице предпоставките на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128. ал. 1 ГПК, за да се издаде заповедта по чл. 410 ГПК“; 3) „как се формира вътрешно убеждение на състава след като не се издава съдебен акт – определение, от което да е видно, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2 ГПК“; 4) „заявлението да се издаде заповед по чл. 410 ГПК приравнена на ценна книга ли е, че съставът я разглежда само от външна страна, като не изследва произхода на дълга; 5) „как заповедният съд ще провери договора между доставчик и потребител за неравноправни клаузи след като не е приложен по делото“; 6) „заповедното производство допуска или изключва недопустимостта на заповедта за изпълнение, като официален документ с невярно съдържание с оглед чл. 311 и чл. 314 НК“; 7) „несъответствието по основание и размер в т. 12 от заявлението и заповедта за изпълнение води до нищожност на самата заповед или до нейната недопустимост“; 8) „когато е предявено чуждо вземане, на ФДР за дяловото разпределение, по което задължено лице е „Топлофикация София“ ЕАД, арг. на чл. 149б, ал. 3 ЗЕ, предявеното чуждо вземане прави ли заповедта нищожна, като официален документ с невярно съдържание или заповедта е недопустима изцяло, или в тази й част“; 9) в случай, че е недопустима изцяло или в тази й част заповедта за изпълнение, кога се преклудира възражението за недопустимост - с отговор на получената заповед; с отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК; с първото о. с. з след получаване на СТЕ; с първото действие след научаване за предявеното чуждо вземане; 10) до какво води неизпълнението на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК в хипотезата, когато взискателят не е посочил ЮФ правопораждащ договорното отношение с длъжника; 11) „кои са критериите, които отличават съдебното решение от политическото“; 12) „постановено политическо решение от съдебен състав нищожно ли е; 13) „какъв е съдебният акт (определение) постановен в нарушение на собствено си тълкувателно дело“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

Определение №/..2024 по дело №/2023

касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката по решение №361 от 10.01.2013г. по адм. д. 2169/2012г. на Върховния административен съд и по определение №405 от 01.07.2010г. по ч. гр. д. 244/2010г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, с което обосновава искането си за допускане на решението до касационен контрол при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По втория и третия въпроси поддържа, че е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №/..2023 по дело №/2023

в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мими Фурнаджиева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Мими Фурнаджиева

чл. 236 ал. 2 ЗЗД, чл. 270 ал. 2 ГПК, чл. 270 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 411 ал. 2 ГПК, чл. 411 ал. 3 ГПК, чл. 412 ГПК, чл. 413 ал. 2 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ГПК

Определение №/..2023 по дело №/2022

е налице противоречие с Определение от 28.11.2018г. на СЕС по дело С-632/2017 и решенията по дела С-40/2008, С-137/2008, С-168/05, С-240/98, С-243/2008, С-244/98, С-397/2011, С-415/2011, С-472/2011 и С-618/2010, както и с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение №23 от 07.07.2016г. по т. д. №3686/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №232 от 05.01.2017г. по т. д. №2416/2015г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.