чл. 236 ГПК
Съдържание на решението
Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа:
1. датата и мястото на постановяването му;
2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото;
3. номера на делото, по което се постановява решението;
4. имената, съответно наименованието и адреса на страните;
5. какво постановява съдът по съществото на спора;
6. в тежест на кого се възлагат разноските;
7. банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане;
8. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.
(2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
(3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при излагане на мотивите в съдебното решение всички доводи на страните и събраните доказателства по делото съгласно нормите на чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд да мотивира съдебния акт по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК с мотиви, които съдържат собствен анализ на приетата за установена фактическа обстановка по делото и отразяват решаваща, а не проверяваща дейност на въззивната инстанция?
Налице ли са критериите за проявена груба небрежност по смисъла на чл. 80, ал. 3, предл. „първо“ във връзка с чл. 75, т. 3 ЗПУПС при съзнателни действия на платеца по предоставяне на трето лице на достъп до неговите персонализирани средства за сигурност във връзка с ползване на онлайн банкиране?
Налице ли са критериите за проявена груба небрежност по смисъла на чл. 80, ал. 3, предл. „първо“ във връзка с чл. 75, т. 3 ЗПУПС, когато платецът предоставя възможност на трето лице да нарежда банкови преводи, без да спази поето договорно задължение да уведоми банката и да поиска от нея регистриране на такова трето лице като пълномощник с определени права на достъп и с отделни потребителско име и парола, съобразно изискванията за сигурност на банката?
По смисъла на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД (договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили“) уговорката в договора за платежни услуги, че определено поведение на длъжника се квалифицира като груба небрежност, обвързва ли съда при преценка на правнорелевантните факти да квалифицира такова доказано в процеса поведение като проява на груба небрежност?
Неспазването от страна на платеца на предвидени в договора за водене на платежна сметка изисквания за сигурност на платежните операции представлява ли проява на груба небрежност от страна на платеца, ако то изпълва едновременно фактическия състав на използване на платежния инструмент в нарушение на трите нормативно определени предпоставки, очертаващи границата на дължимата грижа на ищеца – нарушение на условията за използване ( чл. 75, т. 1 ЗПУПС), неуведомяване на банката за неразрешената употреба на платежния инструмент (чл. 75, т. 2 ЗПУПС) и незапазване на неговите персонални средства за сигурност (чл. 75, т. 3 ЗПУПС)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Нарушен ли е принципът по смисъла на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства в тяхната съвкупност и взаимовръзка? (По иск с основание чл. 92 ЗЗД относно предварителен договор за учредяване на право на строеж)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Александър Цонев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Дължат ли се разноски на ответника при прекратяване на делото и в какъв размер? При намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, длъжен ли е съдът да се съобрази с фактическата и правна сложност на делото и следва ли при евентуално намаляване на възнаграждението поради прекомерност да се съобрази с минимално определения размер по чл. 36 ЗАдв и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения? За задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения, както и събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи? При положение, че производството не се е развило напълно, т. е. не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, за които е било заплатено възнаграждение за процесуално представителство, възнаграждението може ли да бъде намалено като прекомерно, ако още към момента на договарянето му е било несъответно на очакваната фактическа и правна сложност на делото? Следва ли съдът да извърши преценка на усилията на защитата при упражняване на процесуални права на страната, в случая изразяващи се в подаване на писмени отговори с идентично съдържание и неосъществяване на процесуална защита? В полза на процесуалния представител на страна може ли да се присъди адвокатско възнаграждение под посочения минимум с Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа, с оглед извършената работа и фактическата и правна сложност на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Дали по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК е допустимо ищецът да посочи нови правопораждащи факти, наред с първоначално твърдяните, които са му били известни, но не са наведени към момента на завеждане на иска, респективно не са били включени в доклада на съда по чл. 146 ГПК?
Страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл. 181 ГПК лице, може ли да оспорва датата на съставянето му?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по заявените от страните доводи, твърдения и възражения, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства от значение за решаване на спора, като посочи конкретно направените въз основа на тях свои изводи?
Относно приложението на законовите критерии по чл. 20 ЗЗД и задължението на въззивния съд при тълкуване на договорните клаузи, по които има спор относно действителното съдържание, да се установи действителната моля на страните при сключване на договора, без да я подменя, като отчете обстоятелствата при сключването на договора и поведението на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Процедурата по чл. 126, ал. 3 ТЗ предвижда ли възможност провинилият се съдружник да коригира поведението си като поправи нанесената на дружеството имуществена вреда, доколкото допуснатото нарушение позволява това?
Следва ли съдът при проверка на законосъобразността на процедурата по изключване на съдружник да вземе предвид възможността нанесената на дружеството вреда, вследствие на извършеното от страна на изключвания съдружник нарушение, да бъде поправена от последния?
Следва ли съдът да се произнесе по всички направени от страните в производството доводи, оплаквания и възражения и да изложи собствени мотиви по спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?
Следва ли да се счита за нищожен (освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената главница) договор за потребителски кредит, в който не е посочен ГПР, включващ всички разходи? Когато ГПР е посочен като процент, но същият е по-нисък то действителния, налице ли е заблуждаваща търговска практика, доколкото е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как следва да разгледа съдът иска за отговорността на държавата за вреди, произтичаща от дейност на МС по 2ро предл. /за стопанисването на държавното имущество/ в чл. 106в КРБ, претендирана, че причинява нарушаване/ увреда на права и свободи дадени с/ в правото на ЕС на нашия повереник? - чрез директната му приложимост /на правото на ЕС/ или чрез „посредничество“ на национално право и „забравяйки“, че се произнася и по порок за непроизнасяне по иск за нарушение на правото на ЕС от първоинстанционният съд?
При липсата на разпределяне съгласно т. 5, ал. 1 на чл. 146 ГПК на доказателствена тежест по смисъла на чл. 154 с. з. от първата инстанция, трябва ли да се отстрани този порок от въззива?
Кога съдебните инстанции приемат, че се увреждат и права респективно свободи, защитени от правото на Съюза за повереника при наличие на увредителни дейности срещу дружество /където той е акционер/? Само когато това дружество е прекратено /след ликвидация/ или във всеки един момент на акционерното/ дружественото му участие? Т. е. защитим ли е 1 акционер и в частта/ размерът /отговарящ на размерът на притежаваните му акции/ от това което трябва само за него да носи печалби, доходи и плодове /непълно изброени/, или тази му защита е възможна само след прекратяването на дружеството?
В хипотезите на неотстраняване на порока на произнасянето от страна на въззива /САС/ за липса на маркиране кои точно предпоставки са налице или не в-ка с чл. 239 ГПК съгл. чл. 238 с. з., недопустим ли е актът на въззивния съд непроизнесъл се по този сочен му порок? И как се приеме наличие или не на оИМ /и то след произнасянето по неприсъственото решение/ при условие, че има искане по чл. 100а ГПК към разглеждащият/приемащият съд? Респективно очевидно неправилен ли е този акт на въззивния съд - неотстранил тези пороци? и как трябва да се отстрани този порок при неспазване/погазване на институтът на неприсъственото решение и задължението за описание/ маркиране на предпоставките му, в акта, с който се постановява съществува или не то?
Какъв порок е липсата изобщо на произнасяне от САС по допускане или не /със съответните мотиви/ на нови доказателства по смисълът на ал. 2в чл. 266 ГПК, представени на въззива в първото СЗ, и преди приключването на съдебното му дирене? От гледна т. ч. в светлината дали въззивът е длъжен като съд да обсъди всички доводи на страните и доказателства по делото? Като при разглеждане на делото във въззивната инстанция, съдът в обратния смисъл направил ли е или НЕ свои фактически и правни изводи по съществото на спора, за да достига до свое собствено решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 135 ЗЗД, чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 238 ал. 1 ГПК, чл. 238 ГПК, чл. 239 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 266 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 4 пар. 3 ДЕС, чл. 49 ЗЗД, чл. 6 ГПК, чл. 7 КРБ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 8 ЗОДОВ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
С равни права ли са фактическите съпрузи и съпрузите, намиращи се в граждански брак, както и биологичните деца и отглежданите деца, що се касае до размера на обезщетението за обезщетението за неимуществените вреди в резултат на смърт, при все че в хода на гражданския процес са установени критериите, заложени в Постановление №5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС, тълкуващо и разширяващо Постановление №4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, и Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г., ОСНГТК на ВКС? Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, при прилагането му следва ли да се съобрази цялата доказателствена съвкупност по делото, както и за критериите за определяне на социално – икономическите условия в страната към момента на конкретната пътна злополука, относими към същото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как следва да се отчита нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ – „напускане на работа при констатирани три нарушения в един календарен месец и трябва ли да се вземе предвид, че работодателят не е осигурил предвиденото време за обедна почивка на служителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди по отделно и в съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение?
В производството относно личните отношения, издръжката на ненавършилите пълнолетие деца и предоставяне ползването на семейното жилище длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства в подкрепа или опровергаване на правнорелевантните факти, както и да вземе в предвид доказателствата, представени с въззивната жалба?
Длъжен ли е съдът да посочи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.