Злоупотреба с право

Допустимо ли е да се обоснове извод за основателност на предявения иск по чл. 59 ЗЗД, изведен от едно предполагаемо право на собственост на ищците в процеса, с оглед факта, че ответницата е направила своите правозащитни възражения срещу липсата на обедняване и обогатяване, включително защото се касае за лишаване от право, имплицитно съдържащо се в правото на собственост, каквото ищците не са доказали по безспорен начин и което съдът не е изследвал в пълнота, но безспорно са черпели „имотни ползи“ чрез парични средства от наеми, усвоявани от тях извън допустимото?
Длъжен ли е въззивният съд при преценката си за допустимост и основателност на иска по чл. 59 ЗЗД да обсъди и съобрази наличието на фиктивни договори за наем, от които ищците са извличали имотни ползи, и доказано са се обогатили неоснователно чрез съставяне на договори с невярно съдържание, въз основа на които са заплащани парични средства в размер, равностоен на претендираното от тях обезщетение, присъдено от съда, без да са изследвани всички факти, обстоятелства и доказателства в тяхната съвкупност, което бездействие предполага абсолютно нарушение на съдопроизводствените правила и до колко този факт обуславя нищожността на решението?
Допустимо ли е за първоинстанционния съд по гр. д. №59993/2020 г. да разглежда и да се произнася по предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, по който е допуснал увеличение на размера до обща сума от 29 500,00 лв., който размер надхвърля лимита от 25 000 лв. и определя родова подсъдност и компетентност на СГС, но въпреки възраженията на ответника, незаконно избраният съдия-докладчик постановява крайното си решение, върху което въззивният съд не е упражнил ефективен контрол, което предполага нищожност на акта като постановен от незаконен състав и недопустимост на акта като постановен извън родовата подсъдност, за което нарушение по чл. 104, т. 4 ГПК липсва преценка от страна на въззивния съд?
Допустимо ли е предявяване на иск по реда на чл. 59 ЗЗД между едни и същи страни и предмет при наличие на предходно съдебно производство, по което първоначално предявеният иск за присъждане на обезщетение е бил отхвърлен от СРС и от СГС като неоснователен и недоказан, но решенията им са отменени от ВКС в проведено касационно производство без надлежно уведомяване и участие на ответника в открития процес, с оглед аргумента на въззивния съд за разлика в периодите на осъждането, като по първото дело е за периода 2013/2016 г., а по в. гр. д. №76/2023 г. обхваща периода 2016/2019 г., респективно до колко допустимостта на иска по чл. 59 ЗЗД се определя е зависи от периода на търсеното обезщетение или в конкретния случай злоупотребата с право за повторно заявена претенция, независимо от различните периоди се явява порочно и недопустимо действие, пренебрегнато от въззивния съд, което е в нарушение на чл. 299 ГПК?