всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Надзорен съвет

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Надзорен съвет” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Деликтна или договорна е отговорността по чл. 57, ал. 3 ЗБН и в тази връзка приложим ли е критерият дължима грижа при определяне наличието на предпоставките за възникване и реализиране на тази отговорност /противоправност на поведението, причинна връзка между него и вредата и вина/ или бившият администратор на банка би отговарял за вреди само при допуснато отклонение от изрично предписано негово задължение за поведение?
Следва ли предявяването или непредявяването на косвен иск по чл. 134 ЗЗД за упражняване имуществените права на кредитополучателя и на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителни спрямо банката на увреждащи действия на кредитополучателя да се обсъди от съда по иск за ангажиране на отговорността на бивши администратори на банката по чл. 57, ал. 3 ЗБН във връзка с преценката дали синдиците на несъстоятелна банка са предприели всички адекватни съдебни действия срещу кредитополучателя и са изчерпали всички предвидени в закона средства за откриване, обезпечаване, съхранение на и изпълнение върху имущество на кредитополучателя, при положение, че по делото е налична информация за бездействие на кредитополучателя спрямо притежавано негово имущество и за разпоредителни сделки с притежавано към момента на неизпълнението по кредита негово имущество?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства?
Към кой момент следва да се извърши преценка за предвидимост на вредите по чл. 82 ЗЗД и в частност може ли да се приеме, че несъбираемостта на отпуснат банков кредит е била предвидима към момента на предоставяне на кредита при положение, че впоследствие кредитополучателят е бил обявен в несъстоятелност, а началната дата на неплатежоспособността /определена с решението по несъстоятелност, което действа спрямо всички/ следхожда датата на отпускане на кредита с повече от 6 месеца?
Чрез какви доказателствени способи се установява несъбираемост на вземане по договор за банков кредит, съществуваща към момента на отпускането на кредита?
При наличие на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗКИ съществува ли задължение за изпълнителните директори самостоятелно да извършват преценка на кредитния риск или следва да се приложи предвидената законодателно делегация, съгласно приетата организация, създадени правила в изпълнение на същия текст на чл. 73, ал. 1 ЗКИ?
След като отговорността на администраторите на банката е договорна, то вината във формата на небрежност се презюмира и съответно отговорността обхваща предвидимите вреди, а за да обхваща всички вреди следва ли формата на вината да е умисъл или груба небрежност и следва ли тази форма на вината да подлежи на доказване?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правнорелевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото, като реши спора по същество и направи собствени изводи от събраните доказателства и по всички наведени от страните доводи?
Какъв е обхватът на дължимата грижа на администратор, следва ли дължимата грижа на добрия банкер и следва ли този обхват да включва и оправданото професионално предположение на добрия банкер, че е възможно да настъпи неплатежоспособност и оттам несъбираемост на вземането към един по-късен момент?
Ако дължимата грижа на добрия банкер обхваща и този елемент, то как се установява, че е било обективно възможно да се извърши такова оправдано професионално предположение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да извърши цялостна и самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, да обсъди защитните тези на страните, всички техни доводи и възражения, след което да изложи собствени мотиви в подкрепа на направените в решението му фактически и правни изводи по съществото на спора? Твърди се противоречие на обжалвания акт с: решение №212/01.02.2012 г. по търг. дело №1106/2010 г. на ВКС, решение №815/15.02.2011 г. по гр. дело №1713/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение №139/17.07.2019 г. по гр. дело №4375/2018 г. на III г. о. на ВКС, решение №222/27.03.2018 г. по търг. д.№505/2017 г. на ВКС, решение №243/15.01.2021 г. по гр. дело №481/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение №211/21.01.2021 г. по гр. дело №64/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение №70/20.05.2021 г. по т. д.№234/2020 г. на ВКС, решение №60250/02.11.2021 г. по гр. дело №195/2021 г. на IV г. о. на ВКС и решение №99/06.08.2019 г. по гр. д.№2331/2018 г. на I г. о. на ВКС.;
Въпросът за съдържанието и смисъла на понятието грижата на добър търговец“, каквато според чл. 302 Търговския закон трябва да полага длъжникът по сделка, която за него е търговска, какъвто е процесният случай. Твърди се противоречие с: решение №180/10.08.2015 г. по гр. д.№3837/2014 г. на IV г. г. на ВКС, решение №50078/05.06.2023 г. по гр. д.№2632/2022 г. на III г. о. на ВКС и решение 122/28.01.2021 г. по т. д.№1605/2019 г. на I т. о. на ВКС.;
Въпросът за предмета и съдържанието на договора за инвестиционни услуги по чл. 82, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗПФИ, а именно услугите по съхраняване и администриране на финансови инструменти за сметка на клиента, включително попечителска дей­ност и свързаните с това услуги.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд при наличие на данни, че процесният имот има характер на публична държавна собственост, да изследва действителността и допустимостта на разпоредителни сделки с имот публична държавна собственост? Следва ли в акта, с който се твърди, че е извършен апортът, имотите предмет на непаричната вноска да бъдат индивидуализирани доколкото това е възможно към датата на апортната вноска? Какво следва да бъде по обем достатъчното съдържание на пълното описание на непаричната вноска по смисъла на чл. 72, ал. 1 ТЗ? Неспазването на изискванията за описание, даване съгласие и вписване на апортната вноска в устава и търговския регистър има ли императивен характер за прехвърляне на собствеността по отношение на търговски субекти, учредявани с държавно имущество с учредителен апорт по смисъла на чл. 72 и чл. 73 ТЗ? Може ли да настъпи вещноправният ефект на прехвърляне на собствеността от вносителя (като същият е създаден с особен закон – НОИ) на учреденото дружество с обикновен писмен акт? Допустимо ли е по реда и условията на ТЗ, и ако е, при какви условия капиталът на търговско дружество при учредяването му (чрез апорт) да бъде формиран по балансова стойност на друго юридическо лице нетърговец, или по негово подразделение, като в този баланс има само аналитично отразени недвижими имоти? Настъпва ли вещно-транслативният ефект по отношение на имуществото на праводателя към правоприемника, ако прехвърляното право на собственост чрез апорт по чл. 72 - чл. 73 ТЗ е обективирано само като аналитичен запис в баланса на праводателя? Длъжен ли е съдът да изследва действителността на извършеното прехвърляне на активи, обективирано в Решение №41 от 10.12.1997 год. на Надзорния съвет на НОИ, за което се приема, че по същество представлява апортен акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Снежанка Николова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд при наличие на данни, че процесния имот има характер на публична държавна собственост, да изследва действителността на разпоредителните сделки с него?
Следва ли в акт, с който се твърди, че е извършен апорта, имотите предмет на непаричната вноска да бъдат индивидуализирани?
Неспазването на изискванията за описание, даване съгласие и вписване на апортната вноска в устава и търговския регистър, има ли императивен характер за прехвърляне на собствеността по отношение на търговски субекти, учредявани с държавно имущество с учредителен апорт по смисъла на чл. 72 и 73 ТЗ?
Може ли да настъпи вещноправния ефект на прехвърляне на собствеността от вносителя на учреденото дружество с обикновен писмен акт?
Допустимо ли е по реда и при условията на ТЗ, капиталът на търговско дружество при учредяването му, да бъде формиран по балансова стойност на друго юридическо лице нетърговец?
Настъпва ли вещнотранслативния ефект по отношение на имуществото на праводателя към правоприемника, ако прехвърлянето на право на собственост чрез апорт, е обективирано само като аналитичен запис в баланса на праводателя; ако е допустимо, въз основа на какъв акт на вносителя настъпва този ефект?
Длъжен ли е съдът да изследва действителността на извършеното прехвърляне на активи, обективирано в решение на Надзорния съвет на НОИ, за което се приема, че по същество представлява апорт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какво е значението на установените лимити за закупуване и заплащане от страна на НЗОК на извършени медицински дейности по отношение правата и задълженията на страните по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или клинични процедури във връзка и с правото на здравноосигурените лица за достъп до медицинска помощ?
Действителна ли е уговорка между страни по облигационно отношение, дефинираща конкретни параметри за извършване на медицинска дейност и за последващото и закупуване от НЗОК? Същата уговорка противоречи ли на Конституцията на Република България? Същата уговорка противоречи ли на правото на здравноосигурено лице на достъп до медицински услуги на територията на Република България?
На основание действащата към момента законодателна уредба - чл. 55а ЗЗО, допустимо ли е НЗОК да закупува от изпълнител на болнична медицинска помощ, недоговорена с индивидуален договор дейност?
Намира ли приложение нормата на чл. 59, ал. 7 ЗЗО (в редакцията в периода на извършване на дейността), определяща същественото съдържание на индивидуалния договор между възложител и изпълнител на болнична помощ, относно конкретизирането на вида, обема и цените на оказваните медицински услуги, като основание за тяхното заплащане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, както и да изложи мотиви във връзка с тях и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба възражения и доводи? Може ли съдът да се позове на нищожност на договор поради липса на съгласие и да го лиши от правни последици, без на това да се е позовала заинтересованата страна и без по делото надлежно да са въведени факти за него или да има доказателства, от които да произтича? Ако въззивният съд сам установи основания за нищожност на сделката, относима към правата на страните, следва ли да процедира по реда, посочен в т. 2 на Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и да укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства /чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК/? Когато договор за управление, чиято форма за действителност е уредена в Търговския закон, не е подписан от страна по него и тя не е изразила волеизявление, валиден ли е същият и годен ли е да породи целените с него правни последици по аргумент от разпоредбите на чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, във връзка с чл. 293, ал. 3 и 4 ТЗ? Извършен в писмена форма избор на управител от съответния орган на дружеството и съгласието на управителя ли пораждат правоотношението по възлагане на управлението на дружеството или такова възниква едва и само със сключването на нарочен договор за управление? При възникнало правоотношението по възлагане на управлението на дружеството, допустимо ли е бизнес - задачата с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, да бъде поставена в актове и документи, стоящи извън договор за управление, респективно налице ли са предпоставките на чл. 328, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на служител от ръководството на предприятието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При установяване на причинно-следствената връзка между противоправно действие и твърдяна вреда длъжен ли е съдът да разграничи различните източници на вреди, за които има събрани доказателства и които са оказали негативно въздействие върху ищеца през един и същ период от време, но не са причинени единствено и само от действия и бездействия на делинквента?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2022

Дали въззивният съд следва да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото? (По иск от Фонд за гарантиране на влоговете в банките на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за недължимо платена гаранция по чл. 4 ЗГВБ /отм./)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Относно правомощията на въззивния съд при разглеждане на въззивната жалба и съдържанието на мотивите на въззивното решение, във връзка с посочените в конкретния случай в жалбата оплаквания за необсъждане на всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и за липса на произнасяне относно поддържаните от ответника възражения във въззивната жалба – с довод, че решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС и ВС, а именно: Решение №60188 по гр. д.№392/2021 г. на IV г. о., Решение №194 по гр. д.№4488/2019 г. на IV г. о., Решение №109 по гр. д.№4017/2018 г. на IV г. о., Решение №68 по т. д.№78/2012 г. на II т. о., Тълкувателно решение №1/2000 г. на ВКС, ОСГК и Тълкувателно решение N 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, Постановление №1/1953 г. на Пленума на ВС, Решение №411/27.10.2011 г. по гр. д.№1857/2010 г. на ВКС, IV г. о.? Следва ли въззивният съд да събере и обсъди доказателства, които първоинстанционният съд при съществени процесуални нарушения не е събрал и които са своевременно поискани в писмения отговор пред първоинстанционния съд и поискани с въззивната жалба на ответника с обосноваване на процесуалното нарушение от страна на първоинстанционния съд за недопускане на съдебно-счетоводна експертиза, свидетели и оспорване на доказателства по реда на чл. 193 ГПК и чл. 184 ГПК? Длъжен ли е въззивният съд да съобрази твърденията на ответника, че ищецът е политик и публична личност и за значението на твърденията, че изказванията в предаванията са оценки и мнения, които касаят политик и публична личност и са в обществен интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

12316 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела