Мнимо представителство
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Мнимо представителство” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
След като въззивния съд приема, че пълномощното, с което е действал упълномощителя не е нищожно, и същото това пълномощно не съдържа ограничения по отношение на купувач, цена и начин на плащане, правилно ли Варненският окръжен съд е преценил, че искът по чл. 40 ЗЗД е основателен и го е уважил?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Участието на пълномощник на мнимо представляваният в преговори за постигане на споразумение по сделка подписана без представителна власт достатъчно действие ли е за да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия?
Полученото известие от системата за СМС известяване достатъчно ли е за да се приеме, че едно лице е уведомено за извършена сделка с негов имот?
Прилага ли се чл. 301 ТЗ спрямо договор за учредяване на ипотека, имайки предвид акцесорния характер, в случаите, когато чл. 301е приложен към договора, които обезпечава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали се доказва изрично споразумение за увреждане на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД в хипотезата на продажба, когато уговорената между представителя на продавача и купувача цена е по-ниска с половината от реалната стойност на продаваната вещ, установена в процеса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 108 ЗС, чл. 135 ал. 2 ЗЗД, чл. 172 ГПК, чл. 24 ал. 1 ЗЗД, чл. 24 ЗЗД, чл. 25 ал. 7 ЗННД, чл. 25 ал. 8 ЗННД, чл. 264 ал. 1 ДОПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 40 ЗЗД, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 576 ГПК, чл. 70 ал. 1 ЗС, чл. 9 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е въззивната инстанция да прилага разпоредбата на чл. 211, ал. 2 ГПК, без да има въведено такова основание във въззивната жалба, която е подадена срещу едно решение на първата инстанция, в което решение са разгледани искове с един и същи предмет на делото и по реда на едно производство? Следва ли, ако е допустимо, да приложи разпоредбата на чл. 211, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция да съобщи на страните това обстоятелство в доклада по чл. 267 ГПК? Правилно ли е въззивният съд да посочи в решението си за кои обстоятелства не са събрани доказателства, при положение, че такива доказателства не са събирани от първата инстанция, тъй като не са били указани на страните или не са били необходими и относими или следва да обяви това на страните с доклада се по чл. 267 ГПК? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички искания и възражения на страните, преценката на доказателствата и да направи фактически констатации, също и да приеме, кои доказателства приема за безспорни и кои не? Допустим ли е за разглеждане в производството по съдебна делба на насрещен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, който има връзка с предмета на делото? Приложимо ли е за правилно изследване за еквивалентност на престациите при заявена нищожност поради накърняване на морала и добрите нрави при договорите за продажба на наследство, когато в тях са включени недвижими имоти и как следва да се определя в този случай еквивалентността или липсата й-от стойността на договора или от стойността на включените в продаденото наследство недвижими имоти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
чл. 154 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 212 ал. 2 ЗЗД, чл. 212 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. пето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 267 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 изр. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ал. 1 ЗЗД, чл. 29 ЗЗД, чл. 290 ГПК, чл. 69 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 9 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Чрез какви правни средства може да се иска унищожаване по чл. 42, ал. 2 ЗЗД на упълномощителна сделка, въз основа на която е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и унищожаване на сключения въз основа на нея договор за покупко-продажба на недвижим имот. Може ли да бъде искана недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, освен с иск и насрещно възражение, и чрез реплика в искова молба?
Какъв е срокът за предявяване на иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителност на упълномощителна сделка и на сключения въз основа на нея договор за покупко-продажба на недвижим имот. Може ли да се иска унищожаване на пълномощно и на сключения въз основа на него договор за покупко-продажба на недвижим имот, без предявяване на иск за неговата недействителност по чл. 42, ал 2 ЗЗД, направено само с реплика на искова молба, след изтичане на срока за предявяване на иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителност?
Позоваването на недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, след изтичане на срока по чл. 35 вр. чл. 32 ЗЗД, чрез реплика в исковата молба, представлява ли заобикаляне на закона и злоупотреба с права, нарушава ли правната стабилност и правната сигурност?
Следва ли съдът да кредитира заключение на графологична експертиза, изготвена върху копие от документ – пълномощно за разпореждане с недвижим имот, заверено пред нотариус, предвид унищожаване на оригиналния документ и при наличие на доказателства, че оспорващият подписа си е изчакал нормативно определените срокове за съхранение на оригинала и едва тогава го е оспорил. При липсата на оригинал и възможността за евентуално извършена техническа подправка на подписа върху първообраза, може ли само въз основа на тази експертиза съдът да признае пълномощното за истински документ и длъжен ли е да обсъди всички събрани по делото доказателства в тази насока?
Следва ли съдът да кредитира заключение на графологична експертиза, изготвена върху копие от документ – пълномощно за разпореждане с недвижим имот с нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя, за който документ не е изключено да е създаден чрез пренасяне на съдържание, което би могло да е различно от това, което е било върху оригиналния документ? При положение, че логически не е изключена възможност копието на писменото пълномощно, обект на експертиза, да е различно от първообраза му, може ли единствено на заключението на вещото лице съдът да направи извод за авторството на подписа на упълномощителя?
Може ли да бъде искана недействителност на упълномощителна сделка по чл. 42, ал. 2 ЗЗД чрез реплика в искова молба?
Допустимо ли е да се иска унищожаване на упълномощителна сделка и на сключен въз основа на нея договор за покупко-продажба на недвижим имот без изрично предявяване на иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а само с реплика в исковата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
чл. 108 ЗС, чл. 165 ал. 1 ГПК, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 32 ал. 2 ЗЗД, чл. 32 ЗЗД, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е съдът служебно, без да е предявен такъв иск, да направи извод, че упълномощителната сделка, с която собственикът на имота е оправомощил за разпореждане с него, е нищожна, защото кметът, извършил нотариалното удостоверяване, не е проверил дееспособността на упълномощителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД, чл. 270 ал. 3 изр. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 4 ГПК, чл. 31 ал. 1 ЗЗД, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 576 ГПК, чл. 579 ал. 1 ГПК, чл. 579 ал. 2 ГПК, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 87 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При предявени при условията на евентуалност няколко иска за нищожност на договор за дарение на различни правни основания, следва ли съдът да се произнесе по тях в поредност с оглед на естеството на порока? При наведени във въззивната жалба оплаквания за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, от което може да се направи извода, че делото е останало частично неизяснено от фактическа страна, длъжен ли е въззивният съд в този случай да обсъди тези оплаквания и да установи тази неизяснена фактическа обстановка, към която да приложи съответните приложими правни норми? Когато във въззивната жалба страната се позове на извършени от първата инстанция нарушения във връзка с доклада по делото, длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните за тяхната възможност да предприемат съответните процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради непълен и/или неточен доклад и съставлява ли това извинителна причина по чл. 266, ал. 3 ГПК за допускане на тези доказателства за пръв път пред въззивната инстанция? При наведени във въззивната жалба оплаквания за представен на страните при първоинстанционното разглеждане на делото непълен и неточен доклад по чл. 146 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните относно възможността да предприемат съответните процесуални действия? Съставлява ли процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК за допускане на събирането на нови доказателства пред въззивния съд, пропускът на първоинстанционния такъв, който е изготвил непълен или неточен доклад по делото? Когато във въззивната жалба се съдържа оплакване, че за включени в доклада факти и обстоятелства не са допуснати доказателства или в решението е прието, че тези факти и обстоятелства нямат значение за основателността на предявения иск и са правно ирелевантни, то в този случай тези действия на съда опорочават ли първоинстанционното съдебно решение и длъжен ли е въззивният съд да поправи този порок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 1 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Представлява ли незабавно противопоставяне на извършени действия без представителна власт от страна на търговец, подаване на отговор на искова молба на дата 25.09.2023 г., в хипотеза, в която препис от исковата молба с приложен писмения договор, сключен без представителна власт, е връчен на търговеца на 07.09.2023 г., а пък самият търговец е имал достъп до електронното дело, в което е бил сканиран сключения договор без представителна власт още от 29.06.2023 г.? Следва ли да се приеме, че има незабавно противопоставяне на извършени действия без представителна власт от страна на търговец, в хипотеза, в която този търговец като страна по дело е имал електрон достъп до дело, в което е налице сканиран сключения от мним представител договор считано от 29.06.2023 г., а противопоставянето е извършено на 25.09.2023 г. или три месеца по-късно? За да се приложи чл. 301 ТЗ, достатъчно ли е да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат? Приложението на въведената с чл. 301 ТЗ законова презумпция предполага ли изследването на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
1. Задължителен елемент ли е от фактическия състав на иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД установяването на обогатяването, тоест увеличението на актива или намаляването на пасива; 1а. Следва ли съдът да вземе предвид събрани доказателства за това, че неоснователно предадената сума е обогатила трети за делото лица, а не лицето, на което сумата е фактически предадена; 1б. Достатъчно ли е предаването на определена сума, за да се направи извод, че същата е довела до обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД; 1в. В хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД следва ли да бъде установено разместване на имуществени ценности без основание-обогатяване на ответника за сметка обедняването на ищеца. По така поставените въпроси твърди противоречие с ППВС №1/28.01.1979 г., решение №821/07.07.2008 г. по гр. д.№3703/2007 г. на II ГО, решение №60152/15.06.2021 г. по гр. д..№3755/2020 г. на ІІІ ГО на ВКС. Поставя въпросите: 2. Поражда ли действие сделка, извършена въз основа на пълномощно, дадено от упълномощител, който не е могъл да разбира и да ръководи действията си; 2а. Поражда ли действие договор, сключен от лице, действало като представител въз основа на унищожаемо пълномощно и обвързва ли страните по него; 3. От кога започва да тече погасителната давност за връщане на даденото по договор във висяща недействителност. По тях се твърди противоречие с ТР №5/12.12.2016 г. по тълк. дело №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Според касатора следните въпроси: 4. Може ли мнимо представлявания да потвърди договор, при условие, че не разбира свойството и значението на постъпките си; 5. В случай, че даденото по недействителен договор е обогатило трето за делото лице, следва ли да се търси връщане от страната по договора; 6. Допустимо ли е по силата на съдебно решение, реституцията по чл. 34 ЗЗД да води до обедняване на една от страните по договора, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание по чл 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулира и въпросите: 7. Длъжен ли е гражданският съд да зачете СПН на влязлата в сила присъда, относно деянието, противоправността, авторството и вината-чл. 300 ГПК; 7а. Представляват ли задължително установени факти престъплението и неговите елементи от обективна и субективна страна, които гражданският съд следва да зачете; 7б. Допустимо ли е пред гражданския съд опровергаването на задължително установени факти от присъдата, касаещи извършеното престъпление и елементите от фактическия състав на престъплението-от обективна и субективна страна. По тази група въпроси твърди противоречие с решение №100/27.06.2019 г. по гр. д.№4179/2018 г. на ІІІ ГО и решение №22/05.05.2011 г. по търг. д.№368/2010 г. на І ТО на ВКС. Формулирани са и въпросите: 8. Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, точни, ясни и безпротиворечиви мотиви, аргументирайки крайните си изводи; 8а. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба основания за неправилност на първоинстанционното решение; 8б. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си допустимите и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора; 8в. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства, при изграждане на фактическите и правните си изводи; 8 г. Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля неотносими и/или недостоверни; 8д. Процесуално нарушение ли е непълното, едностранно и извадково обсъждане на събраните доказателства, с цел да се обоснове определен извод на съда. По последната група въпроси твърди противоречие с решение №331/04.07.2011 г. по гр. д. №1649/2010 г. на ІV ГО, решение №170/06.01.2021 г. по гр. д.№169/2020 г. на ІV ГО, решение №96/03.12.2020 г. по гр. д.№1076/2020 г. на ІІ ГО, т. 3 ППВС №1/13.07.1953 г., решение №91/21.04.2016 г. по гр. д.№4497/2015 г. на ІІІ ГО, решение №149/03.07.2012 г. по гр. д.№1084/2011 г. на ІІІ ГО и решение №50168/09.12.2022 г. по търг. дело №1983/2021 г. на ІІ ТО на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 108 ЗС, чл. 110 ЗЗД, чл. 211 НК, чл. 222 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 24 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 34 ЗЗД, чл. 413 НПК, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 44 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 78 ГПК, чл. 90 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли да се прилага разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД в хипотезата на извършени действия извън пределите на представителната власт, предоставена от упълномощителя, когато последният е регистриран като едноличен търговец?
Налице ли е противопоставяне на търговеца – упълномощител, по смисъла на чл. 301 ТЗ, в случай че същият се е възползвал от правата си по сключения от упълномощения, при превишаване на пределите на представителната власт, договор?
Следва ли съдът да приложи презумпцията на чл. 301 ТЗ в хипотеза, при която упълномощителят – търговец се е възползвал от полученото по сключения от неговия мним представител договор?
От кой момент започва да тече давността по исковете за неоснователно обогатяване (чл. 55, ал. 1 ЗЗД) в хипотезата на висяща недействителност на договор, сключен от мним представител извън пределите на учредена представителна власт?
При заявено увеличение цената на иска от ищеца, може ли да се приеме, че възражението на ответника за погасяване на вземането по давност, релевирано по отношение на първоначалния размер на иска, има автоматично действие и относно увеличения размер?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички твърдения и доводи на страните по делото, както и събраните в хода на делото доказателства?
За задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото, включително събраните доказателства и доводите и възраженията на страните? За задълженията на въззивната инстанция, свързани с обсъждане на доказателствата и излагане на мотиви въз основа на тяхната обща преценка?
За индивидуализацията на вземането, предмет на договор за цесия, и липсата му влече ли нищожност на сделката поради липса на предмет?
Индивидуализирано ли е вземането, предмет на договор за цесия, когато в договора за цесия са посочени двама или повече длъжници и без конкретизация на вземанията от всеки от тях като период, размер и основание и респективно липсата на индивидуализация в посочения смисъл, влече ли недействителност/нищожност на сделката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
чл. 214 ал. 1 ГПК, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 240 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 273 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 286 ал. 3 ТЗ, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 301 ТЗ, чл. 38 ал. 1 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 81 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.