30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Императивна норма

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Императивна норма” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Въз основа на кои критерии се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък и въз основа на кои факти се определят особено близките отношения между починалото лице и претендиращото обезщетение за претърпени неимуществени вреди? Императивна или диспозитивна е нормата на чл. 52 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Никола Чомпалов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Императивно ли е изискването изслушване на родителите по дела с предмет определяне на режим на лични отношения между родител и дете? Има ли правомощие съдът при иск по чл. 127, ал. 2 СК, да поставя териториални ограничения на осъществяването на лични отношения между родител и дете? Длъжен ли е съдът, с оглед задължението му да следи за интереса на детето, да задължи родителите да посещават социална услуга, когато констатира, че отношенията и комуникацията помежду им са силно влошени? Длъжен ли е съдът да направи пълна и задълбочена преценка относно поведението и личностните качества на новия партньор на всеки от родителите? При наличие на данни за вредно поведение, следва ли съдът да изследва по-задълбочено? Кой е подходящият режим на лични отношения при наличие на необходимост от доизграждане и запазване на връзката между родител и дете, при отчитане на най-добрия интерес на детето? Колко време следва да се приеме за достатъчно детето да прекарва с родителя, за да се поддържа и развива нормална връзка родител-дете, за да е изпълнено позитивното задължение по чл. 8 ЕКЗПЧ и се гарантира правото на семеен живот? При определяне на режим на лични отношения с родителя, при когото детето не живее постоянно, длъжен ли е въззивният съд да обсъди и съобрази поведението и на двамата родители, включително и по време на процеса? Кои са обстоятелствата, имащи отношение към вземане на решение в най-добрия интерес на детето при определяне на режима на лични отношения? При липса на категорични данни как детето понася пътуванията и как това би се отразило на физиката, психиката му и подготовката му по учебната програма, допустимо ли е то да пътува на разстояние от около 1 000км. веднъж месечно, за период от един уикенд за изпълнение на месечния режим на лични отношения след навършване на 6 годишна възраст? Следва ли – при определяне на режима на лични отношения с бащата по време на официални празници /Коледни, Новогодишни, рожден ден/ съдът изрично да постанови, че през следващата година /четна или нечетна/, детето ще прекара същите със своята майка? Следва ли по време на официални празници, личните празници на детето, ученическите ваканции да се прилага едновременно месечният режим за контакт на бащата с детето през всяка четна седмица от месеца? Следва ли през летния период да се изпълняват едновременно както летния режим, така и месечния режим на лични отношения, след като по този начин се възпрепятства възможността на отглеждащия родител да бъде с детето за идентичен като времетраене период без прекъсване, подобно на неотглеждащия? Следва ли през летния период на майката да бъде определен непрекъснат период от време на контакт с детето, непрекъсван от изпълнение на месечния режим на контакт на бащата с детето, какъвто е осигурен за неотглеждащия родител? Следва ли отглеждащия родител да има възможност да бъде с детето през лятото за идентичен като продължителност период от време като неотглеждащия родител, без този период да се прекъсва от изпълнение на месечния режим, единствено по време на ползване на платен годишен отпуск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Правният интерес и допустимостта на предявения от [община] иск по чл. 13, ал. 2 ЗЮЛНЦ съставлява ли злоупотреба с право с цел избягване на императивното й задължение съгласно чл. 44, ал. 2, изр. 2 ЗЮЛНЦ да предостави имущество, собственост на прекратено юридическо лице с нестопанска цел, на друго регистрирано на територията на общината юридическо лице с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност с най-близък предмет до този на дейността на прекратеното юридическо лице?
Допустимо ли е обосноваване от съда на правен интерес от предявяване на иск от общината по чл. 13, ал. 1, т. 3, б а и б ЗЮЛНЦ с всяка житейска ситуация, ако общината не е установила засягане на имуществената й сфера?
В хипотезата на чл. 44, ал. 2, изр. 2 ЗЮЛНЦ общината е длъжна да предоставя имуществото за извършване на възможно най-близка до целите на прекратеното юридическо лице с нестопанска цел общественополезна дейност и след като имуществото не е предоставено по реда на чл. 44, ал. 1 ЗЮЛНЦ по решение на съда, допустимо ли е общината да задържа за себе си имущество на юридическо лице с нестопанска цел, след като на територията на общината е създадено юридическо лице с нестопанска цел за извършване на общественополезна дейност с най-близък предмет до дейността на прекратеното юридическо лице?
Императивно ли е задължението на общината съгласно чл. 44, ал. 2, изр. 2 ЗЮЛНЦ да предостави имуществото, собственост на прекратено юридическо лице с нестопанска цел, на друго регистрирано на територията на общината юридическо лице с нестопанска цел с дейност, която е най-близка до тази на прекратеното юридическо лице или това задължение на общината е избирателно?
След като защитата на вещни права и споровете за собственост подлежат на разглеждане по общия исков ред от граждански съд и не са обусловени от отразяването на имота в актовите книги на общината, допустим ли е иск от юридическо лице с нестопанска цел срещу общината за установяване по общия исков ред, че общината не е собственик на имот, за който е съставен акт за частна общинска собственост?
След като възстановената на училището/настоятелството по силата на специалния ЗСПЗЗ земеделска земя е обявена за лична собственост съгласно чл. 304 и чл. 309в ЗПУО, допустимо ли е без съгласието на Министъра на образованието и науката и след съгласуване с началника на съответното регионално управление на образованието, и преди изтичане на 2-годишен срок съгласно чл. 305 ЗПУО общината да се разпорежда със собственост на училище или училищно настоятелство? Компетентен ли е кметът на общината да се разпорежда с имущество, което е собственост на училище/настоятелство съгласно чл. 304 и чл. 309в ЗПУО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диляна Господинова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Налице ли е смислово различие в редакцията на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 КСО в ДВ бр. 67/2003 г. и тази от ДВ бр. 64/2020 г. и кои лица влизат в кръга на възможните наследници при съобразяване на проведените изменения в КСО от 2003 г., 2020 г. и 2021 г.?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Драгомир Драгнев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Има ли правомощие въззивният съд да пререшава неоспорен от страните факт, релевантен за определяне на приложимото към спора материално право, и ако да – как следва да процедира при упражняването му? (По осъдителни искове за обезщетяване на неимуществените вреди от смърт, настъпила във Федерална република Германия при пътно-транспортно произшествие)

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Костадинова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При проверка на правилността на първоинстанционното решение, следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и всички събрани доказателства имащи значение за решаване на спора?
Дали всяко публично известно и достъпно извършване на действия по общо управление на процесния имот и сградата, в която се намира същия, както и обща възбрана върху имуществото на дружеството – бъдещ продавач, в производство по несъстоятелност, обявено в Търговския регистър и в публичния регистър на Министерството на правосъдието, както и вписана възбрана в имотен регистър/които забрани за разпореждане и общи възбрани върху имуществото на юридическото лице в производство по несъстоятелност са законови постановки/, води до прекъсване на придобивната давност?
Императивна ли е нормата на чл. 183, изр. 2 ГПК и следва ли при липса на оригинал от документ, поради обективни обстоятелства, да бъде изключено от доказателствения материал представено от страната копие? Следва ли официален документ, който е унищожен по надлежния ред от издателя му и чието издаване и съществуване е потвърдено с нарочен документ от издателя му, да бъде изключен от доказателствата по делото?
Следва ли съдът да приеме, че при наличие на предварителен договор и твърдяно владение, същото задължително съставлява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС? Следва ли при сграда в процес на строеж и при липса на строителна документация – акт обр.14, акт обр.15 и въвеждане на сградата в експлоатация, да се приеме, че обитаването на процесния обект е действие, доказващо владение с намерение за своене, след като в практиката се приема, че сграда и обекти в процес на строеж, манифестираните действия могат да бъдат свързани с етапа до който се намира строителството, а не с обитаване на обекта?
Следва ли фактическото владение да се манифестира пред действителния собственик и с какви действия? Когато собственик е юридическо лице, следва ли владението да се манифестира пред физическото лице, което го представлява – в случая назначен от съда синдик?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Какви са последиците за съделителя, на когото е възложен делбения имот, в случай, че не изпълни задължението си за заплащане на пълния размер на уравнението на дела на другия съделител, ведно със законната лихва, в 6-месечния срок, предвиден в чл. 288, ал. 6 ГПК /отм./?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Какви са правните последици от неизпълнението на задължението по чл. 8, ал. 2, т. 12 от договора за концесия?
Дали клаузата на чл. 32, ал. 2 от концесионния договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Императивен или диспозитивен е характерът на нормите в ЗК за възникване и прекратяване на членственото правоотношение в кооперацията?
Допустимо ли е уставът на кооперацията да предвиди и други основания за възникване и прекратяване на членствено правоотношение, освен изрично посочените в ЗК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Костадинова

12322 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела