чл. 135 ал. 1 изр. 1 ЗЗД

от материално естество, с твърдението, че обусловили изхода на делото, по които се е произнесъл въззивният съд, са, както следва: 1/ Налице ли е неизпълнение към кредитора, ако длъжниците по договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане са подпомагани от съпругата на кредитора, която заедно с длъжниците полага грижи за своя възрастен съпруг, но също е страна по сключения договор като прехвърлител и за да е налице изпълнение на задължението по договора, следва ли другите близки на двамата прехвърлители-съпрузи да са изолирани от грижата за него; 2/ Как следва да се квалифицира иск, предявен от прехвърлител по договор за издръжка и гледане, за обявяване на относително недействителна сделка, с която приобретателят отчуждава имота, ако правото за разваляне е възникнало преди отчуждаването на имота – по чл. 135, ал. 1 или по чл. 135, ал. 3 ЗЗД; 3/ Ако правната квалификация на иска е чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, може ли съдът да се позовава на наличието на „специалната цел“ по ал. 3 на чл. 135 ЗЗД, както и трябва ли да се мотивира за наличие на трите кумулативно дадени предпоставки на иска по чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД: предшестващо правоотношение, по което ищците имат качеството на кредитори, извършване на увреждащо действие от страна на длъжниците по предшестващо правоотношение, извършване на действието със съзнание у длъжниците /тъй като действието е безвъзмездно/, че увреждат кредитора /т. е. желанието на длъжниците да прикрият своя актив от кредиторите (animus nocedenti); 4/ Какво е значението на съотношението /преди или след/ момента, в който длъжникът по договор за гледане и издръжка предлага трансформиране на дължимото задължение от натура в парично, спрямо момента на предявяване на иск от страна на кредитора за разваляне на договора, за уважаване или отхвърляне на иска по чл. 97 ЗЗД, както и какъв е времевият период между двата момента, в който следва да се приеме, че длъжникът е реагирал съобразно задълженията си в хипотезата на налична забава на кредитора да оказва необходимото съдействие за изпълнение на длъжника по договора; 5/ В хипотезата на забава на кредитора да оказва необходимото съдействие за изпълнение на задълженията на длъжника по договора за гледане и издръжка, ако същият вече е подал искова молба за разваляне на договора и ползва услугите на социален работник, а длъжникът е трансформирал натуралното си задължение в парично такова чрез превод на средства по открита в полза на длъжника банкова сметка, следва ли да се приеме, че длъжникът се освобождава само за напред от своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение; 6/ Нотариалната покана от длъжника до кредитора с изразена готовност за изпълнение на задълженията по договор за гледане и издръжка, както и неявяването на кредитора на посочената дата пред нотариуса, следва ли да се счита като неоказване на съдействие от страна на кредитора, защото е изпратена от длъжника след завеждане на исковата молба на кредитора за разваляне на договора с мотива от евентуалната възможност договорът да бъде развален, или протоколът за неявяване пред нотариуса по повод поканата сочат само факта на изпадане на кредитора в забава; 7/ Ако длъжникът изпрати пощенски запис за изплащане на определена сума на длъжника и впоследствие записът бъде върнат с документ от пощата като неполучен, следва ли да се счита за реално предадена от длъжника тази сума на кредитора. Предходното отнася ли се в същия смисъл и в хипотезата, ако длъжникът е внесъл определена сума в банкова сметка, която длъжникът е открил в полза на кредитора; 8/ Ако на длъжника по договор за гледане и издръжка не му е известен точният размер на дължимата парична престация при трансформиране на натуралното си задължение в парично такова, може ли да заплаща определена от него сума в периода от завеждане на исковата молба за разваляне на договора до влизането в сила на решението на съда; в този случай може ли съдът по насрещен иск с правно основание чл. 97 ЗЗД да присъди окончателния размер на дължимата парична престация, в т. ч. и да осъди длъжника за разликата за минало време.