чл. 69 ал. 1 ЗН
Чл. 69. (1) Наследникът може да поиска винаги делба, макар да има противно разпореждане от наследодателя.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Чл. 166, ал. 3 ГПК изключва ли възможността страната по делото да съвместява качеството на свидетел? Следва ли да се ценят показанията на свидетел, който към момента на даване на показанията си не е бил конституиран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на една от първоначалните ответници? Чл. 166, ал. 3 ГПК изключва ли възможността дадените от последния показания да бъдат ползвани от съда като доказателство?
За да се приеме за установено, че два субекта съвместно вземат решение не е ли нужно всеки от тях да формира ясна и непоколебима воля в тази насока? Не следва ли в процеса безспорно да се установи, че тази така общо формирана воля недвусмислено е била манифестирана от всяка от двете страни? Не следва ли за това да има събрани гласни доказателства, които за да бъдат кредитирани от съда следва да са ясни, логични, последователни и съответстващи едни на други и на останалия доказателствен материал по делото?
Следва ли съдът да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и доказателствата по делото в тяхната цялост? Длъжен ли е решаващият съд да извърши задълбочена и всестранна преценка на всички онези обстоятелства и доказателства, които имат значение за формиране на изводите му, както и да изложи конкретни съображения за това? Не следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти? Длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички относими и допустими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При съдебна делба, приключила с влязло в законна сила съдебно решение за изнасяне на публична продан на делбения имот, допустимо ли е последващо предявяване на иск за съдебна делба на същия имот при наличието на нововъзникнали след влизане в сила на решението по извършване на делбата обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали е налице някой от пороците по чл. 280, ал. 2 ГПК, когато въззивният съд е постановил и обявил две съдебни решения с различни номера и дати след даване ход по същество на делото в последното открито заседание?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Снежанка Николова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Може ли въззивният съд по реда на чл. 272 ГПК да препрати към мотивите на първоинстанционния съд формално, без да изложи собствени разсъждения и аргументи, обосноваващи съвпадане на крайните фактически и правни изводи на двете инстанции по всички повдигнати за решаване във въззивната инстанция въпроси, като въпрос разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №44/28.03.2014 г. по гр. дело №4478/2013 г. на ВКС, III г. о., и решение №198 от 8.01.2014 г. по гр. дело №1619/2013 г. на ВКС, II г. о.? Следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба като се произнесе по всички изложени от въззивника възражения и оплаквания в тяхната пълнота и изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството? Следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка и на всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и съответно на връзките между отделните доказателствени средства, и следва ли, когато констатира противоречие в показанията на ищцовите и ответните свидетели, да обоснове извод за това кои от тези показания следва да се кредитират, включително и като изходи от възможността на съответните свидетели да са възприели пряко релевантните факти, за които свидетелстват? Следва ли мотивите на решаващия състав на съдебното решение да се подчиняват на логическите правила, като посочват, че крайните изводи на Бургаски ОС с формирани в противоречие със задължителните указания на ВКС, дадени в т. 12 на ТР №1 от 17.07.2001 г. на ВКС? Спрямо кого следва да се манифестира трансформацията на съвладението, упражнявано от един от съсобствениците в еднолично негово владение - спрямо останалите съсобственици или спрямо всички трети лица, и съответно кой носи тежестта на доказване на такава трансформация? Допустимо ли е съдът да изгражда своите крайни фактически и правни изводи въз основа на възприет от него правен обичай, без да е бил сезиран със спор за прилагането на обичайна правна норма, без да е проведено доказване на конкретния обичай и без съдът да е обявил конкретния обичай за приложим и ненуждаещ се от доказване като безспорен или ноторно известен на съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 172 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 69 ал. 1 ЗН, чл. 69 ЗС, чл. 76 ЗН, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 83 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
В хипотезата на чл. 76 ЗН относително недействителен ли е актът на разпореждане на сънаследник с идеална част от недвижим имот, ако в наследствената маса има и движими вещи без реална стойност или, чиято стойност е незначителна и абсолютно несравнима с тази на единствения друг актив от наследството?
Следва ли съдът да извърши и обоснове самостоятелна преценка относно това, дали дадена вещ съставлява реален актив на наследството от гледна точка на нейната стойност и според кои критерии следва да се определи тази стойност като значима, за да бъде отчетена в наследствената маса?
Следва ли разпореждането на сънаследника с идеалната част от наследствения му дял, в случаите, когато наследството се изчерпва само с една вещ, да бъде единствено с възмезден характер, за да е в състояние да елиминира ограничението на чл. 76 ЗН?
При положителен отговор на предходния въпрос, следва ли разпореждането да бъде извършено единствено под формата на чл. 212 ЗЗД или може да бъде друг вид разпоредителна сделка /продажба, замяна и т. н./?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При съдебна делба, приключила с влязло в законна сила съдебно решение за изнасяне на публична продан на делбения имот, допустимо ли е последващо предяване на иск за съдебна делба на същия имот при наличието на нововъзникнали след влизане в сила на решението по извършване на делбата обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Относно разпределение на доказателствената тежест при оспорване на завещание и последиците от неизпълнението й.
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Снежанка Николова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Текстът на съдебното решение не съдържа ясно формулирани правни въпроси, предложени за разглеждане.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Влиза ли в задължението на въззивния съд извършването на самостоятелна преценка на доказателствата, обсъждането на всички доводи на страните във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, излагането на собствени фактически и правни изводи и може ли въззивният съд да тълкува по свое виждане съдебна практика по идентични казуси, различно от съдилищата в страната? Дали правото на собственост по давност се придобива автоматично, с изтичане на законоустановения срок, и какви действия трябва да бъдат извършени от страната, за да се приеме за установено, че тя от държател е станала владелец на съсобствената вещ? Достатъчно ли е снабдяването на един от сънаследниците с нотариален акт по давностно владение, за да се приеме, че този сънаследник е отблъснал владението на останалите сънаследници и е установил явно владение върху целия имот за необходимия за придобиването на имота по давност срок? Въпрос относно доказването на придобивната давност и прилагането на този институт, ако владелецът-съделител се е позовал на нея, както и какви са търпимите действия в имота, кога държането на имота се превръща във владение, как се установява отблъскването на владение на останалите съсобственици? Необходимо ли е предявяването на отделен иск и следва ли съдът да изследва въпроса дали упражняването на фактическа власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите? При позоваване на придобивна давност за чуждата идеална част при спор за собственост, страната, която се позовава на давността, как ще обективира по отношение на останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си. Достатъчни ли са само свидетелски показания в тази насока?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен? Презумпцията по чл. 69 ЗС е приложима, когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването й, и същата следва да се счита за опровергана, когато фактическата власт е установена на правно основание и без да се отричат правата на другите собственици. След като се установява основание за начало на упражняването на фактическата власт без да се отричат правата на собственика, упражняващото фактическата власт лице следва ли да доказва по категоричен начин, чрез пълно и пряко доказване, че е упражнявало фактическата власт за себе си, противопоставяйки на собственика на вещта това свое намерение? Обръщането на държанието във владение трябва ли да бъде явно и за да промени държането във владение, необходимо ли е държателят да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си? Попада ли сред действията, с които се довежда до знанието на останалите съсобственици, намерението на държателя да свои целия имот, вписването на нотариалния акт? Дали, когато един от наследниците се с разпоредил с частите на останалите, продажбата има вещно действие? За да доведе до придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на намерението на съсобственика да свои целия имот трябва ли да бъде изявена по отношение на останалите съсобственици, защото не могат да се черпят права от поведение, срещу което собственикът, поради неведение, не може да се защити? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се? При произнасяне по обективно съединени искове по чл. 76 ЗН и по чл. 341 ГПК във вр. с 69 ЗН, когато съдът намери за основателно въведено от третото лице приобретател възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, последваща разпоредителното действие, съдът следва ли да отхвърли иска по чл. 76 ЗН, респ. иска по чл. 341 ГПК във вр. с чл. 69 ЗН или следва да ги уважи? В същата хипотеза, в първата фаза на делбата, съдът следва ли да отхвърли иска по чл. 341 ГПК във вр. с чл. 69 ЗН, или следва да ги уважи? Недействителността по чл. 76 ЗН разпростира ли действието си и върху това, с което наследникът се е разпоредил в повече от припадащите му се идеални части от наследството или по отношение на тези идеални части, с които наследникът се е разпоредил в повече, приложение намират правилата за продажба на чужда вещ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 12 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 18 ЗЗД, чл. 212 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 341 ГПК, чл. 68 ЗС, чл. 69 ал. 1 ЗН, чл. 69 ЗН, чл. 69 ЗС, чл. 76 ЗН, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ал. 2 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 83 ЗС
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.