чл. 69 ал. 1 ЗН

Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен? Презумпцията по чл. 69 ЗС е приложима, когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването й, и същата следва да се счита за опровергана, когато фактическата власт е установена на правно основание и без да се отричат правата на другите собственици. След като се установява основание за начало на упражняването на фактическата власт без да се отричат правата на собственика, упражняващото фактическата власт лице следва ли да доказва по категоричен начин, чрез пълно и пряко доказване, че е упражнявало фактическата власт за себе си, противопоставяйки на собственика на вещта това свое намерение? Обръщането на държанието във владение трябва ли да бъде явно и за да промени държането във владение, необходимо ли е държателят да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си? Попада ли сред действията, с които се довежда до знанието на останалите съсобственици, намерението на държателя да свои целия имот, вписването на нотариалния акт? Дали, когато един от наследниците се с разпоредил с частите на останалите, продажбата има вещно действие? За да доведе до придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на намерението на съсобственика да свои целия имот трябва ли да бъде изявена по отношение на останалите съсобственици, защото не могат да се черпят права от поведение, срещу което собственикът, поради неведение, не може да се защити? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се? При произнасяне по обективно съединени искове по чл. 76 ЗН и по чл. 341 ГПК във вр. с 69 ЗН, когато съдът намери за основателно въведено от третото лице приобретател възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, последваща разпоредителното действие, съдът следва ли да отхвърли иска по чл. 76 ЗН, респ. иска по чл. 341 ГПК във вр. с чл. 69 ЗН или следва да ги уважи? В същата хипотеза, в първата фаза на делбата, съдът следва ли да отхвърли иска по чл. 341 ГПК във вр. с чл. 69 ЗН, или следва да ги уважи? Недействителността по чл. 76 ЗН разпростира ли действието си и върху това, с което наследникът се е разпоредил в повече от припадащите му се идеални части от наследството или по отношение на тези идеални части, с които наследникът се е разпоредил в повече, приложение намират правилата за продажба на чужда вещ?