чл. 137в ЗДвП
Чл. 137в. (1) Пътниците в моторни превозни средства от категории М1, N1, N2 и N3, когато са в движение, използват системи за обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани.
(2) За деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни превозни средства от категориите М1, N1, N2 и N3, оборудвани със системи за обезопасяване, се използват системи за обезопасяване на деца от пълния или непълния клас по смисъла на чл. 137б, ал. 2, съобразен с теглото на детето, в съответствие със:
1. класификацията по чл. 137б, ал. 1 – за системите за обезопасяване на деца, одобрени в съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 1;
2. данни от производителя за височината и максималното тегло на детето, за което е предназначена системата за обезопасяване на деца, одобрена в съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 2.
(3) В моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат седалка, която не е предна.
(4) В таксиметрови автомобили, които не са оборудвани със системи за обезопасяване на деца, деца с ръст под 150 сантиметра се превозват на седалка, която не е предна.
(5) Не се допуска превозването на деца в система за обезопасяване на деца, обърната в посока, обратна на нормалната посока на движение на превозното средство, когато тя е закрепена на пътническа седалка, с предно разположена въздушна възглавница, освен ако възглавницата не е деактивирана.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как следва да се формира вътрешното убеждение на съда и този процес подчинен ли е на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено?
Когато при формиране вътрешното си убеждение съдът не е спазил логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава ли постановеното решение поради необоснованост?
Как следва да се кредитира съдебната експертиза и преценява нейната обоснованост и доказателствена сила с оглед изискването на чл. 202 ГПК?
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва ли да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти, след съвкупна преценка на събраните по предвидения в ГПК ред доказателства в двете съдебни инстанции и длъжен ли е да изложи мотиви, въз основа на кои доказателства и защо намира определени факти за установени, а други за неосъществили се?
Заключението на вещото лице, както всяко друго доказателствено средство, трябва ли да бъде обсъдено в съвкупност с всички останали доказателства по делото, а не изолирано и длъжен ли е съдът да възприеме заключението на вещо лице или е длъжен да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и материалите, въз основа на които е изготвено?
Може ли съдът да постановява решението си въз основа на предположения или то е необосновано- без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото, вкл. без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, изискваща специални знания и наложила ползването на експертно заключение?
Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда на въведените с исковата молба фактически твърдения, очертаващи предмета на делото и установените по делото доказателства и факти, предполага ли грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда, т. е. нарушаване на логическите правила при вземане на решението, поради което, като следствие, изводите не почиват на обективно установените факти и законът не е приложен според точния му смисъл, с оглед разясненията, дадени с ТР №1/2001 г., т. 12?
Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото?
Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, уредено в ГПК като основно начало на процеса с разпоредбата на чл. 6. ал. 2 ГПК, че "предметът на делото и обемът па дължимата защита се определя от страните, допустимо ли е съдът по свой почин да промени било то параметрите на предмета на правния спор, било то обема и вида на търсената защита?
За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните изисквания, въведени с ППВС №4/68 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги оцени адекватно и в тяхната съвкупност и обоснове точен паричен еквивалент на търпимите неимуществени вреди?
Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят и как се оценят и съобразяват, при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт множество телесни повреди с тройно, пожизнено отражение, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно пар. 27 ПЗР КЗ и обществено- икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2021 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива присъждани за събития години преди това и след това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
чл. 137в ЗДвП, чл. 172 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 52 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите изводи на съда относно степента на съпричиняване на пострадалия във вредите, длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2 вр. чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми?
Длъжен ли е съдът да приложи чл. 51, ал. 2 ЗЗД при данни за принос на пострадалия в настъпването на вредоносния резултат?
Кои са критериите (конкретните обстоятелства) от значение за определяне конкретната степен на принос на пасажер в ПТП, довели до телесни увреждания в резултат от изпадането му извън лекия автомобил, в резултат на което се е наранил, приложими по прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя?
Какъв размер на съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице следва да бъде отчетен при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат, на което е безспорно доказано при условията на пълно и главно доказване по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на увреденото лице, в качеството му на пешеходец, изразяващо се в нарушение на нормите, уредени в разпоредбата на чл. 113 и чл. 114 ЗДВП, които нарушения пряко и непосредствено са довели до настъпване на ПТП и на телесните увреждания и са били в значителна степен причина за настъпване на пътния инцидент и вредите от него?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани относими и релевирани доказателства по делото, доводите и възраженията на жалбоподателя, касаещи възражението му за съпричиняване на вредите от пострадалия и неизпълнение на това задължение води ли до нарушение на чл. 236, ал. 2 вр. чл. 245, ал. 2 и ал. 3 ГПК?
Длъжен ли е съдът да възприеме заключението на експертизата, когато страната не е направила изрично възражение срещу него? Следва ли съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?
Въззивният съд бил се произнесъл по въпроса за съдържанието на мотивите към решението и за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор, както и доводите и възраженията на страните и да формира и изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора.
При предявен частичен иск следва ли съдът да разгледа обхвата на понесените увреди, следва ли съдът да разгледа обхвата на понесените увреди и търпимите от ищците болки и страдание в цялост, с оглед определяне на точния паричен еквивалент на обезщетението, но ограничавайки уважаването на иска до размера на заявения петитум, или преценката дали е справедливото обезщетение покрива размера на претендирания с частичните искове размер следва да бъде извършена не в настоящето исково производство, а евентуално в бъдещо такова, при предявяване на последващ иск за присъждане на обезщетение над заявения в настоящето производство частичен размер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 137в ЗДвП, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 36 ал. 2 ЗАдв, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 51 ал. 2 ГПК, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно пътнотранспортното произшествие, да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и правнорелевантните факти, от които да изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи и във връзка с това трябва ли съдът в мотивите си да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?
В кои случаи допуснатото от пострадалия при пътнотранспортно произшествие нарушение на установените правила води до съпричиняване на вредоносния резултат по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и при направено възражение за наличието на такова как се разпределя доказателствената тежест между страните в производството и въз основа на какви критерии следва да се определи размера на съпричиняването?
Предвидените лимити за отговорността на застрахователите по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите могат ли да служат като критерий при определянето на социално икономическата обстановка в страната и за ориентир за стандарта на живот?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
чл. 12 ГПК, чл. 137в ЗДвП, чл. 153 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 283 изр. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 296 т. 2 предл. първо ГПК, чл. 298 ал. 1 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 380 КЗ, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 45 ЗЗД, чл. 51 ал. 1 ЗЗД, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 60 ал. 6 ГПК, чл. 62 ал. 2 ГПК, чл. 8 ал. 2 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
дали малолетно лице, пътувало в МПС, без използване на обезопасителна система, може да се приеме за допринесло вредоносния резултат, предвид поведението му в нарушение на чл. 137а – 137в Закона за движение по пътищата / сочи се решение по т. д. №2637/2021 г. на І т. о. на ВКС /.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване: 1. „Чия е отговорността за спазване на изискването за превозване на малолетно дете в автомобил в система за обезопасяване и за кого е изискването на чл. 137в ЗДвП и може ли да се приеме, че малолетното дете е имало посочените законови задължения - да пътува в система за обезопасяване, респ. да е надлежно обезопасено в такава система и с бездействието си е съпричинило увреждането си или това са задължения, които могат да бъдат вменени на водача?“; 2. „Може ли да се отчете съпричиняване от самия пострадал - малолетно дете, поради виновно неизпълнение на задължението за обезопасяване на детето от друго лице?“; 3. „Каква е връзката между действията на водача на МПС и поведението на пострадалия малолетен, пътувал без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло, респ. без да е надлежно обезопасен в такава система, при преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите?“; 4. „Следва ли съдът да извърши преценка на поведението на всеки от участниците в пътно-транспортното произшествие и в частност на водача на МПС и на пострадалото лице, при преценката за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат?“; 5. „Какви са предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и може ли да се отчете съпричиняване при доказан факт, че при надлежно обезопасяване в система за обезопасяване на деца, могат да настъпят по-тежки увреждания от получените в конкретния случай, в това число и да настъпи летален изход?“; 6. „При липса на категорични доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, правилно ли е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?“; 7. „Необходимо ли е да се докаже приноса за увреждането от страна на пострадалия по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?“; 8. „Следва ли в решението си въззивния съд да обсъди всички въведени с въззивната жалба възражения и доводи на страните и дължи ли обоснован отговор на същите?“; 9. „Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно пътно-транспортното произшествие, да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи?“; 10. „Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?“; 11. „При определяне на размера на съпричиняването, трябва ли съдът да посочи критерии за определянето му?“ и 12. „При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента/делинквентите и това на увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат?“. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че по въпроси от №1 до №4 даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в: решение №44/23.06.2020 г. по т. д. №1879/2019 г., на I т. о.; решение №19/08.02.2017 г. по гр. д. №50177/2016 г., на IV г. о.; решение №75/04.07.2022 г. по т. д. №972/2021 г., на I т. о.; решение №6/18.03.2021 г. по т. д. №2722/2019 г., на II т. о. По въпроси от №5 до №7 се твърди противоречие с практиката на ВКС обективирана в: решение №99/08.10.2013 г. по т. д. №44/2012 г., на II т. о.; решение №98/24.06.2013 г. по т. д. №596/2012 г., на II т. о.; решение №16/04.02.2014 г. по т. д. №1858/2013 г., на I т. о. и др. По въпроси №8 и №9, се твърди, че въззивното решение е в противоречие с: ТР №1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение №60119/08.11.2021 г. по т. д. №1449/2020 г., на II т. о.; решение №60025/30.07.2021 г. по т. д. №2796/2019 г., на I т. о.; решение №45/05.03.2019 г. по гр. д. №1365/2018 г., на IV г. о.; решение №157/11.02.2016 г. по т. д. №3638/2014 г., на I т. о. и др. По останалите два въпроса се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение №117/08.07.2014 г. по т. д. №3540/2013 г., на I т. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
чл. 137в ЗДвП, чл. 183 ал. 4 т. 10 ЗДвП, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 53 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ се уважи в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2020г. до окончателното изплащане.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зоя Атанасова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно пътнотранспортното произшествие, да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и правнорелевантните факти, от които да изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи и във връзка с това трябва ли съдът в мотивите си да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?
В кои случаи допуснатото от пострадалия при пътнотранспортно произшествие нарушение на установените правила води до съпричиняване на вредоносния резултат по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и при направено възражение за наличието на такова как се разпределя доказателствената тежест между страните в производството и въз основа на какви критерии следва да се определи размера на съпричиняването?
Предвидените лимити за отговорността на застрахователите по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите могат ли да служат като критерий при определянето на социално икономическата обстановка в страната и за ориентир за стандарта на живот?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
За приложението на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.