чл. 607 ТЗ
Цел на производството
Чл. 607. (1) Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника.
(2) В производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е въззивният съд при служебна проверка по валидността на първоинстанционно решение съгласно чл. 269 ГПК да не приема и да не споделя изводите на предишен съдебен състав на същия съд, който се е произнесъл с окончателен акт за допустимост на същия иск?
Допустимо ли е въззивният съд да приема за напълно правилно и изчерпателно обяснението на първоинстанционния съд в мотивите на отменено като неправилно и незаконосъобразно с окончателен акт на равен по степен съд прекратителното определение?
Отговорността по чл. 452, ал. 3 ГПК на трети задължени лица към взискателя поради неизпълнение на задълженията им по запора, независима ли е от плащането, което същите са извършили на длъжника след връчване на запорното съобщение?
Тази отговорност пряка ли е към взискателя по изпълнителното дело и опосредена ли е от отговорността за вземането на длъжника по същото изпълнително дело?
Открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжник по изпълнително дело съотносимо ли е към допустимостта на производството по предявен преди откриване на производството по несъстоятелност иск с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК?
Представлява ли искът по чл. 452, ал. 3 ГПК елемент от изпълнителния процес и съставлява ли наличието след предявяване на този иск на открито производство по несъстоятелност на длъжника по изпълнителното дело отрицателна предпоставка за производството по този иск?
Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които се основават и да изложи свои собствени мотиви по тях като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните?
Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички относими доказателства и всички направени от страните доводи и възражения, както и да обоснове защо приема едни и не приема други относими към спора доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
чл. 193 ДОПК, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 274 ГПК, чл. 278 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 452 ал. 3 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 607 ТЗ, чл. 637 ал. 4 ТЗ, чл. 638 ал. 1 ТЗ, чл. 649 ТЗ, чл. 693 ТЗ, чл. 722 ал. 2 ТЗ, чл. 722 ТЗ
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Налице ли е правен интерес от водене на установителен иск за установяване съществуването на ипотечното право, когато договорът за продажба чрез пряко договаряне, сключен по реда на чл. 718 ТЗ е нищожен, а купувачът по недействителната сделка самостоятелно е заличил ипотеката по реда на чл. 19, ал. 2 Правилника за вписванията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
чл. 116 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 136 ЗЗД, чл. 15 ал. 3 ЗНА, чл. 166 ал. 1 ЗЗД, чл. 167 ал. 3 ЗЗД, чл. 172 ал. 1 ЗЗД, чл. 172 ал. 2 ЗЗД, чл. 172 ЗЗД, чл. 173 ал. 1 ЗЗД, чл. 175 ал. 1 ЗЗД, чл. 179 ал. 1 ЗЗД, чл. 179 ал. 3 ЗЗД, чл. 179 ЗЗД, чл. 19 ал. 1 ПВ, чл. 2 ПВ, чл. 22 ПВ, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 440 ГПК, чл. 496 ал. 3 ГПК, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 577 ГПК, чл. 607 ТЗ, чл. 638 ал. 3 ТЗ, чл. 677 ал. 1 т. 8 ТЗ, чл. 710 ТЗ, чл. 717н ТЗ, чл. 718 ал. 1 ТЗ, чл. 718 ТЗ, чл. 77 ЗС, чл. 88 ЗКИР, чл. 90 ЗКИР
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали удовлетворяването на кредитора чрез извършен от синдика превод на парична сума, получена от осребряване на имущество в производство по несъстоятелност, представлява доброволно плащане или има характер на плащане, осъществено в резултат на проведено принудително изпълнение по смисъла на т. 9 Тълкувателно решение №4/2013 г. по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 10 ал. 3 ЗЗД, чл. 125 ГПК, чл. 143 ЗЗП, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 245 ал. 3 ГПК, чл. 245 ал. 3 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 296 т. 3 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 415 ал. 1 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 418 ал. 1 ГПК, чл. 418 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ал. 3 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 429 ал. 3 ГПК, чл. 607 ТЗ, чл. 710 ТЗ, чл. 717н ТЗ, чл. 721 ТЗ, чл. 729 ТЗ, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правна сделка, която е от значение за решаване на правния спор, след като е направено възражение от заинтересованата страна и нищожността произтича от събраните по делото доказателства и закона?
Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, да изложи свои собствени мотиви към решението си, като обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с наведените от страните твърдения и възражения, от които те черпят своите права?
Допустимо ли е въззивният съд да приеме за настъпило придобиване на вземането от цесионера, без да е установил момента на сключване на договора за цесия?
Синдикът, в открито производство по несъстоятелност по част IV от Търговския закон, има ли правата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диляна Господинова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Търговският закон въвежда ли забрана заварените производства по несъстоятелност, които преди влизане в сила на промените в чл. 632, ал. 1 ТЗ /ДВ, бр. 66/2023 г./ са спирани веднъж и възобновени, при наличие отново на условия за спиране - липса на средства, които да покрият разноските, и др., да бъдат прекратени, без да бъдат спирани втори път?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За служебна проверка на вероятната недопустимост на въззивното решение. (По отхвърлена молба за откриване на производство по несъстоятелност)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли да се приеме, че нормата на чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ противоречи на установените в чл. 607 ТЗ цели на производството по несъстоятелност /справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника/?
Следва ли да се приеме, че нормите на част ІV на ТЗ/Несъстоятелност дерогират нормата на чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ като специални спрямо обща норма?
Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона /чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества/ без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ?
С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум /гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници – двама, са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. в ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?
Допустимо ли е да се приеме, че от обявяването на дружеството – съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ex lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?
Към кой момент следва да се приеме за прекратено ex lege гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници – двама, единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?
Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител – гражданско дружество се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата – съдружници в гражданското дружество?
Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?
Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет неделимо задължение /в случая възнаграждението по договора/, противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?
Ако се приеме, че е налице активна кредиторова солидарност на съдружниците в консорциума, следва ли да се приеме, че при изплащане на цялото оставащо възнаграждение по договора от страна на възложителя по сметка на несъстоятелния съдружник в консорциума – „Строителна механизация“АД /н/, възложителят ще се освободи от задължението си по отношение на всички съдружници в консорциума?
В случай че е налице активна кредиторова солидарност на съдружниците в консорциума, а отговорът на 10 въпрос е отрицателен, допустимо ли е тълкуване в смисъл, че възложителят-длъжник разполага с право на избор на кого от съдружниците в консорциума да изпълни по отношение на дължимите вноски – част от възнаграждението по договора, за които към момента на изпълнение не е предявен иск от някой от съдружниците-кредитори? В такъв случай може ли да се приеме, че изпълнение от страна на възложителя по сметка на несъстоятелния съдружник в консорциума – „Строителна механизация“АД/н/ освобождава възложителя – длъжник от задължението му по отношение на всички съдружници в консорциума?
Следва ли да се приеме, че от момента на обявяване на търговско дружество в несъстоятелност и прекратяването на правомощията на органите му автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от последните упълномощителни сделки относно правомощия, предоставени по силата на закона от този момент нататък на синдика?
Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения, както и да се произнесе и прецени всички относими и приети по делото писмени доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли да се приеме, че нормата на чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ противоречи на установените в чл. 607 ТЗ цели на производството по несъстоятелност?
Следва ли да се приеме, че нормите на част IV на ТЗ дерогират нормата на чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ като специална спрямо обща норма?
Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона (чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества /„АД“/, чл. 93, т. 3 ТЗ за събирателните дружества /„СД“/, чл. 154, ал. 1, т. 4 ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност /„ООД“/), без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ?
С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама) са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. в ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона?
Допустимо ли е да се приеме, че от обявяването на дружеството-съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ex lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното?
Към кой момент следва да се приеме за прекратен ex lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2 (двама), единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество?
Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител - консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата – съдружници в консорциума/гражданското дружество?
Доколко вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум /гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума /дружеството, или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобни вземания са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения?
Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет – неделимо задължение /в случая възнаграждението по договора/, противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение?
Ако се приеме, че е налице активна кредиторова солидарност на съдружниците в консорциума, следва ли да се приеме, че при изплащане на цялото оставащо възнаграждение по договора от страна на възложителя по сметка на несъстоятелния съдружник в консорциума, възложителят ще се освободи от задължението си по отношение на всички съдружници в консорциума?
В случай, че е налице активна кредиторова солидарност на съдружниците в консорциума, а отговорът на въпрос десети е отрицателен, допустимо ли е тълкуване в смисъл, че възложителят длъжник разполага с право на избор на кого от съдружниците в консорциума да изпълни по отношение на дължимите вноски, за които към момента на изпълнение не е предявен иск от някой от съдружниците и в такъв случай може ли да се приеме, че изпълнението по сметка на несъстоятелния съдружник освобождава възложителя от задължението му по отношение на всички съдружници в консорциума?
Следва ли да се приеме, че от момента на обявяване на търговско дружество в несъстоятелност и прекратяване на правомощията на органите му, автоматично, по силата на чл. 41 ЗЗД, се прекратяват занапред и направените от последните упълномощителни сделки относно правомощия, предоставени по силата на закона от този момент нататък на синдика?
Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения, както и да се произнесе и прецени всички относими и приети по делото писмени доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Търговският закон въвежда ли забрана заварените производства по несъстоятелност, които преди влизане в сила на промените в чл. 632, ал. 1 ТЗ /ДВ, бр. 66/2023 г./ са спирани веднъж и възобновени, при наличие отново на условия за спиране - липса на средства, които да покрият разноските, и др., да бъдат прекратени, без да бъдат спирани втори път?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
чл. 125 ал. 3 ТЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 607 ТЗ, чл. 629б ТЗ, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 632 ал. 2 ТЗ, чл. 632 ал. 4 ТЗ, чл. 632 ал. 5 ТЗ, чл. 735 ал. 1 ТЗ, чл. 735 ТЗ
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Само кредитор, който е легитимиран да предяви иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ ли има право да встъпи като съищец, съгласно чл. 694, ал. 5 ТЗ в производството по предявен от длъжника иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ или правото да встъпи като съищец, съгласно чл. 694, ал. 5 ТЗ има всеки кредитор, без значение дали кредиторът е легитимиран да предяви иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ? Приложимостта на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК към въпроса, се обосновава с аргументи за противоречие на решаващия извод на съда с разрешението, дадено в определение №17/11.01.2023г. по ч. т. д.№2566/2022 г. на ІІ т. о. на ВКС. Евентуално касаторът сочи като допълнително основание за селектиране на жалбата му хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която обосновава като приложима с въпроса по съображения, че отговорът му би бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като, ако бъде споделено становището на въззивния съд, биха се създали предпоставки за осуетяване прокламираните от чл. 607 ТЗ цели на производството по несъстоятелност, а кредиторите на несъстоятелността биха могли да бъдат увредени от симулиран процес в случай, че не им бъде признато безусловно правото да встъпят като съищци, като не би било постигнато справедливо удовлетворяване на всички кредитори.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
чл. 247 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 607 ТЗ, чл. 690 ал. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 2 ТЗ, чл. 694 ал. 3 т. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 3 ТЗ, чл. 694 ал. 5 ТЗ, чл. 694 ал. 7 ТЗ
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.