чл. 4 ал. 1 т. 2 КМЧП

1/ Налице ли е служебно задължение на съда да изследва чуждия закон не само в насока дали съществува основание за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, но и относно размера, в който приложимото право на чуждата държава позволява да се приеме, че правото на обезщетение ще бъде удовлетворено и няма да се стигне до обогатяване? Въпросът е формулиран при условието за достъп до касация на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди противоречие с решение №103 от 17.09.2019 г. по гр. д. №221/2018 г. на ВКС, ІV г. о., както и с решение №223/22.01.2013 г. по т. д. №914/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. 2/ Задължен ли е съдът да изследва чуждата съдебна практика като част от правото в хипотезата на чл. 105, ал. 1 КМЧП с оглед универсалния принцип за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, респ. да се съобрази с посочените там размери? 3/ В случай, че по реда на чл. 43 КМЧП е отправено запитване до чужда държава за приложимото право и обичайната съдебна практика по даден въпрос, но не е получен конкретен отговор, следва ли съдът да положи всички усилия и да използва и други способи, предвидени в съответните международни договори и закона (да изиска информация от друг орган, освен от Министерство на правосъдието, становище от експерти и специализирани институти и пр.) за установяване на спорното обстоятелство? 4/ В хипотезата на чл. 105, ал. 1 КМЧП при представена по делото съдебна практика на ВКС на РСърбия, от която са видни размерите на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди за смърт, съдът следва ли да я съобрази при определяне на справедливия размер на обезщетението? Необходимо ли е представената практика на чуждия ВКС да представлява задължителна съдебна практика, за да бъде направен извод за обичайните размери на присъжданите обезщетения или е достатъчно постановените решения да са влезли в сила за аналогични казуси на различни съдилища, вкл. на ВКС на съответната държава.