чл. 79 ал. 1 ГПК

с №№1, 2, 3, 4 и 6 касаят дейността на въззивната инстанция, в която насока практиката на ВКС е последователна и приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което след собствен анализ и оценка на събраните от нея и от първата инстанция доказателства и след обсъждане на възраженията и доводите на страните, съдът се произнася по съществуването на спорното право. Мотивите на въззивния съд трябва да отразяват неговата решаваща дейност. Съдът е длъжен след преценка на релевантните за спора факти, да събере доказателства за тях и, обсъждайки възраженията и доводите на страните, да се произнесе кои счита за установени и съобразно тях да постанови решението. Преценката кои са релевантните за спора факти зависи от вида на правото, чиято защита се търси и основанието, на което се претендира. В случая въззивният съд, съобразно правомощията си на инстанция по същество на спора, е извършил собствена преценка и анализ на събраните доказателства, обсъдил е доводите и възраженията на страните относно релевантните факти, дал е правна квалификация на направените твърдения, с което е упражнил правомощията си в съответствие със закона и съдебната практика. Евентуална неправилна преценка за значението на даден факт за спорното право и необсъждането на доводите и възраженията на страните в тази насока би бил порок на волята на съда, водещ до неправилност на съдебния акт. Проверката за законосъобразност на въззивното решение обаче не може да се извърши на етапа на селекция на касационните жалби, а едва ако бъде допуснато касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК. Това положение произтича от разясненията по т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни актове, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран материално- или процесуалноправен въпрос, който обаче не следва да касае правилността на обжалвания акт, възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Това е причината, поради която касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила - тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването. Ето защо обсъжданите въпроси, почиващи на твърдения за допуснати процесуални нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата и формирането на изводите относно релевантните факти, не съставляват общо основание за допускане на касационното обжалване. При отсъствието на общата предпоставка, безпредметно е да се обсъжда дали е налице допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с въпроси №№1, 2, 3, 4 и 6 (каквито във връзка с въпроси №№1, 2 и 6 не са и посочени).