чл. 542 ал. 1 ГПК
Приложно поле
Чл. 542. (1) Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като например свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и други), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Въз основа на какви факти и обстоятелства, следва да се изведе преценката на съда за допустимост на подадена молба по чл. 542 ГПК, подадена от наследник, който иска от съда да постанови решение, с което да установи факта на раждане на наследодателя му и да се разпореди издаване на акт за раждане на наследодателя и следва ли тази преценка да се извърши съобразно конкретните обстоятелства по спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2022
Във връзка с обсъждане на доказателствата, установяващи наличието на повторно сключен брак между Н. Т. и Р. В., съдът следва ли да направи преценка на всички доказателства, като ги съпостави едно с друго и ги анализира съобразно техния действителен смисъл. Мотивите на въззивния съд трябва ли да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, включително и по отношение обсъждането на решеното, постановено в охранително производство?
Когато в рамките на спорното съдебно производство се установи, че факт с правно значение, който се доказва само с официален документ, който не може да бъде представен, тъй като е погинал не по вина на лицата, които се ползват от него, то за неговото доказване при условията на чл. 165, ал. 1 ГПК допустими ли са всички доказателствени средства и те следва ли да бъдат обсъдени и съпоставени, дори, ако решението, произнесено по реда на охранителното производство е протекло в нарушение на чл. 544, ал. 2 ГПК без участие на заинтересованите лица, които оспорват неговото съществуване, но които са били известени за неговото провеждане, тъй като разглеждането на иска за делба е било спряно до постановяване на решението по чл. 542 ГПК?
Постановеното решение в охранителното производство по чл. 542 ГПК и сл., инициирано по молба на Р. и М. Н. за установяване на факт с правно значение – сключването на граждански брак на наследодателя им Р. Г. В. с Н. Т. В., официалният документ – акт за граждански брак, за който факт е унищожен не по тяхна вина и произнасянето по което е станало без участие на заинтересована страна, има характера на нищожен или недопустим съдебен акт и следва ли да бъде зачетено от съда по реда на чл. 297 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали поисканото от молителите съдействие от съда е предоставено съгласно заявената им воля и по съответния процесуален ред? (По искане за обявяване на смърт на основание чл. 14 ЗЛС вр. с чл. 549 ГПК и сл.)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Джулиана Петкова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Какво съдържание има понятието „лице от български произход в пар. 2, т. 1 ДР ЗБГ вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ и идентично ли е то с понятието български гражданин“ по смисъла на ЗБГ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
чл. 124 ал. 4 изр. 2 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 542 ал. 1 ГПК, чл. 542 ГПК, чл. 6 ал. 2 КРБ, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
на Т. било отказано издаване на удостоверение за наследници, с аргумент, че липсва съставен акт за смърт на брат й. Предвид това на 31.08.2023г. тя подала молба до кмета на община Търговище служебно да бъде изискан от руските власти препис от акта за смърт, попълнила необходимите за целта формуляри, но и до момента нямало отговор от руската страна. Според молителката правният й интерес да сезира съда произтича от невъзможността да се разпореди с наследствените си имоти поради липса на акт за смърт на нейния брат. Отделно счита, че без надлежно съставен акт за смърт на брат й, не може да се снабди с удостоверение за наследници и не може да се разпореди със съответната част от наследствени земеделски земи и да се прекрати съсобствеността върху земите, останали от дядо й Б. И. С., починал на 03.05.1952г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т. 4).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. „Какво съдържание има понятието българин" в пар. 2, т. 1 ДР ЗБГ - удостоверяващо принадлежността на лицето към българската държава като неин гражданин или удостоверяващо етническа принадлежност?“; 2. „Допустим ли е иск по чл. 3, ал. 2 Закона за българите живеещи извън Република България, вр. чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, единствено в случаите, когато лицето не разполага с документ от категорията на посочените в чл. 3 ЗБЖИРБ, който да установява и доказва факта, че живеещият извън България има български произход?“; 3. „Допустим ли е иск по чл. 3, ал. 2 Закона за българите живеещи извън Република България, вр. чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, за лицето, единствено в случаите, при които е проведено административно производство по чл. 29, ал. 4 ЗБГ и не е признат българският произход на молителя в производството по придобиване на българско гражданство по натурализация?“; 4. „Следва ли производството по чл. 3, ал. 2 Закона за българите, живеещи извън Република България да се разглежда от първоинстанционния по степен съд като производство по реда на чл. 542 ГПК и сл. с конституиране на съответните заинтересовани страни?“; 5. „При изселване на български граждани по Спогодбата между Народна Република България и Република Турция за изселване от НРБ в Република Турция на български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в Турция до 1952 година, ратифицирана с Указ №441 от 30.05.1968 година, влязла в сила от 19.08.1969 година, следва ли съдът да влага различно съдържание на понятията българин" и български гражданин от турски произход?“; 6. „По какъв начин се съотнася понятието български поданик от небългарски произход по Закона за българското поданство, утвърден с царски указ №275, публикуван в Държавен вестник, бр. 288/20.12.1940 година към понятието българин" с оглед различното третиране на лицата. Налице ли е идентитет между понятието произход и народност по Закона за българското поданство от 1940 година?“; и 7. „Следва ли съдът да отчита отбелязването на народността и вероизповеданието в съставените актове за раждане по отменения Законъ за лицата от 1907 година като обстоятелство, водещо до еднозначния извод, че лицето не е българин по смисъла на пар. 2, т. 1 ДР ЗБГ?“, които въпроси според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Какъв е редът за правна защита на наследник при наличие на спор по отношение установяването на съществуването или несъществуването на наследствени права/правоотношения с лице, отразено в удостоверение за наследници, в хипотеза като настоящата, при която липсват категорични данни, чрез които това лице да бъде надлежно индивидуализирано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: от кой момент се погасява по давност правото по чл. 30 ЗН в хипотезата, при която запазената част е накърнена чрез дарение, а правото е упражнено от наследници по право на заместване по чл. 10, ал. 1 ЗН, които не са разполагали с акт за смърт на възходящия, когото заместват.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са поставени въпросите: 1. Какво съдържание има понятието българин“ в пар.2, т. 1 ДР ЗБГ, удостоверяващо принадлежността на лицето към българската държава като неин гражданин или удостоверяващо етническа принадлежност?; 2. Допустим ли е иск по чл. 3, ал. 2 Закона за българите живеещи извън Република България /ЗБЖИРБ/, вр. чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, единствено в случаите, когато лицето не разполага с документ от категорията на посочените в чл. 3 ЗБЖИРБ, който да установява и доказва факта, че живеещият извън България има български произход?; 3. Допустим ли е иск по чл. 3, ал. 2 Закона за българите живеещи извън Република България /ЗБЖИРБ/, вр. чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, за лицето, единствено в случаите, при които е проведено административно производство по чл. 29, ал. 4 ЗБГ и не е признат българският произход на молителя в производството по придобиване на българско гражданство по натурализация?; 4. Следва ли производството по чл. 3, ал. 2 Закона за българите, живеещи извън Република България да се разглежда от първоинстанционния по степен съд като производство по реда на чл. 542 ГПК и сл. с конституиране на съответните заинтересовани страни?; 5. При изселване на български граждани по Спогодбата между Народна Република България и Република Турция за изселване от НРБ в Република Турция на български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в Турция до 1952 година, ратифицирана с Указ №441 от 30.05.1968 година, влязла в сила от 19.08.1969 година, следва ли съдът да влага различно съдържание на понятията българин“ и български гражданин от турски произход?; 6. По какъв начин се съотнася понятието български поданик от небългарски произход по Закона за българското поданство, утвърден с царски указ №275, публикуван в Държавен вестник, бр. 288/20.12.1940 година към понятието българин“ с оглед различното третиране на лицата. Налице ли е идентитет между понятието произход и народност по Закона за българското поданство от 1940 година?; и 7. Следва ли съдът да отчита отбелязването на народността и вероизповеданието в съставените актове за раждане по отменения Законъ за лицата от 1907 година като обстоятелство, водещо до еднозначния извод, че лицето не е българин по смисъла на пар. 2, т. 1 ДР ЗБГ?. Сочи се наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.