Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Какво съдържание има понятието българин" в пар. 2, т. 1 ДР ЗБГ - удостоверяващо принадлежността на лицето към българската държава като неин гражданин или удостоверяващо етническа принадлежност?“; 2. „Допустим ли е иск по чл. 3, ал. 2 Закона за българите живеещи извън Република България, вр. чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, единствено в случаите, когато лицето не разполага с документ от категорията на посочените в чл. 3 ЗБЖИРБ, който да установява и доказва факта, че живеещият извън България има български произход?“; 3. „Допустим ли е иск по чл. 3, ал. 2 Закона за българите живеещи извън Република България, вр. чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК, за лицето, единствено в случаите, при които е проведено административно производство по чл. 29, ал. 4 ЗБГ и не е признат българският произход на молителя в производството по придобиване на българско гражданство по натурализация?“; 4. „Следва ли производството по чл. 3, ал. 2 Закона за българите, живеещи извън Република България да се разглежда от първоинстанционния по степен съд като производство по реда на чл. 542 ГПК и сл. с конституиране на съответните заинтересовани страни?“; 5. „При изселване на български граждани по Спогодбата между Народна Република България и Република Турция за изселване от НРБ в Република Турция на български граждани от турски произход, чиито близки роднини са се изселили в Турция до 1952 година, ратифицирана с Указ №441 от 30.05.1968 година, влязла в сила от 19.08.1969 година, следва ли съдът да влага различно съдържание на понятията българин" и български гражданин от турски произход?“; 6. „По какъв начин се съотнася понятието български поданик от небългарски произход по Закона за българското поданство, утвърден с царски указ №275, публикуван в Държавен вестник, бр. 288/20.12.1940 година към понятието българин" с оглед различното третиране на лицата. Налице ли е идентитет между понятието произход и народност по Закона за българското поданство от 1940 година?“; и 7. „Следва ли съдът да отчита отбелязването на народността и вероизповеданието в съставените актове за раждане по отменения Законъ за лицата от 1907 година като обстоятелство, водещо до еднозначния извод, че лицето не е българин по смисъла на пар. 2, т. 1 ДР ЗБГ?“, които въпроси според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.