чл. 10 ал. 1 ЗН
Чл. 10. (1) Низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
С какви доказателства и доказателствени средства следва да се докаже период на строене на постройка (къща)? Достатъчни ли са свидетелски показания на лице, което не е бил пряк свидетел на строежа или са необходими минимум свидетелски показания на лице, което е било пряк свидетел на строежа? При наличие на учредено право на строеж на единия съпруг, учредено преди встъпването му в брак, започнал реализацията на това право, чрез изграждане на постройка преди встъпването в брак, но завършено по време на брака, кой следва да се счита за собственик на вече построената постройка и съответно при какви квоти? Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК? При противоречие между гласните доказателства чии показания се кредитират и следва ли да се изложат подробни аргументи за това? Длъжен ли е решаващият съд при преценката на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви, защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други? Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои дава вяра, на кои не, кои възприема и кои не? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 10 ал. 1 ЗН, чл. 108 ЗС, чл. 172 ГПК, чл. 21 ал. 1 СК, чл. 21 ал. 2 СК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 9 ал. 1 ЗН
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Допустимо ли е съдът да приеме за установено осъществяването на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа единствено на косвени доказателства, включително и свидетелски показания, които не се основават на преки впечатления относно упражняването на фактическа власт върху имота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
чл. 10 ал. 1 ЗН, чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 18 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 4 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 30 ал. 3 ЗС, чл. 31 ал. 1 ЗС, чл. 63 ЗС, чл. 68 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 92 ЗС
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2023
Длъжен ли е съдът, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците, да даде отговор на въпроса дали този съсобственик владее за себе си целия имот, от кога и с какви действия е демонстрирал това свое намерение за своене?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 10 ал. 1 ЗН, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 2 ал. 5 ЗКИР, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 34 ал. 1 ЗС, чл. 40 ЗУТ, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 54 ал. 2 ЗКИР, чл. 573 ал. 2 ГПК, чл. 68 ал. 1 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 77 ЗС, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 86 ЗС, чл. 9 ал. 1 ЗН
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дали съпругата на наследник, починал преди наследодателя, наследява последния на основание чл. 10, ал. 2 ЗН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани свидетелски показания в тяхната съвкупност и взаимна връзка с останалите доказателства по делото, както и да прецени тяхната достоверност и се обоснове защо кредитира едни и не кредитира други при противоречие между тях? При наличие на противоречиви свидетелски показания решаващият съд на коя група от тях следва да основе крайния си извод - на заинтересования свидетел или на останалите свидетели с непротиворечиви показания? Достатъчно ли е, свидетелските показания да бъдат само преразказани и ако въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, защо са били възприети показанията на част от свидетелите, а не на други свидетели, следва ли да изложи съображенията си защо следва да бъде възприето като достоверно казаното от другата група свидетели и да посочи кои други доказателства подкрепят казаното от тези свидетели? Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество на спора да се произнесе със съдебно решение мотивирано по всички събрани доказателства, да обсъди всички наведени в исковата молба и /или във въззивната жалба и възражения и допустимо ли е да се игнорират напълно или част от събраните доказателства, а решението да почива само на избрани доказателства, които не противоречат на възприетата от него правна теза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да извърши обстойна и задълбочена преценка на доказателствата и установените от тях факти по делото, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните от значение за спорното право, в резултат на което да формира свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите към решението? (По иск за допускане на съдебна делба на недвижим имот и отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт за право на собственост върху идеална част от недвижим имот, придобит по давност)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Има ли интерес за наследника на общи сънаследствени имоти, по време на дело за делба, да бъде установено несъществуването на развода от първия брак на неговия чичо с цел да бъде унищожен втория брак, така че А) първата съпруга на чичото да бъде включена в делбата и в удостоверението за наследници като наследник, Б) втората съпруга да бъде изключена от делбата поради двубрачие, В) наследникът на общите имоти и племенник да поиска обявяване на относителна недействителност на завещанието, с което чичото е завещал целия общ имот, включително дяловете на ищеца в полза на втората съпруга - като се имат предвид: а) чл. 47, ал. 3 СК, според който иск за унищожаване на брак могат да предявят само съпрузите и прокурора; б) чл. 76 ЗН, който сочи, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата; в) Тълкувателно решение 1/2004 на BKC, което сочи, че чл. 76 ЗН е в полза на сънаследника, който желае в делбата да участват само сънаследниците и че актът на разпореждане на сънаследник с наследствена вещ е относително недействителен” и г) решение на Съда на Европейския съюз, според което исковете за унищожаване на брак, предявени от трето лице след смъртта на единия от съпрузите, попадат в обхвата на Регламент 2201/2003?
Има ли интерес за наследник на общи сънаследствени имоти, по време на дело за делба, да бъде установено несъществуването на развода от първия брак на неговия чичо с цел да бъде унищожен втория брак, така че наследникът и племенник да наследи своя чичо, ако бъде установено, че първата съпруга и децата на чичото са починали, или че чичото няма деца (както твърди втората съпруга), или че тези деца (родени в К.) не са записани в българския национален регистър на населението, като се има предвид, че до сега тези деца отсъстват в Национална база данни - НБД и Министерството на външните работи отказва да ги запише в НБД и да изпълни чл. 71 Закона за гражданската регистрация?
Може ли въззивният съд да обосновава липсата на правен интерес с постановление за отказ да се образува досъдебно производство и проверка, според която канадски съд в [населено място] е прекратил брака между чичото и неговата първа съпруга през 2011, като се има предвид, че канадският съд е прекратил този брак за К., но не и за България и че канадският съд няма правото и юрисдикцията да се произнася за територията на България относно развод? (чл. 7 КМЧП сочи, че брачните искове са подведомствени на българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин; чл. 117 КМЧП сочи, че решенията на чуждестранните съдилища се признават и изпълнението им се допуска, когато чуждестранният съд е компетентен според българското право; в НБД е допусната грешка и е записано, че И. А. е разведен още през 2008 г., без никакви доказателства за развод, няма нито съдебно решение, нито дори дата на развода)?
Кой съд е международно компетентен да се произнесе относно развод, ако един от съпрузите е български гражданин и живее в България, а другият е канадски гражданин?
Може ли иск по чл. 76 ЗН да се предяви за завет и за завещание, при които последиците настъпват след смъртта на завещателя, тоест дали ищецът може да обоснове правния си интерес чрез възможността за предявяване на конститутивен иск/възражение по чл. 76 ЗН в делбеното дело, ако в първата фаза, между две поредни заседания, ответникът, негов чичо е завещал целия делбен имот в полза на жена, за която е бил оженен след няколко дни и след още няколко дни е починал?
Може ли само посочването от ищеца, че починалият му чичо е оставил низходящи (наследници от първа степен), и поисканото от ищеца тяхно включване в делбата да се приема от въззивния съд като доказателство за тяхното съществуване и обосноваване на липса на правен интерес, като се има предвид, че те не са записани нито в Национална база данни, нито в удостоверението за наследници?
Може ли наследствената квота на ищеца да зависи от това кои и колко са наследниците на чичо му - ако първата съпруга и децата на чичото са починали, или ако има документи, преведени в смисъл, че чичото няма деца (предоставени от втората съпруга)?
Как племенникът може да наследи своя чичо - включително ако първата съпруга на чичото е починала и децата на чичото (родени в К.) отсъстват в Националния регистър и няма никакви годни доказателства за тяхното съществуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
При извършване на преценка относно накърнената запазена част от имуществото следва ли да се вземат предвид и имуществените права, получени безвъзмездно от наследодателя на ищеца, когато наследодателят се е разпоредил чрез дарение в полза на свой низходящ, който е починал преди него, и е оставил низходящи, които го заместват в наследяването?
Необходимо ли е имуществото, с което наследодателят се е разпоредил в полза на свой низходящ, който е починал преди него, и оставил низходящи, които го заместват в наследяването, да е налично в патримониума на този низходящ към датата на откриване на наследството му, за да се включи в стойността на наследството и при прихващане на даренията и заветите, направени в полза на този низходящ?
Следва ли съдът при установяване на точния размер на накърняване на запазените части на наследниците с право на запазена част да приспадне всички дарения, направени от наследодателя в полза на наследодателя /бащата/ на ищцата?
Представлява ли извършеното дарение от П. Х. П., баща и наследодател на страните по делото, в полза на неговата майка Р. А. М., увеличение на наследството по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН, и същото следва ли да се вземе предвид при определяне на запазената част от наследството и правата на отделните наследници?
Как следва да се определи наследствената маса по чл. 31 ЗН и следва ли в същата да бъдат включени абсолютно всички дарения, извършени от наследодателя, или наследствената маса следва да се включат само онези дарения, които са останали в патримониума на надарения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дияна Ценева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Очевидна неправилност на въззивното решение, произтичаща от формалното запознаване с представените писмени доказателства относно качеството на страните като наследници и самото съдържание на въззивното решение по този въпрос при самия му прочит.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Снежанка Николова
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Относно задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност събраните по делото допустими и относими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им, при съобразяване на оплакванията с въззивната жалба за неправилно установени факти с първоинстанционното решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
пар. 5 т. 30 ДР ЗУТ, чл. 10 ал. 1 ЗН, чл. 19 ал. 1 ЗУТ, чл. 19 ал. 1 т. 1 ЗУТ, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 1 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 32 ал. 2 ЗС, чл. 38 ал. 1 ЗС, чл. 38 ал. 3 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 80 изр. 1 ГПК, чл. 83 ЗС
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.