чл. 100 ЗС

Следва ли при изследване наличието на предпоставката възмездност на сделка при оспорването й по реда на чл. 135 ЗЗД, съдът да формира изводите си за правната същност на конкретния прехвърлителен ненаименован договор за прехвърляне на имоти срещу задължение за издръжка и гледане като възмезден, единствено на общоприети характеристики с оглед добилото гражданственост негово съдържание, без да обследва конкретно изпълнението на насрещните престации по договора или ако такива липсват или са невъзможни, следва да приеме безвъзмезден характер на оспорваната сделка?
Следва ли при иск по чл. 135 ЗЗД по отношение на прехвърлени с договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка недвижими имоти, съдът да изследва наличие на знание за увреждане на кредитора у приобретателя на имотите към момента на подписване на договора от непълнолетен приобретател и законният му представител в случай, че от доказателствата по делото е видно, че към момента на сключване на договора, такава престация е невъзможна и в процесния договор не е указано отложена ли е и ако е отложена, за какъв период от време?
Следва ли при иск по чл. 135 ЗЗД да се преценява като възмезден, оспорен договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, ако към датата на сключването му и в средносрочен план /до приключване на устните състезания/ не се изпълнява насрещна престация за гледане и издръжка и в договора не е указано отложена ли е и ако е отложена, за какъв период от време?
При оборване на презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД когато ответникът приобретател по договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане е непълнолетно лице и прехвърлителите са негови роднини по права линия, чие знание/незнание следва да бъде предмет на доказване – на непълнолетния приобретател, на неговия попечител, или и на двамата?
За да се приеме за оборена само с косвени доказателства презумпцията за знание у страна по договор, необходимо ли е тези косвени доказателства, в своята взаимна връзка и при спазване правилата на логиката, изцяло и напълно да изключват вероятността за наличие на знание или е достатъчно само да пораждат съмнение?
Следва ли съдът, разглеждащ Павлов иск с ответник непълнолетен приобретател на недвижим имот по договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, при преценка относно възмездността на договора (от значение за нуждата от доказване знанието за увреждане у приобретателя по Павловия иск) и при тълкуване действителната воля на страните по атакуваната сделка да съобрази:
а) както формалната, така също и обективната невъзможност на непълнолетния приобретател да започне да предоставя издръжка и гледане на своите баба и дядо;
б) липсата на уговорка за отлагане/отсрочване на тази дължима престация във времето;
в) липсата на уговорка за нейното изпълнение чрез законния представител на приобретателя или чрез трето лице;
г) в тази връзка следва ли при преценка на възмездността на същия този договор да отчете и обстоятелството, че в кратък срок след сключването му, отчуждителите са се отказали от правото на ползване върху имота, което обичайно при този тип договори отчуждителите запазват за себе си и което е единствената гаранция за възможността на отчуждителите за ефективна (вкл. и съдебна) тяхна защита при евентуално бъдещо неизпълнение на задължението на приобретателя да им осигурява издръжка и гледане, както и евентуалното отчуждаване на имота от приобретателя?